Страхът от Путин засенчва Дядо Иван в душата на българина
България постоянно се показва като троянския кон и плодородна почва за разпространяването на антидемократичната и хибридна агитация от Русия, като едва звено в Европейския съюз. Какво се е случило обаче с публичните настройки засича проучване на " Алфа Рисърч ", направено по поръчка на на Фондация за филантропични и обществени проучвания - София (ФХСИ).
След съветската експанзия в Украйна внезапно се утежнява самият облик на Русия и на Владимир Путин - те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и " миротворци ", а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни. Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързал освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни, да постановат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия.
Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост " би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея ". Така прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България.
Една от най-сериозните бариери против въздействието на антиевропейските внушения, както и през 2023 година, е мисленето в алтернативата " България отвън Европейски Съюз ". Осъзнаването на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички рецензии към Брюксел, визиите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от про-кремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Това разминаване сред хибридни разкази и публични настройки демонстрира, че от един миг нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са съумели да радикализират позициите на някои кръгове, само че и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този миг догадка - какво би станало, в случай че България изпадне в изолираност от Европейски Съюз и западния свят. За голяма част от българските жители подобен сюжет е изцяло недопустим.
Въпреки че цялостното утвърждение за участието на страната ни в Европейски Съюз, в доста връзки настроенията не престават да бъдат волатилни и поради историческите и носталгични благосклонности към Русия. Последните постоянно се разпалват с целенасочена агитация, която разколебана публичното мнение и слага под подозрение евроатлантическия избор на страната.
От началото на войната на Русия против Украйна се следят някои промени, които слагат под въпрос дългогодишния положителен имидж на Русия. Същевременно, в блян за противопоставяне на ерозията в облиците на Русия и Путин, хибридните офанзиви усилват антизападната изразителност. Което води до нови огнища на поляризация и евентуални спорове в обществото.
Данните за 2024 година препотвърждават високата степен на поддръжка за европейската принадлежност на страната и участието в Европейския съюз - 61% утвърждение против едвам 16% неодобряващи. Равносметката за изгодите и загубите от еврочленството е с ясно изразен позитивен знак (63%:26%), а главната геополитическа ориентировка на страната и главните партньорски връзки също се виждат като обвързани с Европейски Съюз (66%). Спрямо данните за 2023 година и по трите знака се вижда растеж. Устойчивите съперници на европейската интеграция са сред 20 и 25%, главно измежду възрастното население, дребните градове, симпатизанти на " Възраждане ", Българска социалистическа партия и негласуващи.
От 2017 година до 2024 година утвърждението към НАТО нараства от 28 на 40 на 100, при негативни оценки 26%-28%. Въпреки това може да се регистрира увеличение на поддръжката на участието ни в НАТО, защото има ясно предимство - 40% на 26% с наклонност към повишаване.
Въпреки това евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически представители в лицето на проруските Българска социалистическа партия, " Възраждане ", някои по-малки партии.
Идентифицирането с Европа на ценностно равнище и като общественост също остава много проблематично, а е съставлява цепнатина, комфортна за разпространяване на необятно споделяни стандарти и страхове, които в комфортен миг се употребяват за ерозиране на доверието към Европейски Съюз.
С цялото проучване можете да се запознаете.
След съветската експанзия в Украйна внезапно се утежнява самият облик на Русия и на Владимир Путин - те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и " миротворци ", а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни. Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързал освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни, да постановат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия.
Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост " би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея ". Така прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България.
Една от най-сериозните бариери против въздействието на антиевропейските внушения, както и през 2023 година, е мисленето в алтернативата " България отвън Европейски Съюз ". Осъзнаването на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички рецензии към Брюксел, визиите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от про-кремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
Това разминаване сред хибридни разкази и публични настройки демонстрира, че от един миг нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са съумели да радикализират позициите на някои кръгове, само че и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този миг догадка - какво би станало, в случай че България изпадне в изолираност от Европейски Съюз и западния свят. За голяма част от българските жители подобен сюжет е изцяло недопустим.
Въпреки че цялостното утвърждение за участието на страната ни в Европейски Съюз, в доста връзки настроенията не престават да бъдат волатилни и поради историческите и носталгични благосклонности към Русия. Последните постоянно се разпалват с целенасочена агитация, която разколебана публичното мнение и слага под подозрение евроатлантическия избор на страната.
От началото на войната на Русия против Украйна се следят някои промени, които слагат под въпрос дългогодишния положителен имидж на Русия. Същевременно, в блян за противопоставяне на ерозията в облиците на Русия и Путин, хибридните офанзиви усилват антизападната изразителност. Което води до нови огнища на поляризация и евентуални спорове в обществото.
Данните за 2024 година препотвърждават високата степен на поддръжка за европейската принадлежност на страната и участието в Европейския съюз - 61% утвърждение против едвам 16% неодобряващи. Равносметката за изгодите и загубите от еврочленството е с ясно изразен позитивен знак (63%:26%), а главната геополитическа ориентировка на страната и главните партньорски връзки също се виждат като обвързани с Европейски Съюз (66%). Спрямо данните за 2023 година и по трите знака се вижда растеж. Устойчивите съперници на европейската интеграция са сред 20 и 25%, главно измежду възрастното население, дребните градове, симпатизанти на " Възраждане ", Българска социалистическа партия и негласуващи.
От 2017 година до 2024 година утвърждението към НАТО нараства от 28 на 40 на 100, при негативни оценки 26%-28%. Въпреки това може да се регистрира увеличение на поддръжката на участието ни в НАТО, защото има ясно предимство - 40% на 26% с наклонност към повишаване.
Въпреки това евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически представители в лицето на проруските Българска социалистическа партия, " Възраждане ", някои по-малки партии.
Идентифицирането с Европа на ценностно равнище и като общественост също остава много проблематично, а е съставлява цепнатина, комфортна за разпространяване на необятно споделяни стандарти и страхове, които в комфортен миг се употребяват за ерозиране на доверието към Европейски Съюз.
С цялото проучване можете да се запознаете.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ