Въздушните линейки: Oгледало на проблемите, но с успешен край
България дълго време бе единствената страна в Европейския съюз без система за незабавна здравна помощ по въздуха, което ѝ струваше десетки човешки животи. Ситуацията обаче стартира да се трансформира през последните две години. Вече имаме четири медицински хеликоптера, а до края на 2025 година би трябвало да дойде още един.
До средата на 2026 година се чака да дойдат всички осем машини по контракта с италианската компания " Леонардо ". Проектът, макар някои забавяния по него, се обрисува като едно от най-големите достижения за страната ни по линия на кохезионната политика на Европейски Съюз.
Наличните хеликоптери към този момент са изпълнили над 150 задачи. Показателно е, че едвам 32 задачи са били непосредствено от мястото на случая и 120 са вторични задачи за превоз на пациенти и медицински екипи сред лечебни заведения.
Това единствено по себе си е показателно за големите разлики във опциите за лекуване на лечебните заведения в страната, като даже огромни регионални лечебни заведения трансферират пациенти за лекуване в София.
Понякога медицинските хеликоптери за незаменими за спасяването на човешки живот – обезпечават бърза реакция, имат основна роля и за доставката на кръв, органи и медикаменти.
Проектът, който в последна сметка ще бъде осъществен съвсем напълно с европейски средства (по стратегия " Региони в напредък 2014-2020 " и Плана за възобновяване и устойчивост), се трансформира във витрина на систематичните проблеми в България – липса на политическа воля и поредност, сбъркани цели, административна отпадналост и компрометирана бизнес среда.
Най-малко 10 години, откакто се заприказва за незабавната здравна помощ по въздух, България най-сетне ще може да обезпечи на жителите си съответна санитарна авиация.
Сн. БГНЕС
По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай
Преди да придобие въздушни коли за спешна помощ, България разчиташе на лимитираните качества на военните и на единични частни въздушни коли за спешна помощ. Липсата на регламентирана съответна реакция при неотложни случаи от време на време бе обезщетена и от благоволението на висши представители на властта – да вземем за пример някогашният министър председател Бойко Борисов - да обезпечат помощ за някоя известна персона или за някой, който има задоволително връзки, с цел да потърси услуга от премиера.
Проектът за незабавна здравна помощ по въздуха да беше разгласен за предпочитан още преди десетилетие, само че през годините не бе направено съвсем нищо създание. През това време породиха десетки спешни обстановки, които постановяваха санитарна авиация, само че единствено в единични случаи такава бе подсигурявана с военни самолети и хеликоптери. След всеки сходен случай тематиката излизаше на дневен ред, само че след това отшумяваше.
Едва в интервала 2019-2020 година посредством преразпределяне на неизползвани средства от оперативната стратегия " Региони в напредък " (ОПРР) бе обезпечено финансиране за пазаруването на първия медицински хеликоптер. А през 2021 година
След серия предварителни избори и смени на държавни управления, първата действителна стъпка към настоящия план за HEMS беше направена през юли 2022 година с.
След голям брой премеждия се стигна до договорка за покупка на хеликоптери с италианската компания " Леонардо ". Докато се чакаха към този момент поръчаните машини, имаше концепция и да бъдат наети краткотрайни, само че тя не се осъществя.
Как бяха купени хеликоптерите?
Първият хеликоптер дойде едвам през 2024 година Той бе финансиран със средства по политиката на доближаване в размер на 11.3 милиона евро посредством оперативната стратегия " Региони в напредък 2014-2020 година "
През 2023 година Министерството на здравеопазването подписа контракт за доставка на шест медицински хеликоптера с " Леонардо ". Той бе подписан без авансово съобщение, като цялата сума бе 113 438 000 лв. без Данък добавена стойност.
Впоследствие с анекс бяха закупени още две машини за 36.7 млн. лв..
Така всеки един от осемте хеликоптера излиза приблизително малко над 18 млн. лв..
И отново смяна поради проблеми с публичните поръчки
Българската администрация обаче още веднъж демонстрира хроничната си отпадналост да организира и приключва поръчки в период.
В началото на 2024 година Министерството на здравеопазването обявяви поръчка с 6 позиции за създаване на оперативни бази за потребностите на HEMS в България. Втората позиция е за построяването на оперативната база в Пловдив.
Още по тематиката
21 ноември 2024 15:00
За нея са подадени 5 предложения. До отварянето на ценовите оферти са позволени четирима участници. За реализатор е определен кандидтат, предложил стопански най-изгодната оферта. Класираната на второ място компания обаче апелира класирането и в последна сметка печели поръчката, само че след това изненадващо я отхвърля. Следва още един отвод.
Съгласно закона, здравното министерство няма право да предложения третия и четвъртия класирани участници, заради което би трябвало да се приключи поръчката. В последна сметка построяването на оперативната база в Пловдив ще стане с национално финансиране.
Определените парцели за създаване на бази за хеликоптерите са 6. Към момента един хеликоптер е позициониран в оперативната база в София и два в Сливен.
Новият хеликоптер към този момент се намира в Долна Митрополия. Останалите ще бъдат разпределени в Пловдив, с. Габровница – община Монтана и с. Буховци – община Търговище.
Как оказват помощ въздушните линейки
Първата задача на, когато пациентка в тежко положение беше превозена от многопрофилната болница в Шумен до болничното вертолетно летище на столичната болница " Св. Екатерина ".
Месец по-късно бе изпълнена и, при която беше избавен потърпевш на връх Ботев.
След известно закъснение през февруари 2025 година дойде вторият медицински хеликоптер, през април – третият и в средата на октомври – и четвъртият.
От юни 2024 година до момента, първият хеликоптер е направил 108 задачи. Вторият е с 32, а третият – с 9.
Най-честите случаи, на които се отзовават въздушните коли за спешна помощ, са потърпевши при контузии, мозъчно-съдови и сърдечно -съдови произшествия, оповестиха от ЦСМПВ в отговор на въпроси на Меdiapool по ЗДОИ.
Хеликоптерите обслужват незабавни случаи на територията на цялата страна.
" Златният час "
Решението за изпращането на хеликоптер се взима от координационната централа след подаването на сигнал от някой от центровете за незабавна здравна помощ в цялата страна. Понякога се постанова да има и наземен превоз, който транспортира потърпевшия до място, където може да кацне хеликоптер.
В " златния час ":
Въздушните коли за спешна помощ или един работен ден на доктор Мартин Малчев*
Дежурството ни на районната база за незабавна здравна помощ по въздуха стартира в 7:00 часа, само че ние сме там от 6:30 ч., с цел да проверим здравната инсталация и наличните консумативи, след което да обявим хеликоптера за действен и подготвен за дежурството.
При постъпване на сигнал от Координационната централа на ЦСМПВ, бързо се организира 2-3 минутен брифинг по отношение на особеностите на полета, положението на пациента, метеорологичните условия и мястото на кацане.
Целта е въздушната кола за спешна помощ да може да стига до всяка точка за най-много 30 минути. Предвидени са още 30 минути за полета до болница. Идеята е да се влезе в така наречен " златен час ", който е сериозен за спасяването на човешки живот.
Една от най-честите задания, които извършват въздушните коли за спешна помощ, е транспортът на пациенти от една болница до друга.
Oт " България Хели Мед Сървиз " ЕАД о бясниха за Меdiapool, че работят единствено по сигнали, подадени посредством телефон 112 или 150. Оттам сигналът се обработва от Координационния център на Центъра за незабавна здравна помощ по въздуха, който прави здравна оценка на положението на пациента и при нужда се задейства въздушна задача.
Досега са осъществени 32 първоначални задачи от мястото на случая и 120 вторични задачи сред лечебни заведения.
Най-младият превозен по въздуха пациент е бебе на 5 месеца, а най-възрастният е на 92 години.
Непрекъснати образования за медиците
Към момента 25 авиомедицински екипа обслужват хеликоптерите, като един екип се състои от доктор и здравна сестра. Хеликоптерите на задача се ръководят от двама водачи – пълководец на екипажа и втори водач.
Обучението на лекарите, които обслужват въздушните коли за спешна помощ, е непрестанен развой. От началото на 2024 година те са минали 3 първични и 26 специфични курса.
Придобили са специфична подготовка за здравна помощ по въздуха в случаи на травматични увреждания, АГ обстановки, изгаряния, сърдечносъдови и мозъчни увреждания и други.
Подготвени са да работят и на британски език.
Обученията се организират в границите на Националния център за подготовка в системата на незабавната помощ, като към този момент има стратегия за курсовете и през 2026 година.
Колко коства въздушната помощ?
Бюджетът на ЦСМПВ за тази година е близо 6.45 млн. лв., като от тях 5.35 млн. лв. са за прехрана на чиновниците.
32 000 лв. са нужни за лекарства, 235 хиляди лв. са за здравно съоръжение, поддръжка и други.
Обслужването на хеликоптерите е за сметка на авиационния оператор " България Хели Мед Сървиз ЕАД ". Според годишния финансов доклад за 2024 година издръжката на звеното е близо 6 милиона лв., като разчита на общо 15 водача.
Прави усещане, че има и 23 души административен личен състав и управление.
Какво остава да се направи?
Засега хеликоптерите към момента не са готови задоволително добре за избавителни задачи в планината и нощни полети, само че процесът ще се почисти с насъбрания опит.
Вече се приготвят нощните полети, като базата в София може да покрива огромна част от територията на страната.
До средата на 2026 година се чака да дойдат всички осем машини по контракта с италианската компания " Леонардо ". Проектът, макар някои забавяния по него, се обрисува като едно от най-големите достижения за страната ни по линия на кохезионната политика на Европейски Съюз.
Наличните хеликоптери към този момент са изпълнили над 150 задачи. Показателно е, че едвам 32 задачи са били непосредствено от мястото на случая и 120 са вторични задачи за превоз на пациенти и медицински екипи сред лечебни заведения.
Това единствено по себе си е показателно за големите разлики във опциите за лекуване на лечебните заведения в страната, като даже огромни регионални лечебни заведения трансферират пациенти за лекуване в София.
Понякога медицинските хеликоптери за незаменими за спасяването на човешки живот – обезпечават бърза реакция, имат основна роля и за доставката на кръв, органи и медикаменти.
Проектът, който в последна сметка ще бъде осъществен съвсем напълно с европейски средства (по стратегия " Региони в напредък 2014-2020 " и Плана за възобновяване и устойчивост), се трансформира във витрина на систематичните проблеми в България – липса на политическа воля и поредност, сбъркани цели, административна отпадналост и компрометирана бизнес среда.
Най-малко 10 години, откакто се заприказва за незабавната здравна помощ по въздух, България най-сетне ще може да обезпечи на жителите си съответна санитарна авиация.
Сн. БГНЕС
По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай
Преди да придобие въздушни коли за спешна помощ, България разчиташе на лимитираните качества на военните и на единични частни въздушни коли за спешна помощ. Липсата на регламентирана съответна реакция при неотложни случаи от време на време бе обезщетена и от благоволението на висши представители на властта – да вземем за пример някогашният министър председател Бойко Борисов - да обезпечат помощ за някоя известна персона или за някой, който има задоволително връзки, с цел да потърси услуга от премиера.
Проектът за незабавна здравна помощ по въздуха да беше разгласен за предпочитан още преди десетилетие, само че през годините не бе направено съвсем нищо създание. През това време породиха десетки спешни обстановки, които постановяваха санитарна авиация, само че единствено в единични случаи такава бе подсигурявана с военни самолети и хеликоптери. След всеки сходен случай тематиката излизаше на дневен ред, само че след това отшумяваше.
Едва в интервала 2019-2020 година посредством преразпределяне на неизползвани средства от оперативната стратегия " Региони в напредък " (ОПРР) бе обезпечено финансиране за пазаруването на първия медицински хеликоптер. А през 2021 година
След серия предварителни избори и смени на държавни управления, първата действителна стъпка към настоящия план за HEMS беше направена през юли 2022 година с.
След голям брой премеждия се стигна до договорка за покупка на хеликоптери с италианската компания " Леонардо ". Докато се чакаха към този момент поръчаните машини, имаше концепция и да бъдат наети краткотрайни, само че тя не се осъществя.
Как бяха купени хеликоптерите?
Първият хеликоптер дойде едвам през 2024 година Той бе финансиран със средства по политиката на доближаване в размер на 11.3 милиона евро посредством оперативната стратегия " Региони в напредък 2014-2020 година "
През 2023 година Министерството на здравеопазването подписа контракт за доставка на шест медицински хеликоптера с " Леонардо ". Той бе подписан без авансово съобщение, като цялата сума бе 113 438 000 лв. без Данък добавена стойност.
Впоследствие с анекс бяха закупени още две машини за 36.7 млн. лв..
Така всеки един от осемте хеликоптера излиза приблизително малко над 18 млн. лв..
И отново смяна поради проблеми с публичните поръчки
Българската администрация обаче още веднъж демонстрира хроничната си отпадналост да организира и приключва поръчки в период.
В началото на 2024 година Министерството на здравеопазването обявяви поръчка с 6 позиции за създаване на оперативни бази за потребностите на HEMS в България. Втората позиция е за построяването на оперативната база в Пловдив.
Още по тематиката
21 ноември 2024 15:00
За нея са подадени 5 предложения. До отварянето на ценовите оферти са позволени четирима участници. За реализатор е определен кандидтат, предложил стопански най-изгодната оферта. Класираната на второ място компания обаче апелира класирането и в последна сметка печели поръчката, само че след това изненадващо я отхвърля. Следва още един отвод.
Съгласно закона, здравното министерство няма право да предложения третия и четвъртия класирани участници, заради което би трябвало да се приключи поръчката. В последна сметка построяването на оперативната база в Пловдив ще стане с национално финансиране.
Определените парцели за създаване на бази за хеликоптерите са 6. Към момента един хеликоптер е позициониран в оперативната база в София и два в Сливен.
Новият хеликоптер към този момент се намира в Долна Митрополия. Останалите ще бъдат разпределени в Пловдив, с. Габровница – община Монтана и с. Буховци – община Търговище.
Как оказват помощ въздушните линейки
Първата задача на, когато пациентка в тежко положение беше превозена от многопрофилната болница в Шумен до болничното вертолетно летище на столичната болница " Св. Екатерина ".
Месец по-късно бе изпълнена и, при която беше избавен потърпевш на връх Ботев.
След известно закъснение през февруари 2025 година дойде вторият медицински хеликоптер, през април – третият и в средата на октомври – и четвъртият.
От юни 2024 година до момента, първият хеликоптер е направил 108 задачи. Вторият е с 32, а третият – с 9.
Най-честите случаи, на които се отзовават въздушните коли за спешна помощ, са потърпевши при контузии, мозъчно-съдови и сърдечно -съдови произшествия, оповестиха от ЦСМПВ в отговор на въпроси на Меdiapool по ЗДОИ.
Хеликоптерите обслужват незабавни случаи на територията на цялата страна.
" Златният час "
Решението за изпращането на хеликоптер се взима от координационната централа след подаването на сигнал от някой от центровете за незабавна здравна помощ в цялата страна. Понякога се постанова да има и наземен превоз, който транспортира потърпевшия до място, където може да кацне хеликоптер.
В " златния час ":
Въздушните коли за спешна помощ или един работен ден на доктор Мартин Малчев*
Дежурството ни на районната база за незабавна здравна помощ по въздуха стартира в 7:00 часа, само че ние сме там от 6:30 ч., с цел да проверим здравната инсталация и наличните консумативи, след което да обявим хеликоптера за действен и подготвен за дежурството.
При постъпване на сигнал от Координационната централа на ЦСМПВ, бързо се организира 2-3 минутен брифинг по отношение на особеностите на полета, положението на пациента, метеорологичните условия и мястото на кацане.
Целта е въздушната кола за спешна помощ да може да стига до всяка точка за най-много 30 минути. Предвидени са още 30 минути за полета до болница. Идеята е да се влезе в така наречен " златен час ", който е сериозен за спасяването на човешки живот.
Една от най-честите задания, които извършват въздушните коли за спешна помощ, е транспортът на пациенти от една болница до друга.
Oт " България Хели Мед Сървиз " ЕАД о бясниха за Меdiapool, че работят единствено по сигнали, подадени посредством телефон 112 или 150. Оттам сигналът се обработва от Координационния център на Центъра за незабавна здравна помощ по въздуха, който прави здравна оценка на положението на пациента и при нужда се задейства въздушна задача.
Досега са осъществени 32 първоначални задачи от мястото на случая и 120 вторични задачи сред лечебни заведения.
Най-младият превозен по въздуха пациент е бебе на 5 месеца, а най-възрастният е на 92 години.
Непрекъснати образования за медиците
Към момента 25 авиомедицински екипа обслужват хеликоптерите, като един екип се състои от доктор и здравна сестра. Хеликоптерите на задача се ръководят от двама водачи – пълководец на екипажа и втори водач.
Обучението на лекарите, които обслужват въздушните коли за спешна помощ, е непрестанен развой. От началото на 2024 година те са минали 3 първични и 26 специфични курса.
Придобили са специфична подготовка за здравна помощ по въздуха в случаи на травматични увреждания, АГ обстановки, изгаряния, сърдечносъдови и мозъчни увреждания и други.
Подготвени са да работят и на британски език.
Обученията се организират в границите на Националния център за подготовка в системата на незабавната помощ, като към този момент има стратегия за курсовете и през 2026 година.
Колко коства въздушната помощ?
Бюджетът на ЦСМПВ за тази година е близо 6.45 млн. лв., като от тях 5.35 млн. лв. са за прехрана на чиновниците.
32 000 лв. са нужни за лекарства, 235 хиляди лв. са за здравно съоръжение, поддръжка и други.
Обслужването на хеликоптерите е за сметка на авиационния оператор " България Хели Мед Сървиз ЕАД ". Според годишния финансов доклад за 2024 година издръжката на звеното е близо 6 милиона лв., като разчита на общо 15 водача.
Прави усещане, че има и 23 души административен личен състав и управление.
Какво остава да се направи?
Засега хеликоптерите към момента не са готови задоволително добре за избавителни задачи в планината и нощни полети, само че процесът ще се почисти с насъбрания опит.
Вече се приготвят нощните полети, като базата в София може да покрива огромна част от територията на страната.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ