Българското правителство е против българското население: Темата ГМО на дневен ред
България беше с най-строгия закон за ГМО в целия Европейски съюз (ЕС). Най-притеснителното е, че българското държавно управление е срещу българското население. 90% от хората в България са срещу ГМО и в този момент за първи път българско държавно управление взема решение да се опълчи на мнението на българите.
Това съобщи доктор инж. Светла Николова, ръководител на съдружие „ Агролинк “ и представител на обединението „ За да остане природа в България “.
Д-р инж. Николова акцентира, че на 11 декември министрите на земеделието на Европейски Съюз ще се опитат да реализират общо единодушие по предлагането на Европейската комисия (ЕК) за освобождение на надзор и отвън оценките на риска на новото потомство генетично модифицирани организми – нови ГМО, наричани още нови геномни техники.
„ В този правилник ще бъдат включени две категории ГМО за да бъде освободена от всевъзможни оценки на риска и да не бъде подлагана на инспекция преди да бъде употребена в земеделието и в храна “, добави тя и уточни, че до момента се изискваше наложителна оценка на риска във всяка страна от Европейски Съюз.
Д-р инж. Николова изясни, че има импорт на ГМО, само че те не са от Европа и това, по думите ѝ, не се хареса на лобито, на агрохимичните мултинационални компании.
Тя попита с какво новите геномни техники ще решат проблеми като глада, на което доцент доктор Веселин Дочев от Земеделски институт – Шумен сподели, че не е подходящо да се приказва за апетит.
„ Ние нямаме потребност от повече, ние имаме потребност от по-качествено “, безапелационен е той.
Д-р инж. Николова означи, че основното нещо в този нов правилник е, че има точки, в които не се позволява самостоятелно решение на страните-членки на Европейски Съюз и това е разликата сред правилник и инструкция, защото директивата дава опция дадена страна да вземе независимо решение. „ Българските аграрни производители ще бъдат мощно ударени “, безапелационна е тя, в случай че това бъде признато от България.
Доц. доктор Дочев акцентира, че обичайно развъждането на културите преди 20 – 30 година е било съвсем биологично. „ Никога не се прекаляваше нито с торове, нито с препарати. Сега се злоупотребява с всевъзможни торове, препарати, пестициди. Ние сме не запомнили биологичната растителна отбрана “, сподели още той и добави, че в случай че ние подобрим качеството на почвата, оттова нататък ще се усъвършенства и имунитетът на растенията и няма да имаме потребност от привнесени техники.
Николай Генов, ръководител на кооперация „ Хранкооп – София “, се обърна към българските министри и въобще към държавното управление на България с думите, че хората желаят напълно разнообразни неща. „ Искат качествена храна, българска храна и повече български производители “, съобщи той.
Албена Симеонова, ръководител на Българска асоциация „ Биопродукти “ и Фондация за околна среда и земеделие, сподели от своя страна, че генните модификации са нездравословни и извънредно рискови. Тя уточни, че не пази правата единствено на българските земеделци, само че и правата на българските консуматори. „ Биологичното производството е това, което не употребява химия и генномодифицирани организми “, изясни Симеонова.
По думите ѝ не може български министър на земеделието и български министър на околната среда с лека ръка да решат, че ще отидат в понеделник и ще поддържат този правилник без да има един необятен публичен спор. Тя прикани парламентарната комисия по земеделието да предложения през днешния ден министъра на земеделието и министъра на околната среда и да ги попита по какъв начин ще поддържат това решение. „ Призовавам министър Вътев в понеделник да гласоподава с не “, сподели още Симеонова.
Борислав Сандов, някогашен министър на околната среда и водите, означи, че като консуматор не може да не е угрижен, че с влизането на този правилник на следващия ден ще купува неща, на които не е наложително да написа, че са приложени такива нови геномни техники. „ Не може биопроизводството да има проследяемост от първия до последния цикъл, а новият геномни техники да нямат “, безапелационен е той.
Сандов акцентира, че позицията на България от доста години насам е една и съща и би трябвало да бъде такава и в понеделник, или най-малко позицията на българската страна да е „ въздържал се “ на съвещанието на Съвета на министрите, защото не е имало публично разискване. Той прикани да бъде проведени спор и публично разискване, с цел да се разбере хората дали са си трансформирали мнението преди някой да взима решения по този въпрос.
Сандов заяви, че в четвъртък на съвещанието на Министерския съвет е гласувано България да поддържа новия метод. „ България е обичаен експортьор на храни за Близкия изток и това сигурно ще бъде наранено, защото до неотдавна Европа беше стожер на това да няма ГМО и да има чисти храни. Подобна смяна евентуално ще ограничи и износа в това число на България към избрани страни “, означи той.
„ Този план за правилник е опасност за всички по веригата – и за земеделските производители, които няма да знаят какви семена купуват, и за потребителите, които също няма да знаят какво купуват, тъй като няма да е тествано “, заключи доктор инж. Николова.
Снимка: БГНЕС
Това съобщи доктор инж. Светла Николова, ръководител на съдружие „ Агролинк “ и представител на обединението „ За да остане природа в България “.
Д-р инж. Николова акцентира, че на 11 декември министрите на земеделието на Европейски Съюз ще се опитат да реализират общо единодушие по предлагането на Европейската комисия (ЕК) за освобождение на надзор и отвън оценките на риска на новото потомство генетично модифицирани организми – нови ГМО, наричани още нови геномни техники.
„ В този правилник ще бъдат включени две категории ГМО за да бъде освободена от всевъзможни оценки на риска и да не бъде подлагана на инспекция преди да бъде употребена в земеделието и в храна “, добави тя и уточни, че до момента се изискваше наложителна оценка на риска във всяка страна от Европейски Съюз.
Д-р инж. Николова изясни, че има импорт на ГМО, само че те не са от Европа и това, по думите ѝ, не се хареса на лобито, на агрохимичните мултинационални компании.
Тя попита с какво новите геномни техники ще решат проблеми като глада, на което доцент доктор Веселин Дочев от Земеделски институт – Шумен сподели, че не е подходящо да се приказва за апетит.
„ Ние нямаме потребност от повече, ние имаме потребност от по-качествено “, безапелационен е той.
Д-р инж. Николова означи, че основното нещо в този нов правилник е, че има точки, в които не се позволява самостоятелно решение на страните-членки на Европейски Съюз и това е разликата сред правилник и инструкция, защото директивата дава опция дадена страна да вземе независимо решение. „ Българските аграрни производители ще бъдат мощно ударени “, безапелационна е тя, в случай че това бъде признато от България.
Доц. доктор Дочев акцентира, че обичайно развъждането на културите преди 20 – 30 година е било съвсем биологично. „ Никога не се прекаляваше нито с торове, нито с препарати. Сега се злоупотребява с всевъзможни торове, препарати, пестициди. Ние сме не запомнили биологичната растителна отбрана “, сподели още той и добави, че в случай че ние подобрим качеството на почвата, оттова нататък ще се усъвършенства и имунитетът на растенията и няма да имаме потребност от привнесени техники.
Николай Генов, ръководител на кооперация „ Хранкооп – София “, се обърна към българските министри и въобще към държавното управление на България с думите, че хората желаят напълно разнообразни неща. „ Искат качествена храна, българска храна и повече български производители “, съобщи той.
Албена Симеонова, ръководител на Българска асоциация „ Биопродукти “ и Фондация за околна среда и земеделие, сподели от своя страна, че генните модификации са нездравословни и извънредно рискови. Тя уточни, че не пази правата единствено на българските земеделци, само че и правата на българските консуматори. „ Биологичното производството е това, което не употребява химия и генномодифицирани организми “, изясни Симеонова.
По думите ѝ не може български министър на земеделието и български министър на околната среда с лека ръка да решат, че ще отидат в понеделник и ще поддържат този правилник без да има един необятен публичен спор. Тя прикани парламентарната комисия по земеделието да предложения през днешния ден министъра на земеделието и министъра на околната среда и да ги попита по какъв начин ще поддържат това решение. „ Призовавам министър Вътев в понеделник да гласоподава с не “, сподели още Симеонова.
Борислав Сандов, някогашен министър на околната среда и водите, означи, че като консуматор не може да не е угрижен, че с влизането на този правилник на следващия ден ще купува неща, на които не е наложително да написа, че са приложени такива нови геномни техники. „ Не може биопроизводството да има проследяемост от първия до последния цикъл, а новият геномни техники да нямат “, безапелационен е той.
Сандов акцентира, че позицията на България от доста години насам е една и съща и би трябвало да бъде такава и в понеделник, или най-малко позицията на българската страна да е „ въздържал се “ на съвещанието на Съвета на министрите, защото не е имало публично разискване. Той прикани да бъде проведени спор и публично разискване, с цел да се разбере хората дали са си трансформирали мнението преди някой да взима решения по този въпрос.
Сандов заяви, че в четвъртък на съвещанието на Министерския съвет е гласувано България да поддържа новия метод. „ България е обичаен експортьор на храни за Близкия изток и това сигурно ще бъде наранено, защото до неотдавна Европа беше стожер на това да няма ГМО и да има чисти храни. Подобна смяна евентуално ще ограничи и износа в това число на България към избрани страни “, означи той.
„ Този план за правилник е опасност за всички по веригата – и за земеделските производители, които няма да знаят какви семена купуват, и за потребителите, които също няма да знаят какво купуват, тъй като няма да е тествано “, заключи доктор инж. Николова.
Снимка: БГНЕС
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ