ЕК иска България да намали университетите си от 52 до 10
България да понижи броя на университетите си от настоящия - 52, на 10. Това предлага Европейската комисия на страната ни в проучване за възстановяване оценката и финансирането на научните организации и висшите учебни заведения у нас. Заключенията от предварителния отчет показа през вчерашния ден проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, началник на експертната група по изследването и консултант на еврокомисаря за проучвания, просвета и нововъведения Карлос Моедас .
Според документа 8 от тях могат да бъдат основани въз основата на настоящи висши учебни заведения. Българска академия на науките и Селскостопанска академия би трябвало да бъдат насърчени да основат свои университетски университети за предоставяне на магистърски и докторски степени. 4 от 10-те може да имат освен просветителна, а и научноизследователска активност. Останалите може да са с по-предприемаческа устременост.
Докато не бъде направена тази промяна, всяко увеличение на финансирането за просвета няма да реализира стремежи резултат , акцентира професорът. А в случай че тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
Изследването се прави по европейската стратегия " Хоризонт 2020 " и окончателния отчет от него ще излезе в края на годината. Отсега е ясно, че главните рекомендации са шест и главната е понижаване на университетите по модел, съгласуван с европейската процедура на 1 млн. души население да има по един университет. Ако тя се приложи, у нас ще останат единствено 7-8 университета, по тази причина екипът предлага не толкоз фрапантен вид - 10 висши учебни заведения. Той предлага също наред с това да бъде удвоено държавното финансиране за научни проучвания и нововъведения . Тези две стъпки са единственият метод България да интегрира научноизследователската си активност и висшето си обучение в едни и същи институции и да има в действителност високи резултати, осезаеми в обществото.
България има два съществени казуса в областта на финансирането на науката – мощното фрагментиране на научните институции, както и доста ниският % от брутния вътрешен артикул, който се отделя от държавния бюджет за просвета, се споделя още в предварителния отчет. Така доста научни институции разпределят по малко пари.
По мотив предлагането министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се съгласи, че централизация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за дейно финансиране на научните проучвания.
В момента имаме дезинтегрирана научна система от висшите учебни заведения, уточни министърът. Необходимо е партньорство сред висшите учебни заведения и Българска академия на науките, сред Селскостопанската академия и висшите учебни заведения и сред самите висши учебни заведения, акцентира той и означи, че това би трябвало да се случи незабавно.
В дребна страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите , сподели още Вълчев. Министърът счита, че би трябвало да се търсят такива механизми за финансиране на научните проучвания, че обществото да бъде уверено в това, че се влага дейно. Има рецесия на публичното доверие към науката , добави той.
Представители на Българска академия на науките, участващи във форума, реагираха остро срещу предложенията. Те желаеха просто да им дадат повече пари - за стипендии за докторанти. Според тях не неефективното систематизиране на ресурса е казусът, а дребното млади учени.
Министър Вълчев означи още, че отчетът е потребен и е насочна точка за започващия разговор, който ще помогне да се преодолее рецесията в доверието на обществото, с цел да увеличим финансирането на науката.
Според документа 8 от тях могат да бъдат основани въз основата на настоящи висши учебни заведения. Българска академия на науките и Селскостопанска академия би трябвало да бъдат насърчени да основат свои университетски университети за предоставяне на магистърски и докторски степени. 4 от 10-те може да имат освен просветителна, а и научноизследователска активност. Останалите може да са с по-предприемаческа устременост.
Докато не бъде направена тази промяна, всяко увеличение на финансирането за просвета няма да реализира стремежи резултат , акцентира професорът. А в случай че тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
Изследването се прави по европейската стратегия " Хоризонт 2020 " и окончателния отчет от него ще излезе в края на годината. Отсега е ясно, че главните рекомендации са шест и главната е понижаване на университетите по модел, съгласуван с европейската процедура на 1 млн. души население да има по един университет. Ако тя се приложи, у нас ще останат единствено 7-8 университета, по тази причина екипът предлага не толкоз фрапантен вид - 10 висши учебни заведения. Той предлага също наред с това да бъде удвоено държавното финансиране за научни проучвания и нововъведения . Тези две стъпки са единственият метод България да интегрира научноизследователската си активност и висшето си обучение в едни и същи институции и да има в действителност високи резултати, осезаеми в обществото.
България има два съществени казуса в областта на финансирането на науката – мощното фрагментиране на научните институции, както и доста ниският % от брутния вътрешен артикул, който се отделя от държавния бюджет за просвета, се споделя още в предварителния отчет. Така доста научни институции разпределят по малко пари.
По мотив предлагането министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се съгласи, че централизация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за дейно финансиране на научните проучвания.
В момента имаме дезинтегрирана научна система от висшите учебни заведения, уточни министърът. Необходимо е партньорство сред висшите учебни заведения и Българска академия на науките, сред Селскостопанската академия и висшите учебни заведения и сред самите висши учебни заведения, акцентира той и означи, че това би трябвало да се случи незабавно.
В дребна страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите , сподели още Вълчев. Министърът счита, че би трябвало да се търсят такива механизми за финансиране на научните проучвания, че обществото да бъде уверено в това, че се влага дейно. Има рецесия на публичното доверие към науката , добави той.
Представители на Българска академия на науките, участващи във форума, реагираха остро срещу предложенията. Те желаеха просто да им дадат повече пари - за стипендии за докторанти. Според тях не неефективното систематизиране на ресурса е казусът, а дребното млади учени.
Министър Вълчев означи още, че отчетът е потребен и е насочна точка за започващия разговор, който ще помогне да се преодолее рецесията в доверието на обществото, с цел да увеличим финансирането на науката.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ