Европа иска да намалим университетите от 52 на 10
България да понижи броя на университетите си от настоящия - 52, на 10. Това предлага Европейската комисия на страната ни в проучване за възстановяване оценката и финансирането на научните организации и висшите учебни заведения у нас. Заключенията от предварителния отчет показа през вчерашния ден проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, началник на експертната група по изследването и консултант на еврокомисаря за проучвания, просвета и нововъведения Карлос Моедас. Те напомнят, че в Европа е призната на 1 милион души да има 1 университет.
Според документа 8 от тях могат да бъдат основани въз основата на настоящи висши учебни заведения. Българска академия на науките и Селскостопанска академия би трябвало да бъдат насърчени да основат свои университетски университети за предоставяне на магистърски и докторски степени. 4 от 10-те може да имат освен просветителна, а и научноизследователска активност, оповестява OFFNews.bg. Останалите може да са с по-предприемаческа устременост.
Докато не бъде направена тази промяна, всяко увеличение на финансирането за просвета няма да реализира стремежи резултат , акцентира професорът. А в случай че тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
Изследването се прави по европейската стратегия " Хоризонт 2020 " и окончателния отчет от него ще излезе в края на годината. Отсега е ясно, че главните рекомендации са шест и главната е понижаване на университетите по модел, съгласуван с европейската процедура на 1 млн. души население да има по един университет.
Ако тя се приложи, у нас ще останат единствено 7-8 университета, по тази причина екипът предлага не толкоз фрапантен вид - 10 висши учебни заведения. Той предлага също наред с това да бъде удвоено държавното финансиране за научни проучвания и нововъведения . Тези две стъпки са единственият метод България да интегрира научноизследователската си активност и висшето си обучение в едни и същи институции и да има в действителност високи резултати, осезаеми в обществото.
България има два съществени казуса в областта на финансирането на науката – мощното фрагментиране на научните институции, както и доста ниският % от брутния вътрешен артикул, който се отделя от държавния бюджет за просвета, се споделя още в предварителния отчет. Така доста научни институции разпределят по малко пари.
По мотив предлагането министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се съгласи, че централизация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за дейно финансиране на научните проучвания. /Марица.бг
тагове европа университет
Според документа 8 от тях могат да бъдат основани въз основата на настоящи висши учебни заведения. Българска академия на науките и Селскостопанска академия би трябвало да бъдат насърчени да основат свои университетски университети за предоставяне на магистърски и докторски степени. 4 от 10-те може да имат освен просветителна, а и научноизследователска активност, оповестява OFFNews.bg. Останалите може да са с по-предприемаческа устременост.
Докато не бъде направена тази промяна, всяко увеличение на финансирането за просвета няма да реализира стремежи резултат , акцентира професорът. А в случай че тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
Изследването се прави по европейската стратегия " Хоризонт 2020 " и окончателния отчет от него ще излезе в края на годината. Отсега е ясно, че главните рекомендации са шест и главната е понижаване на университетите по модел, съгласуван с европейската процедура на 1 млн. души население да има по един университет.
Ако тя се приложи, у нас ще останат единствено 7-8 университета, по тази причина екипът предлага не толкоз фрапантен вид - 10 висши учебни заведения. Той предлага също наред с това да бъде удвоено държавното финансиране за научни проучвания и нововъведения . Тези две стъпки са единственият метод България да интегрира научноизследователската си активност и висшето си обучение в едни и същи институции и да има в действителност високи резултати, осезаеми в обществото.
България има два съществени казуса в областта на финансирането на науката – мощното фрагментиране на научните институции, както и доста ниският % от брутния вътрешен артикул, който се отделя от държавния бюджет за просвета, се споделя още в предварителния отчет. Така доста научни институции разпределят по малко пари.
По мотив предлагането министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се съгласи, че централизация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за дейно финансиране на научните проучвания. /Марица.бг
тагове европа университет
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ