България чества Деня на светите братя Кирил и Методий, на

България празнува Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета, и на славянската словесност.

24 май е разгласен за формален празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, признат от 9-ото Народно заседание на 30 март 1990 година

Водещи на медията с емблематичен привет към феновете

Празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност, се празнува в епархийското учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Пловдив на 11 май по остарял жанр през 1851 година - по самодейност на Найден Геров, оповестява Българска телеграфна агенция. 

През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

На празника беше изработен и опит за най-масово осъществяване на химна " Върви, народе възродени "

С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за другите църковни служби), елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.

В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква " Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.

За година два пъти са се нараснали записаните читатели в библиотеките

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата " Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.