Честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура
България празнува през днешния ден Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета, и на славянската словесност.
24 май е разгласен за формален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, признат от 9-ото Народно заседание на 30 март 1990 година
За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност, се празнува в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив на 11 май по остарял жанр през 1851 година - по самодейност на Найден Геров.
С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 година 24 май се отбелязва като църковен, учебен и всеобщ празник. След 1969 година Българската православна черква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, признат от 44-ото Народно заседание на 9 декември 2020 година, 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската абзука, култура и просвета, и на славянската словесност.
През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за другите църковни служби), елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква " Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата " Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е избран за ден в памет на славянските първоучители, тъй като тяхното апостолско дело ги сплотява в едно и те са равни по достолепие.
24 май е разгласен за формален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, признат от 9-ото Народно заседание на 30 март 1990 година
За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност, се празнува в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив на 11 май по остарял жанр през 1851 година - по самодейност на Найден Геров.
С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 година 24 май се отбелязва като църковен, учебен и всеобщ празник. След 1969 година Българската православна черква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, признат от 44-ото Народно заседание на 9 декември 2020 година, 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската абзука, култура и просвета, и на славянската словесност.
През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за другите църковни служби), елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква " Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата " Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е избран за ден в памет на славянските първоучители, тъй като тяхното апостолско дело ги сплотява в едно и те са равни по достолепие.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ