DW: Българите хем работят, хем са бедни
България DW: Българите хем работят, хем са небогати В България има от ден на ден хора, които работят, само че все пак са небогати. Проблемът е най-сериозен в Северозападна България 28 ноември 2019, 19:24 
DW: Българите хем работят, хем са небогати
Млад водач излетя от пътя и се приземи пред входа на къща
Психиатърка източила половин милион лв. от НЗОК
Земетресение край Шабла
Скандал в Народното събрание поради промени в туризма
Десетки опарени: Вместо елегантно палто - на ниска цена яке
Деца убиха възрастен мъж. Майката: Било е самозащита
Без банкет на незабавни случаи в педиатрията, какво следва
България има от ден на ден хора, които работят, само че все пак са небогати. Проблемът е най-сериозен в Северозападна България, до момента в който в София работещи небогати съвсем няма.
Размерите на бедността в България се резервират, без значение от растежа на стопанската система и заплатите, сочат данните на Евростат, статистическата работа на Европейски Съюз. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов контракт, чиито семейства претърпяват с приходи под линията на бедността.
По данни на Световната банка, преди 10 години този дял е обхващал осем % от всички заети, а най-често небогати са били ромите, жителите на селските региони, пенсионерите и многодетните фамилии. Оттогава в България не се е трансформирало нищо значително - делът на работещите небогати даже е повишен до 12 %, споделя "Дойче веле ".
Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система отбелязва, че делът на заетите хора сред 20 и 64 година в България (72,4 процента) към този момент е по-голям от този в надалеч по-развити и богати страни като Люксембург, Белгия, Франция, Испания и Италия. Но за какво по-високата претовареност не води и до по-адекватни приходи?
На този въпрос може да се отговори след разбор на тези 380 000 работещи български жители, които живеят в трайна оскъдност: по възраст, обучение, специалност, размер на семействата и местопребиваване.
Оттам нататък към този момент излиза наяве, че работещият безпаричен българин най-често е част от 4-5-членно домакинство, което включва един незает и двама или трима души, зависещи от единствения приход в фамилията – деца и/или доста възрастни хора.
Ето какъв брой е месечната прехрана за човек от четиричленно домакинство
Аномалии в просветителната система и на пазара на труда
"Наличието на прекалено много зле платени работни места е измежду главните фактори за тази неподходяща обстановка: една трета от работещите небогати живеят в четири или петчленни семейства и упражняват най-ниско платените специалности, които не изискват подготовка - в селското стопанство, строителството, мините и сметосъбирането. Шансовете за попадане под линията на бедността (през 2017 година тя е 330 лв. на член от фамилията – б.а.) са най-малки в случаите на тричленно домакинство с двама заети. Многочленните богати фамилии са голяма необичайност за България спрямо множеството от останалите страни-членки на Европейски Съюз ", показва Николов.
Експертът изяснява и за какво е толкоз висок процентът на хората с професионална подготовка и даже с висше обучение, които работят, само че все пак са небогати: този резултат се дължи на аномалиите в просветителната система и в районните пазари на труда.
"Университетите и професионалните учебни заведения постоянно не оферират съответни образователни проекти и стратегии, съобразени с потребностите на локалния бизнес, тъй че завършващите младежи нерядко остават без непрекъсната работа. Така да вземем за пример в Плевен има остатък от хора, завършващи локалното огромно учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство, само че регионът не разполага с огромни туристически обекти.
В същото време Бургас, който е огромна туристическа дестинация, образова прекомерно доста фрагменти за селското стопанство ".
Николов прибавя, че националната статистика продължава да има систематичен проблем при оценката на заетостта и приходите на хората от ромското малцинство и постоянно не ги включва в своите извадки. А това в забележителна степен изкривява картината на бедността в страната, защото 100 хиляди души - или над една четвърт от работещите на трудов контракт небогати - са точно роми.
Защо бедността е комфортна за ръководещите
Българите към този момент харчат по-малко за храна
Голяма роля за структурата на бедността в България играе възходящото неравноправие в приходите сред хората, съставляващи една пета от най-богатите и най-бедните пластове в страната, твърди Адриан Николов. Сега тази разлика е към седем пъти, до момента в който в скандинавските страни-членки на Европейски Съюз тя е към три пъти. Още по-драстични са вътрешните разлики във връзка с нивата на беднотия по общини, области и райони. В област Монтана 46 % от заетите попадат в категорията на работещите небогати. Със сходни индикатори са областите Видин, Враца и Сливен. В столицата единствено 8,8 на 100 от заетите са небогати по стандартите на Евростат.
Новото проучване записва и една позитивна констатация за България: понижава броят на семействата, живеещи в беднотия, а за безспорна беднотия в страната към този момент не може да се приказва. Намалява и делът на младежите сред 18 и 25 години, които не вършат нищо - той е понижен от 25 % до 20. По този индикатор допреди година-две България бе рекордьор в Евросъюза, а през днешния ден с по-лоши параметри от нея са Италия, Гърция и Малта. Адриан Николов показва и, че за храна и питиета българските семейства към този момент изразходват по-нисък % от приходите си - 28 % от фамилния бюджет на фона на 48 на 100 през 80-те години в Народна република България. "Българските жители се стремят да отделят все по-голяма част от приходите си за деен отдих и развлечения ", отбелязва икономистът.
Протест: Болните служащи не са нарушители
Гелзенкирхен: Живеем оскъдно поради българите, румънците и бежанците
Галъп: Близо половината българи винят страната за проблемите си
АРД: Ниското възнаграждение прогонва българите в чужбина
Колко пари имат Радев, Борисов, депутати и министри
DW: Българите хем работят, хем са небогати
Млад водач излетя от пътя и се приземи пред входа на къща
Психиатърка източила половин милион лв. от НЗОК
Земетресение край Шабла
Скандал в Народното събрание поради промени в туризма
Десетки опарени: Вместо елегантно палто - на ниска цена яке
Деца убиха възрастен мъж. Майката: Било е самозащита
Без банкет на незабавни случаи в педиатрията, какво следва
България има от ден на ден хора, които работят, само че все пак са небогати. Проблемът е най-сериозен в Северозападна България, до момента в който в София работещи небогати съвсем няма.
Размерите на бедността в България се резервират, без значение от растежа на стопанската система и заплатите, сочат данните на Евростат, статистическата работа на Европейски Съюз. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов контракт, чиито семейства претърпяват с приходи под линията на бедността.
По данни на Световната банка, преди 10 години този дял е обхващал осем % от всички заети, а най-често небогати са били ромите, жителите на селските региони, пенсионерите и многодетните фамилии. Оттогава в България не се е трансформирало нищо значително - делът на работещите небогати даже е повишен до 12 %, споделя "Дойче веле ".
Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система отбелязва, че делът на заетите хора сред 20 и 64 година в България (72,4 процента) към този момент е по-голям от този в надалеч по-развити и богати страни като Люксембург, Белгия, Франция, Испания и Италия. Но за какво по-високата претовареност не води и до по-адекватни приходи?
На този въпрос може да се отговори след разбор на тези 380 000 работещи български жители, които живеят в трайна оскъдност: по възраст, обучение, специалност, размер на семействата и местопребиваване.
Оттам нататък към този момент излиза наяве, че работещият безпаричен българин най-често е част от 4-5-членно домакинство, което включва един незает и двама или трима души, зависещи от единствения приход в фамилията – деца и/или доста възрастни хора.
Ето какъв брой е месечната прехрана за човек от четиричленно домакинство
Аномалии в просветителната система и на пазара на труда
"Наличието на прекалено много зле платени работни места е измежду главните фактори за тази неподходяща обстановка: една трета от работещите небогати живеят в четири или петчленни семейства и упражняват най-ниско платените специалности, които не изискват подготовка - в селското стопанство, строителството, мините и сметосъбирането. Шансовете за попадане под линията на бедността (през 2017 година тя е 330 лв. на член от фамилията – б.а.) са най-малки в случаите на тричленно домакинство с двама заети. Многочленните богати фамилии са голяма необичайност за България спрямо множеството от останалите страни-членки на Европейски Съюз ", показва Николов.
Експертът изяснява и за какво е толкоз висок процентът на хората с професионална подготовка и даже с висше обучение, които работят, само че все пак са небогати: този резултат се дължи на аномалиите в просветителната система и в районните пазари на труда.
"Университетите и професионалните учебни заведения постоянно не оферират съответни образователни проекти и стратегии, съобразени с потребностите на локалния бизнес, тъй че завършващите младежи нерядко остават без непрекъсната работа. Така да вземем за пример в Плевен има остатък от хора, завършващи локалното огромно учебно заведение по хотелиерство и ресторантьорство, само че регионът не разполага с огромни туристически обекти.
В същото време Бургас, който е огромна туристическа дестинация, образова прекомерно доста фрагменти за селското стопанство ".
Николов прибавя, че националната статистика продължава да има систематичен проблем при оценката на заетостта и приходите на хората от ромското малцинство и постоянно не ги включва в своите извадки. А това в забележителна степен изкривява картината на бедността в страната, защото 100 хиляди души - или над една четвърт от работещите на трудов контракт небогати - са точно роми.
Защо бедността е комфортна за ръководещите
Българите към този момент харчат по-малко за храна
Голяма роля за структурата на бедността в България играе възходящото неравноправие в приходите сред хората, съставляващи една пета от най-богатите и най-бедните пластове в страната, твърди Адриан Николов. Сега тази разлика е към седем пъти, до момента в който в скандинавските страни-членки на Европейски Съюз тя е към три пъти. Още по-драстични са вътрешните разлики във връзка с нивата на беднотия по общини, области и райони. В област Монтана 46 % от заетите попадат в категорията на работещите небогати. Със сходни индикатори са областите Видин, Враца и Сливен. В столицата единствено 8,8 на 100 от заетите са небогати по стандартите на Евростат.
Новото проучване записва и една позитивна констатация за България: понижава броят на семействата, живеещи в беднотия, а за безспорна беднотия в страната към този момент не може да се приказва. Намалява и делът на младежите сред 18 и 25 години, които не вършат нищо - той е понижен от 25 % до 20. По този индикатор допреди година-две България бе рекордьор в Евросъюза, а през днешния ден с по-лоши параметри от нея са Италия, Гърция и Малта. Адриан Николов показва и, че за храна и питиета българските семейства към този момент изразходват по-нисък % от приходите си - 28 % от фамилния бюджет на фона на 48 на 100 през 80-те години в Народна република България. "Българските жители се стремят да отделят все по-голяма част от приходите си за деен отдих и развлечения ", отбелязва икономистът.
Протест: Болните служащи не са нарушители
Гелзенкирхен: Живеем оскъдно поради българите, румънците и бежанците
Галъп: Близо половината българи винят страната за проблемите си
АРД: Ниското възнаграждение прогонва българите в чужбина
Колко пари имат Радев, Борисов, депутати и министри
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ