България често изглежда като държава, в която някакси се съвместяват

България постоянно наподобява като страна, в която някакси се съвместяват два радикално разнообразни свята. Единият е свят на твърдоглав труд, посвещение и народен триумф; другият – на демонстративна непредпазливост, тъпчене на разпоредбите и обществени сривове. Събитията от последните дни демонстрираха ясно каква голяма бездна има сред тези светове, единият от които явно е непотребен.  внезапно осветяват тази бездна, като слагат до нас същински герои и техни безвкусни, даже рискови, " паралели ".
Прочетете още
Вчерашният ден донесе голяма наслада и горделивост на нацията: българският народен тим по волейбол се класира за полуфиналите на Световното състезание. В центъра на този триумф са младите звезди – братята Александър и Симеон Николови. Те са синове на волейболната легенда Владо Николов, само че сами изковават своя път към върха посредством дисциплинираност, гений и почтена игра.

Александър Николов (22 г.) и Симеон Николов (18 г.) не просто повтарят славата на татко си (Владо Николов, 77 набор), а пишат нова глава в спортната ни история. Тяхната победа е метафора за това, че усетът за дълг, работата в екип и отдадеността могат да доведат до най-големия триумф – този, който сплотява цялостен народ.

В същото време, в София, до момента в който спортните ни герои носеха национално знаме, две други " звезди " си спретнаха скандална изцепка. Певците Константин (49г. ) и Емрах Стораро (22 г.)  проведоха противозаконна гонка с мощни коли край резиденция Бояна. " За развлечение! ", както изясни Емрах. За благополучие никой не пострада, а книжките им бяха отнети. 

Паралелът е стряскащ- Александър Николов и Емрах Стораро  са връстници. И двамата са извънредно известни, в обществените мрежи ги следват стотици хиляди младежи.  Единият влага силата си в това да реализира спортни върхове и да носи национална популярност. Другият я влага в неразумно тъпчене на законите и застрашаване на човешки животи по улиците.

Бащата на Александър и Симеон - Владо Николов и Константин също са от едно потомство. Единият е образец за първенец и баща-наставник; другият – за човек с обществено въздействие, който демонстрира на младите, че разпоредбите не важат за " определените ".

Сблъсъкът сред тези два свята става още по-болезнен, когато погледнем към третия, най-тревожен детайл от последните дни: клипът с малолетните девойки, които тормозят и унижават своя съученичка, карайки я да им целува обувките. Този акт на грубост е ехото на сбърканите полезности и отсъствието на моралните компаси. И тук идва въпросът: Кого боготворят тези деца?

България е в черните ранглисти по починали в ПТП, всеки ден губим деца и младежи поради висока скорост и неблагоразумие. И до момента в който едни младежи реализират международни триумфи, други, които имат голямо въздействие върху младата публика, показват неуважение към реда и живота.

Една страна - два свята! Единият е непотребен

Очевидно някъде има нещо надълбоко сбъркано. Защото България през вчерашния ден видя два свята – единият, който ни води към върха, и другият, който ни дърпа към бездната. Пропастта е явна. Имаме свят на всеотдайност и достолепие, който ражда Александър и Симеон Николови. Имаме и свят на суетност, надменност и безотговорност, който ражда улични гонки и девойки, които се учат да бъдат агресори и насилници.

Единият от тези светове е не просто непотребен, той е рисков. Когато " звездите " и обществените фигури, които младежите боготворят, дават образец за безвластие, ние като общество интензивно подкопаваме бъдещето си.

Истинските герои са тези, които ни учат на почитание към другия и към разпоредбите, а не тези, които ни демонстрират, че властта и парите стоят над закона и морала. Време е да преместим фокуса и да попитаме кой образец в действителност желаеме да дадем на идващото потомство.

 Въпросът е – кой от двата свята ще изберат децата ни?