Уважението към езика трябва да се възпитава
"България би трябвало да следва тази политика на баланс, т.е. и на Изток, и на Запад. "
"Да искаш налагане на мораториум на превъоръжаването на българската войска през днешния ден е логичен несъстоятелно. "
"Защо недомислиците в измененията на образователното наличие по основни предмети като история и български език и литература се повтарят? "
Г-н Михов, завива ли България на Изток, както считат политическите анализатори?
- Не бих споделил, че България завива на Изток. Но динамичните промени в интернационалните връзки от дълго време са белязани с раздробяване на едноцентричния свят и оформянето на разнообразни центрове на икономическа, политическа и военна мощност. Тази динамичност постанова една уравновесена политика - политика, откриваща благоприятни условия и на Изток, и на Запад, което е в полза на България. Така се откриват благоприятни условия за осъществяване на българските национални ползи. Мисля, че държавното управление на Обединените патриоти и ГЕРБ показва сходна балансираност. И би трябвало да кажем, че това има своите положителни резултати. Ако България се беше поддала на натиска на Англия да в профил съветски дипломати, през днешния ден ние щяхме да бъдем в доста сложна обстановка в връзките ни с Русия. Виждаме, че за доста малко време Европа стартира да търси динамичен разговор с Русия за осъществяване на значими планове от съвместен интерес. Мисля, че България би трябвало да следва тази политика на баланс, т.е. и на Изток, и на Запад, която е една обичайната политика в връзките на България с великите сили.
Македония от десетилетия е доста близо до сърцето на Вътрешна македонска революционна организация. Какво би трябвало да е новото й име?
- Ние заобикаляме да влизаме в този спор, поставяйки някаква формула или давайки някакво название. Още от 1992 година България е признала конституционното име на Република Македония. Това е принцип на почитание към суверенната воля на жителите на тази република да дефинират сами своите правила на живот, своите конституционно регламентирани формулировки на страната. В този смисъл България би трябвало да следва една - мисля, че го и прави, отдалеченост от разногласието. Въпреки че в този спор ние би трябвало да стоим по-близко до Македония, в сравнение с до Гърция. Преговорите са доста динамични. Аз персонално съм песимист, че Гърция ще одобри някаква формула. Мисля, че Гърция ще продължи да попречва присъединението на Република Македония към НАТО и ускорение на процеса на присъединение към Европейски Съюз. И не формулировката е определящото, а други условия, които слага Гърция. Така да вземем за пример новото име да бъде конституционно закрепено и да бъде с всеобща приложимост - едно тежко изискване, което слага съществени политически и публични проблеми в Република Македония.
Как гледате на предлагането на Веселин Марешки да се наложи мораториум върху превъоръжаването на армията?
- Да искаш налагане на мораториум на превъоръжаването на българската войска през днешния ден е логичен несъстоятелно, тъй като ние 30 години на процедура се намираме в мораториум. И освен специалистите, а и всеки осведомен български жител вижда, че ние разполагаме с въоръжение и техника от времето на Варшавския контракт. При тези условия превъоръжаването или модернизацията на армията са извънредно належащи.
А от позиция на националните ни ползи това е провокация. В света, в който се намираме - с възходящи провокации към сигурността, с възходящи военни разноски, с насъбраните диспропорции във военните качества на страните в района, ние не можем към този момент да си позволим лукса да слагаме под въпрос качествата на нашите въоръжени сили да извършват конституционните си отговорности - отбрана на териториалната целокупност и суверенитета на страната.
Въпреки разногласията за формулировките всеобщо е мнението, че имаме доста съществени проблеми и едни от тях са свързани с остарялото и морално, и физически въоръжение. Правителството, и в частност Министерството на защитата, ръководено от господин Каракачанов, сложи като приоритет в тази посока закупуването на бойни средства и въоръжения, а не на спомагателни и транспортни, каквато беше практиката до момента. И трите плана - за бойната машина на пехотата, за новия аероплан и за нова фрегата, са ориентирани точно към това да се закупува такова въоръжение, което да въздейства върху отбранителните качества на нашите въоръжени сили, т.е. средства, които служат за война, а не за превоз и други спомагателни дейности.
На 24 май написахте писмо на министъра на образованието. Какво искахте да му кажете?
- С това писмо аз сложих въпрос, който съвсем непрестанно поражда в публичния живот и в медиите, обвързван с избрани проблеми в наличието на учебниците за междинното учебно заведение. В момента настава един преход от остарялата към новата стратегия, основават се нови учебници, само че дружно с това се употребяват и старите. Нашето искане - което аз написах, само че то се поддържа от доста от сътрудниците от Вътрешна македонска революционна организация и "Обединени патриоти ", е основаването на една експертна комисия, която да прегледа това образователно наличие и да изведе тези проблеми, свързани на първо място с използването на Закона за предучилищното и учебното обучение. Най-вече с член 5, който слага за цел на българското обучение одобряване и запазване на българската национална еднаквост. Но дружно с това вървят тези недомислици, неточности и откровени случаи на продуктово позициониране или реклама, която се намира в учебниците. Целите са две. Първо - да се почисти образователното наличие на в този момент настоящите учебници от сходни неточности. На второ място - да се даде сигнал към издателствата и създателите, които ще вземат участие в състезанията за написване на нови учебници, да си свършат професионално работата, да се прегледат и редактират текстовете по този начин, че да подхождат на условията. Тоест това да изиграе ролята на дисциплиниращ фактор при бъдещите процедури.
Продължават обаче да се изхвърлят от образователното наличие класици на българската литература.
- Това е различен проблем, който сякаш хронически се появява. Сега казусът е с програмата по българска литература. Аз, като народен представител от Търново, не одобрявам махането на подобен класик като Емилиян Станев. И освен тъй като той е обвързван с Велико Търново, а тъй като мисля, че неговите творби би трябвало да се учат. И тук е доста сериозен въпросът, който би трябвало да сложим пред министерството: Защо недомислиците в измененията на образователното наличие по такива основни предмети като история и български език и литература се повтарят? Аз мисля, че министър Вълчев прави оценка този проблем. На последното съвещание на Комисията по обучение и просвета той съобщи, че до момента в който не се огледа и не се одобри новата стратегия със единодушието и на специалисти, и на учители, и на общност, тя няма да бъде утвърдена. Надявам се, че утвърдените промени ще бъдат в духа на запазването на българските класици в образованието.
За Вас 53% от българите, които знаят къде се написа цялостен и къде къс член, доста ли са или малко?
- Това е като приказката за песимиста и оптимиста. Аз избирам да бъда оптимист и да кажа, че чашата е полупълна. Това е един проблем, който е обвързван с грамотността на огромна част от българите и на първо място на младото потомство. Уважението към езика и към книжовността, към българската книжовност е нещо, което би трябвало да се възпитава, тъй като статистиката демонстрира, че немалка част от българската юноша се оправя по-добре на държавните изпити по британски език, в сравнение с по български език. Това не е обвързвано единствено с преподаването или с опциите на учителя, а по-скоро е демонстрация на отношение към езика. Аз мисля, че би трябвало да възпитаваме едно почитание към българския език и блян към неговото проучване и потребление на разпоредбите на българския литературен език.
Ще подкрепите ли предлагането на Вашия съдружен сътрудник Валери Симеонов за ограничение на рекламата на хазарта?
- Ние обсъждахме тези начинания и освен заради съдружна взаимност, само че и с много съществени причини ги одобряваме. Трябва да кажем обаче, че би могло да се разсъждава и в други направления, свързани с регламента за хазартната активност в България. Усилията би трябвало на първо място да бъдат ориентирани към регламентиране на залаганията в интернет пространството и усилване на битката с незаконните форми на хазарт и на черно тото. В тази посока би трябвало да се работи. И аз мисля, че тук въпросът не е политически. Не е въпрос на коалиционност и партийна принадлежност, а всички би трябвало да подходим рационално към този проблем.
Не смятате ли, че това е прекомерно огромен залък за Патриотите, като се знае какви акули стоят зад хазарта?
- Не би трябвало това да се преглежда като офанзива или засягане на нечии ползи. Мисля, че би трябвало да се търси публичният интерес. От друга страна, е правилно, че легалният хазартен бизнес е един значителен поданик, че е източник на реклама за медиите, че основава избрана претовареност. И не би трябвало едното да пречи на другото.
Милен Михов е роден на 4 май 1961 година в Стара Загора. По обучение е историк, по специалност е учител. Доцент, лекар във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий ". Владее френски, немски и съветски език. Член на Съюза на учените в България и на Македонски теоретичен институт - София. Заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация. Депутат в 43-ото и 44-ото Народно заседание.
"Да искаш налагане на мораториум на превъоръжаването на българската войска през днешния ден е логичен несъстоятелно. "
"Защо недомислиците в измененията на образователното наличие по основни предмети като история и български език и литература се повтарят? "
Г-н Михов, завива ли България на Изток, както считат политическите анализатори?
- Не бих споделил, че България завива на Изток. Но динамичните промени в интернационалните връзки от дълго време са белязани с раздробяване на едноцентричния свят и оформянето на разнообразни центрове на икономическа, политическа и военна мощност. Тази динамичност постанова една уравновесена политика - политика, откриваща благоприятни условия и на Изток, и на Запад, което е в полза на България. Така се откриват благоприятни условия за осъществяване на българските национални ползи. Мисля, че държавното управление на Обединените патриоти и ГЕРБ показва сходна балансираност. И би трябвало да кажем, че това има своите положителни резултати. Ако България се беше поддала на натиска на Англия да в профил съветски дипломати, през днешния ден ние щяхме да бъдем в доста сложна обстановка в връзките ни с Русия. Виждаме, че за доста малко време Европа стартира да търси динамичен разговор с Русия за осъществяване на значими планове от съвместен интерес. Мисля, че България би трябвало да следва тази политика на баланс, т.е. и на Изток, и на Запад, която е една обичайната политика в връзките на България с великите сили.
Македония от десетилетия е доста близо до сърцето на Вътрешна македонска революционна организация. Какво би трябвало да е новото й име?
- Ние заобикаляме да влизаме в този спор, поставяйки някаква формула или давайки някакво название. Още от 1992 година България е признала конституционното име на Република Македония. Това е принцип на почитание към суверенната воля на жителите на тази република да дефинират сами своите правила на живот, своите конституционно регламентирани формулировки на страната. В този смисъл България би трябвало да следва една - мисля, че го и прави, отдалеченост от разногласието. Въпреки че в този спор ние би трябвало да стоим по-близко до Македония, в сравнение с до Гърция. Преговорите са доста динамични. Аз персонално съм песимист, че Гърция ще одобри някаква формула. Мисля, че Гърция ще продължи да попречва присъединението на Република Македония към НАТО и ускорение на процеса на присъединение към Европейски Съюз. И не формулировката е определящото, а други условия, които слага Гърция. Така да вземем за пример новото име да бъде конституционно закрепено и да бъде с всеобща приложимост - едно тежко изискване, което слага съществени политически и публични проблеми в Република Македония.
Как гледате на предлагането на Веселин Марешки да се наложи мораториум върху превъоръжаването на армията?
- Да искаш налагане на мораториум на превъоръжаването на българската войска през днешния ден е логичен несъстоятелно, тъй като ние 30 години на процедура се намираме в мораториум. И освен специалистите, а и всеки осведомен български жител вижда, че ние разполагаме с въоръжение и техника от времето на Варшавския контракт. При тези условия превъоръжаването или модернизацията на армията са извънредно належащи.
А от позиция на националните ни ползи това е провокация. В света, в който се намираме - с възходящи провокации към сигурността, с възходящи военни разноски, с насъбраните диспропорции във военните качества на страните в района, ние не можем към този момент да си позволим лукса да слагаме под въпрос качествата на нашите въоръжени сили да извършват конституционните си отговорности - отбрана на териториалната целокупност и суверенитета на страната.
Въпреки разногласията за формулировките всеобщо е мнението, че имаме доста съществени проблеми и едни от тях са свързани с остарялото и морално, и физически въоръжение. Правителството, и в частност Министерството на защитата, ръководено от господин Каракачанов, сложи като приоритет в тази посока закупуването на бойни средства и въоръжения, а не на спомагателни и транспортни, каквато беше практиката до момента. И трите плана - за бойната машина на пехотата, за новия аероплан и за нова фрегата, са ориентирани точно към това да се закупува такова въоръжение, което да въздейства върху отбранителните качества на нашите въоръжени сили, т.е. средства, които служат за война, а не за превоз и други спомагателни дейности.
На 24 май написахте писмо на министъра на образованието. Какво искахте да му кажете?
- С това писмо аз сложих въпрос, който съвсем непрестанно поражда в публичния живот и в медиите, обвързван с избрани проблеми в наличието на учебниците за междинното учебно заведение. В момента настава един преход от остарялата към новата стратегия, основават се нови учебници, само че дружно с това се употребяват и старите. Нашето искане - което аз написах, само че то се поддържа от доста от сътрудниците от Вътрешна македонска революционна организация и "Обединени патриоти ", е основаването на една експертна комисия, която да прегледа това образователно наличие и да изведе тези проблеми, свързани на първо място с използването на Закона за предучилищното и учебното обучение. Най-вече с член 5, който слага за цел на българското обучение одобряване и запазване на българската национална еднаквост. Но дружно с това вървят тези недомислици, неточности и откровени случаи на продуктово позициониране или реклама, която се намира в учебниците. Целите са две. Първо - да се почисти образователното наличие на в този момент настоящите учебници от сходни неточности. На второ място - да се даде сигнал към издателствата и създателите, които ще вземат участие в състезанията за написване на нови учебници, да си свършат професионално работата, да се прегледат и редактират текстовете по този начин, че да подхождат на условията. Тоест това да изиграе ролята на дисциплиниращ фактор при бъдещите процедури.
Продължават обаче да се изхвърлят от образователното наличие класици на българската литература.
- Това е различен проблем, който сякаш хронически се появява. Сега казусът е с програмата по българска литература. Аз, като народен представител от Търново, не одобрявам махането на подобен класик като Емилиян Станев. И освен тъй като той е обвързван с Велико Търново, а тъй като мисля, че неговите творби би трябвало да се учат. И тук е доста сериозен въпросът, който би трябвало да сложим пред министерството: Защо недомислиците в измененията на образователното наличие по такива основни предмети като история и български език и литература се повтарят? Аз мисля, че министър Вълчев прави оценка този проблем. На последното съвещание на Комисията по обучение и просвета той съобщи, че до момента в който не се огледа и не се одобри новата стратегия със единодушието и на специалисти, и на учители, и на общност, тя няма да бъде утвърдена. Надявам се, че утвърдените промени ще бъдат в духа на запазването на българските класици в образованието.
За Вас 53% от българите, които знаят къде се написа цялостен и къде къс член, доста ли са или малко?
- Това е като приказката за песимиста и оптимиста. Аз избирам да бъда оптимист и да кажа, че чашата е полупълна. Това е един проблем, който е обвързван с грамотността на огромна част от българите и на първо място на младото потомство. Уважението към езика и към книжовността, към българската книжовност е нещо, което би трябвало да се възпитава, тъй като статистиката демонстрира, че немалка част от българската юноша се оправя по-добре на държавните изпити по британски език, в сравнение с по български език. Това не е обвързвано единствено с преподаването или с опциите на учителя, а по-скоро е демонстрация на отношение към езика. Аз мисля, че би трябвало да възпитаваме едно почитание към българския език и блян към неговото проучване и потребление на разпоредбите на българския литературен език.
Ще подкрепите ли предлагането на Вашия съдружен сътрудник Валери Симеонов за ограничение на рекламата на хазарта?
- Ние обсъждахме тези начинания и освен заради съдружна взаимност, само че и с много съществени причини ги одобряваме. Трябва да кажем обаче, че би могло да се разсъждава и в други направления, свързани с регламента за хазартната активност в България. Усилията би трябвало на първо място да бъдат ориентирани към регламентиране на залаганията в интернет пространството и усилване на битката с незаконните форми на хазарт и на черно тото. В тази посока би трябвало да се работи. И аз мисля, че тук въпросът не е политически. Не е въпрос на коалиционност и партийна принадлежност, а всички би трябвало да подходим рационално към този проблем.
Не смятате ли, че това е прекомерно огромен залък за Патриотите, като се знае какви акули стоят зад хазарта?
- Не би трябвало това да се преглежда като офанзива или засягане на нечии ползи. Мисля, че би трябвало да се търси публичният интерес. От друга страна, е правилно, че легалният хазартен бизнес е един значителен поданик, че е източник на реклама за медиите, че основава избрана претовареност. И не би трябвало едното да пречи на другото.
Милен Михов е роден на 4 май 1961 година в Стара Загора. По обучение е историк, по специалност е учител. Доцент, лекар във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий ". Владее френски, немски и съветски език. Член на Съюза на учените в България и на Македонски теоретичен институт - София. Заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация. Депутат в 43-ото и 44-ото Народно заседание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ