Децата на убитите в Чикаго българи: Никога няма да простим на убиеца
България Децата на убитите в Чикаго българи: Никога няма да извиним на килъра Не мисля, че този яд ще утихне. Тази болежка ще ни остане за цялостен живот, споделя Дани, който загуби майка си 20 октомври 2019, 19:20
Децата на убитите в Чикаго българи: Никога няма да извиним на килъра
И наемите потеглиха нагоре в София
Горя известно столично заведение (снимки)
Мащабна акция по морето поради изборите
Пациенти алармират за изчезнали медикаменти
Ще продължи ли октомврийското лято
Голям празник е през днешния ден
Българска народна банка с нова банкнота от 50 лева със суперзащити, пуска още нови пари
"Дойдох единствено с майка ми, а в този момент останах самичък тук, в Америка, лишиха живота на моето семейство. Зад мен е цялата българска общественост – и в България, и в Америка. Моето семейство, моите другари – поддръжката е огромна. Двамата с Искра сме дружно, поддържаме се взаимно в този сложен момент… ". Това споделя Данаил, синът на Цветанка Костадинова - една от жертвите на жестокото петорно ликвидиране в Чикаго, в изявление за ЯсенДараков от bg-voice.com.
Има доста хора към мен, които са съпричастни, оказват помощ ми, приказват ми, ръката ми държат, мощна съм, ще го преодолеем това, споделя Искра, която загуби татко си и баба си при убийствата. Българите бяха убити в дома им в Чикаго, до момента в който вечеряли
Трима българи убити при пукотевица в Чикаго
Искра е кръстена на баба си и е щерка на Иво от първия му брак. Идва в Съединени американски щати когато е едвам на 4 месеца. Кръстена е на баба си Искра – също покосена от патрон във съдбовната събота.
Данаил е наследник от първия брак на Цветанка. Идва в Съединени американски щати преди една година и в този момент е останал изцяло самичък.
Свещеник, познавал убитите българи: Държаха вратата отключена
Вижте изявлението с Дани и Искра:
- Дани, ще те върна в онази вечер, в събота. Ти също е трябвало да бъдеш на тази вечеря, само че закъсняваш и по този начин си спасяваш живота.
– Точно по този начин. Бях на работа, майка ми и татко ми чакаха посетители – баба ми и приятеля й. Трябваше да свърша работа в два следобяд, само че в последния миг шефът ме изпрати да свърша нещо – по този начин се забавих цели три часа. Това не се е случвало в никакъв случай. Прибрах се в пет, паркирах пред блока и тогава чух последния изстрел. Сърцето ми спря… Благодаря на Господ, избави ме! Започнах да си задавам въпроси – в случай че бях там, какво можех да направя. Обаче нищо не мога да върна назад…
– В сърцето си знаеше ли, че този изстрел идва от вашия апартамент?
– Да, сигурно знаех.
– Видя ли този човек да излиза от жилището? Видя ли го по-късно?
– Не, не го видях повече. Искам в този момент да подчертая нещо значимо. Казват, че сме имали пререкания с този човек, че сме имали спор. Това е цялостна неистина, това не е правилно. Това закононарушение беше осъществено от психичноболен човек. С този човек не сме говорили, макар че ни беше комшия. Не сме говорили с него, не сме имали пререкания…
Искра: Сам живееше, тъкмо до нас – нищо друго.
Данаил: Не го познаваме персонално, единствено сме го виждали…
– Как е влезнал в жилището, съгласно полицията няма следи от щурм?
Данаил: Вратата е била отворена, до момента в който фамилията ми е вечеряло. И той просто е влезнал.
– И ти заварваш тази кървава сцена?
– Не, не можах да вляза вътре. Когато дойдох пред блока, чух изстрела и се скрих в една бензиностанция. Тогава пристигна полиция, и те не ме позволиха да вляза вътре. Беше грозна картина…
– Как си обяснявате това, което се случи?
Данаил: Аз нямам обяснение… Психично болен човек…
Искра: Болен човек, всичко ще го издразни.
– Искра, ти по кое време последно приказва с татко ти? Какво си казахте?
– Във вторник. Говорихме за учебно заведение, по какъв начин изкарвам, по какъв начин е на работа, неща от деня…
– Какво искаш да знаят хората за татко ти?
– Той беше най-хубавият човек, най-честният, доверяваше се на хората. Той, както баба, искаше да направи всички щастливи, даваше на хората каквото може. Много добър човек.
– Дани, ти идваш с майка си преди година. Сега оставаш сам-самичък. Къде смяташ да живееш? В България, в Америка?
– Нямам проекти сега, всичко е доста комплицирано. Аз самият съм доста комплициран, усещам една празнина. Това ще го реша по-нататък.
– Какъв беше твоят финален диалог с майка ти?
– За последно разговаряхме сутринта. Бяхме на работа и двамата, станахме рано сутринта. Не си приказваме по принцип рано заран, просто пием кафе, обсъждаме нещо за деня. В този ден се появи от вратата, беше доста усмихната, махна ми и пристигна и ме целуна. Точно тази сутрин… С последната целувка, по този начин ще я запомня. Беше доста грижовна майка, доста добра жена – тя е детска учителка. Много беше обичана от децата, от сътрудниците си, уважавана от всички. Искам просто да се запомни като една жена, която обичаше всички, която се раздаваше за всички… Трудно ми е… Жена, която не заслужаваше такава орис.
– Искра, ти си кръстена на баба си Искра, която също е измежду жертвите. Какво си спомняш за нея? С какво ще я запомниш?
– С всичките й смехории, с танцуването й, с всичките й фотоси, които непрестанно правеше…
– Много е обичала да танцува. Даже е предиздвикала нейния американски другар, Дейвид, да се запише на танци.
– Да, той се записа дружно с нея на танци. Всеки петък вървят на заведения за хранене, на рождени дни – двамата дружно.
– Обичала е живота баба ти…
– Да, доста!
Дани: Искам да благодаря на цялата българска общественост в Америка за поддръжката. На всички българи и в България, благодаря, че се отзоваха в този сложен миг. Искам да благодаря на българския детектив Марио Вълков, че ни оказа помощ извънредно доста. Искам да благодаря на консула на България в Чикаго Иван Анчев, който беше до мен неразделно. Това са хора, почтени за почитание.
Мислите ли, че в миналото може да простите това?
– Не, това не се прости!
– В обществените мрежи в последните дни виждам доста апели за смъртно наказване в съответния случай. В този щат няма смъртно наказване, само че прокуратурата ще изиска 5 доживотни присъди. Вие каква присъда бихте желали да присъдят на килъра на вашите родители?
Дани: Бавна, мудна и мъчителна смърт… Ако го качат на бесилото, аз ще съм първият, който ще му бутне столчето.
– Мислите ли, че този яд, който в този момент евентуално изпитвате, с времето може да преживеете? Да не го усещате по този начин изяждащо от вътрешната страна?
Дани: Не мисля, че този яд ще утихне. Тази болежка ще ни остане за цялостен живот. Каквото и да създадем, няма да върнем нашите близки. Трябва да бъдем мощни, да се поддържаме. Животът просто продължава…
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза .comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; } Фонетична БДС Изключена
* Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара
Може ли да работя, в случай че нямам 18 години?
Евтините заеми ни карат да купуваме повече
Как банките избират в кои парцели да влагат
Вижте новата банкнота от 50 лв. --> Пaрите ни
Може ли да работя, в случай че нямам 18 години?
Евтините заеми ни карат да купуваме повече
Как банките избират в кои парцели да влагат
Вижте новата банкнота от 50 лв. Не пропускай
Инцидент в златна мина в Сибир, десетки жертви
Звезди за ексцентрични места , на които са правили секс
Вижте най-щурите фотоси на диви животни за 2019 година
Проектът Бенджамин: за майките и загубата, за която не се приказва
Последни
Децата на убитите в Чикаго българи: Никога няма да...
" Политико " за Георгиева: Най-влиятелната жена във...
Световната таекуондо федерация с приветствен адрес до...
Наемите потеглиха нагоре в София, в кои региони се...
Пет жертви при преден удар на пътя София - Варна
1 кожено яке, 5 разнообразни тоалета – ето по какъв начин
Проектът Бенджамин: за майките и загубата, за която не...
Дженифър Лорънс сподели "да " в наличието на...
Руски учени откриха разломи, позволяват пагубно...
Цената на билетчето подпали най-стабилната страна в...
Падна и маската на Шотландеца в " Маскирания артист "
Рафаел Надал се ожени, кралска женитба на Майорка
Световен връх за най-дълъг полет на пътнически...
Амелия-Мира от „ Игри на волята “ - съвременна и...
Джонсън изпрати 3 писма до Европейски Съюз, упрекнаха го в жанр Тръмп
5 неща, с които никоя жена не би трябвало да прави компромис
Източник: vesti.bg
Децата на убитите в Чикаго българи: Никога няма да извиним на килъра
И наемите потеглиха нагоре в София
Горя известно столично заведение (снимки)
Мащабна акция по морето поради изборите
Пациенти алармират за изчезнали медикаменти
Ще продължи ли октомврийското лято
Голям празник е през днешния ден
Българска народна банка с нова банкнота от 50 лева със суперзащити, пуска още нови пари
"Дойдох единствено с майка ми, а в този момент останах самичък тук, в Америка, лишиха живота на моето семейство. Зад мен е цялата българска общественост – и в България, и в Америка. Моето семейство, моите другари – поддръжката е огромна. Двамата с Искра сме дружно, поддържаме се взаимно в този сложен момент… ". Това споделя Данаил, синът на Цветанка Костадинова - една от жертвите на жестокото петорно ликвидиране в Чикаго, в изявление за ЯсенДараков от bg-voice.com.
Има доста хора към мен, които са съпричастни, оказват помощ ми, приказват ми, ръката ми държат, мощна съм, ще го преодолеем това, споделя Искра, която загуби татко си и баба си при убийствата. Българите бяха убити в дома им в Чикаго, до момента в който вечеряли
Трима българи убити при пукотевица в Чикаго
Искра е кръстена на баба си и е щерка на Иво от първия му брак. Идва в Съединени американски щати когато е едвам на 4 месеца. Кръстена е на баба си Искра – също покосена от патрон във съдбовната събота.
Данаил е наследник от първия брак на Цветанка. Идва в Съединени американски щати преди една година и в този момент е останал изцяло самичък.
Свещеник, познавал убитите българи: Държаха вратата отключена
Вижте изявлението с Дани и Искра:
- Дани, ще те върна в онази вечер, в събота. Ти също е трябвало да бъдеш на тази вечеря, само че закъсняваш и по този начин си спасяваш живота.
– Точно по този начин. Бях на работа, майка ми и татко ми чакаха посетители – баба ми и приятеля й. Трябваше да свърша работа в два следобяд, само че в последния миг шефът ме изпрати да свърша нещо – по този начин се забавих цели три часа. Това не се е случвало в никакъв случай. Прибрах се в пет, паркирах пред блока и тогава чух последния изстрел. Сърцето ми спря… Благодаря на Господ, избави ме! Започнах да си задавам въпроси – в случай че бях там, какво можех да направя. Обаче нищо не мога да върна назад…
– В сърцето си знаеше ли, че този изстрел идва от вашия апартамент?
– Да, сигурно знаех.
– Видя ли този човек да излиза от жилището? Видя ли го по-късно?
– Не, не го видях повече. Искам в този момент да подчертая нещо значимо. Казват, че сме имали пререкания с този човек, че сме имали спор. Това е цялостна неистина, това не е правилно. Това закононарушение беше осъществено от психичноболен човек. С този човек не сме говорили, макар че ни беше комшия. Не сме говорили с него, не сме имали пререкания…
Искра: Сам живееше, тъкмо до нас – нищо друго.
Данаил: Не го познаваме персонално, единствено сме го виждали…
– Как е влезнал в жилището, съгласно полицията няма следи от щурм?
Данаил: Вратата е била отворена, до момента в който фамилията ми е вечеряло. И той просто е влезнал.
– И ти заварваш тази кървава сцена?
– Не, не можах да вляза вътре. Когато дойдох пред блока, чух изстрела и се скрих в една бензиностанция. Тогава пристигна полиция, и те не ме позволиха да вляза вътре. Беше грозна картина…
– Как си обяснявате това, което се случи?
Данаил: Аз нямам обяснение… Психично болен човек…
Искра: Болен човек, всичко ще го издразни.
– Искра, ти по кое време последно приказва с татко ти? Какво си казахте?
– Във вторник. Говорихме за учебно заведение, по какъв начин изкарвам, по какъв начин е на работа, неща от деня…
– Какво искаш да знаят хората за татко ти?
– Той беше най-хубавият човек, най-честният, доверяваше се на хората. Той, както баба, искаше да направи всички щастливи, даваше на хората каквото може. Много добър човек.
– Дани, ти идваш с майка си преди година. Сега оставаш сам-самичък. Къде смяташ да живееш? В България, в Америка?
– Нямам проекти сега, всичко е доста комплицирано. Аз самият съм доста комплициран, усещам една празнина. Това ще го реша по-нататък.
– Какъв беше твоят финален диалог с майка ти?
– За последно разговаряхме сутринта. Бяхме на работа и двамата, станахме рано сутринта. Не си приказваме по принцип рано заран, просто пием кафе, обсъждаме нещо за деня. В този ден се появи от вратата, беше доста усмихната, махна ми и пристигна и ме целуна. Точно тази сутрин… С последната целувка, по този начин ще я запомня. Беше доста грижовна майка, доста добра жена – тя е детска учителка. Много беше обичана от децата, от сътрудниците си, уважавана от всички. Искам просто да се запомни като една жена, която обичаше всички, която се раздаваше за всички… Трудно ми е… Жена, която не заслужаваше такава орис.
– Искра, ти си кръстена на баба си Искра, която също е измежду жертвите. Какво си спомняш за нея? С какво ще я запомниш?
– С всичките й смехории, с танцуването й, с всичките й фотоси, които непрестанно правеше…
– Много е обичала да танцува. Даже е предиздвикала нейния американски другар, Дейвид, да се запише на танци.
– Да, той се записа дружно с нея на танци. Всеки петък вървят на заведения за хранене, на рождени дни – двамата дружно.
– Обичала е живота баба ти…
– Да, доста!
Дани: Искам да благодаря на цялата българска общественост в Америка за поддръжката. На всички българи и в България, благодаря, че се отзоваха в този сложен миг. Искам да благодаря на българския детектив Марио Вълков, че ни оказа помощ извънредно доста. Искам да благодаря на консула на България в Чикаго Иван Анчев, който беше до мен неразделно. Това са хора, почтени за почитание.
Мислите ли, че в миналото може да простите това?
– Не, това не се прости!
– В обществените мрежи в последните дни виждам доста апели за смъртно наказване в съответния случай. В този щат няма смъртно наказване, само че прокуратурата ще изиска 5 доживотни присъди. Вие каква присъда бихте желали да присъдят на килъра на вашите родители?
Дани: Бавна, мудна и мъчителна смърт… Ако го качат на бесилото, аз ще съм първият, който ще му бутне столчето.
– Мислите ли, че този яд, който в този момент евентуално изпитвате, с времето може да преживеете? Да не го усещате по този начин изяждащо от вътрешната страна?
Дани: Не мисля, че този яд ще утихне. Тази болежка ще ни остане за цялостен живот. Каквото и да създадем, няма да върнем нашите близки. Трябва да бъдем мощни, да се поддържаме. Животът просто продължава…
* Моля, коментирайте съответната публикация и използвайте кирилица! Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие, на верска или етническа основа, както и написани единствено с основни букви!
0 коментара
Може ли да работя, в случай че нямам 18 години?
Евтините заеми ни карат да купуваме повече
Как банките избират в кои парцели да влагат
Вижте новата банкнота от 50 лв. --> Пaрите ни
Може ли да работя, в случай че нямам 18 години?
Евтините заеми ни карат да купуваме повече
Как банките избират в кои парцели да влагат
Вижте новата банкнота от 50 лв. Не пропускай
Инцидент в златна мина в Сибир, десетки жертви
Звезди за ексцентрични места , на които са правили секс
Вижте най-щурите фотоси на диви животни за 2019 година
Проектът Бенджамин: за майките и загубата, за която не се приказва
Последни
Децата на убитите в Чикаго българи: Никога няма да...
" Политико " за Георгиева: Най-влиятелната жена във...
Световната таекуондо федерация с приветствен адрес до...
Наемите потеглиха нагоре в София, в кои региони се...
Пет жертви при преден удар на пътя София - Варна
1 кожено яке, 5 разнообразни тоалета – ето по какъв начин
Проектът Бенджамин: за майките и загубата, за която не...
Дженифър Лорънс сподели "да " в наличието на...
Руски учени откриха разломи, позволяват пагубно...
Цената на билетчето подпали най-стабилната страна в...
Падна и маската на Шотландеца в " Маскирания артист "
Рафаел Надал се ожени, кралска женитба на Майорка
Световен връх за най-дълъг полет на пътнически...
Амелия-Мира от „ Игри на волята “ - съвременна и...
Джонсън изпрати 3 писма до Европейски Съюз, упрекнаха го в жанр Тръмп
5 неща, с които никоя жена не би трябвало да прави компромис
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




