България бе сред първите страни в Европа, които постигнаха заложените

България бе измежду първите страни в Европа, които реализираха заложените от Европейски Съюз цели за 2020 година за дял на потребяваната в страната електрическа енергия, създадена от възобновими енергийни източници (ВЕИ). Много по-голямо предизвикателство със забележителен резултат върху политиката на страната по отношение на нуклеарните и топлоелектрическите централи обаче ще бъде увеличението каузи на ВЕИ в производството на електрическа енергия до нива, които подсигуряват над 90 % декарбонизация на бранша в сходство с дълготрайните договорености в Европейски Съюз. Това подчертаха от Центъра за проучване на демокрацията при представянето на своите визии за развиването на българската енергетика в контескта на създадената от тях и сътрудници Регионална пътна карта за развиването на електроенергетиката в Югоизточна Европа.

Разполага ли България с ясна енергийна тактика до 2050 година?
Кои са моделите и догатките, върху които е построена тази тактика?
Какви ще са цените и съставът на енергийния микс при другите сюжети?
Има ли рамка за капиталови и бизнес решения в главните подсектори на електроенергетиката?
Как ще се подсигурява в най-висока степен енергийната сигурност на страната?

Това са част от въпросите, на които се пробва да отговори Регионалната пътна карта за развиването на електроенергетиката в Югоизточна Европа е създадена от Центъра за проучване на демокрацията, взаимно с Регионалния център за проучване на енергийни политики, Будапеща, Техническия университет във Виена, белградския Координационен център за електричество и унгарската консултантска компания OG Research, и с поддръжката на Министерството на земеделието, горите, околната среда и ръководството на водите на Австрия и Европейската фондация за климата. Пътната карта планува съвсем цялостна декарбонизация на производството на електрическа енергия до 2050 година въз основата на сюжети, развити с принадлежности за моделиране, утвърдени и употребявани и от Европейската комисия. Според направения разбор съществува заплаха от съществено разминаване сред стратегическата ориентировка на България в Европейски Съюз и краткосрочния фокус върху енергийни мегапроекти, което може да докара до обилни загуби и опасности за енергийната сигурност на страната, стана ясно по време на събитието.

Поради въжността на тематиката и разногласията измежду специалистите в енергийния отрасъл, икономистите, политиците и в обществото, представяме оптимално в детайли пътната карта на ЦИД за развиването на енергетиката у нас. С това желаеме да продължим полемиката за бъдещето на българската енергетика, която започнахме с поредицата разбори и изявленията за провокациите и вероятностите пред бранша и ролята на нуклеарната енергетиката за уравновесен енергиен микс, както и за политиката на Европейска комисия за декарбонизация и какво ще коства затварянето на балгарските Топлоелектрическа централа на стопанската система и на потребителите. За тази цел в Топ тематиките на 3e-News отваряме специфична секция " Дискусия: За уравновесен енергиен микс ". Своите отзиви можете да изпращате на адрес: [email protected].

Основни заключения в изследването на ЦИД

→ На базата на данни и способи за моделиране, употребявани от Европейската комисия, могат да бъдат откроени три сюжета за декарбонизацията на българската електроенергетика до 2050 година Те са примерна рамка за взимане на стратегически решения в региона на енергетиката. Резултатите показват потребността от дейна политика по редица чувствителни, енергийни проблеми, постоянно свързани с въздействието на надълбоко вкоренени лобистки ползи.

→ Най-евтиният метод да се декарбонизира българският електроенергиен бранш е да се заменят въглищните електроцентрали с ВЕИ мощности.

→ Към 2050 година, електроенергийният микс на страната ще включва 53-54 % ВЕИ произвеждане и в трите прегледани сюжети.

→ Увеличаващите се цени на въглеродните излъчвания, въглищата и природния газ ще докара, при сюжета
„ Декарбонизация”, до нарастване на цените на едро на електрическата енергия в България от приблизително 34 евро/МВтч през 2016 година до над 74 евро/МВтч през 2050 година

→ При предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година, нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, защото единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила плана „ Белене” да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч.

→ Поради бързо покачващите се цени на въглеродните излъчвания, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 година при всички сце нарии.

→ При най-благоприятния сюжет – „ Декарбонизация”, нужните вложения във ВЕИ през идващите три десетилетия ще бъдат към 16,5 милиарда евро, само че от тях единствено към 4 милиарда ще бъдат нужните държавни разноски.

→ При всички сюжети, разходът на семействата за електрическа енергия, като дял от приходите им, ще се удвои приблизително до към 8,5 % през 2050 година

→ Природният газ играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво при всички сюжети. Това постанова ускоряването на напъните на държавното управление за цялостна либерализация на пазара на природен газ и реализирането на плановете за диверсификация на доставките.

Приоритети на българската енергийна сигурност

Енергийната сигурност на България се усъвършенства непрекъснато откогато страната се причисли към Европейския съюз преди едно десетилетие. Индексът на рисковете за енергийната сигурност на страната спадна значително през последните две години, като България се подреди на 58-мо място измежду 75-те най-големи консуматори на сила в света.

Основните трендове, които способстват за това, са непрекъснатото понижаване на енергийната активност и екологизирането на енергетиката и стопанската система на България. Индустрията влага в подобряването на своята енергийна успеваемост и намаляването на въглеродния си отпечатък. Българското държавно управление вкара редица
ограничения за енергийна успеваемост за семействата и публичния бранш, в това число подкрепени от капиталовите фондове на Европейски Съюз.

България беше измежду първите страни – членки на Европейски Съюз, които извършиха своите цели за каузи на възобновимите енергийни източници в крайното ползване на страната към 2020 година Освен това започнаха нови изследвания на залежите на петрол и газ в черноморския шелф, а държавното управление даде обещание да построи газопреносни връзки с Турция и Гърция, с цел да понижи зависимостта на българската стопанска система от
съветския газ.

С този прогрес са свързани целите на българската енергийна сигурност, които би трябвало да регистрират и дълготрайните енергийни рискови факто-
ри пред страната:

• Енергийната беднотия: Българските семейства, микро- и дребни бизнес консуматори санай-уязвимите в ЕС; повишението на цените на електрическата енергия ги върна към ползване на въглища и дърва за отопление или понижи конкурентоспособността им, което утежни качеството на въздуха и живота в българските градове.

• Е нергийната активност: Въпреки продължаващите усъвършенствания, българската стопанска система остава енергийно по-интензивна от тази на другите страни членки, което утежнява продуктивността и устойчивостта на стопанската система на външни разтърсвания.

• Диверсификацията: България беше изложена на най-сериозните външни разтърсвания в региона на сигурността на доставките на природен газ, енергийният бранш които остават измежду най-слабо диверсифицираните в Европа.

• Лошото ръководство: До момента корупцията и разхищенията в държавния бранш и в енергийните политики са коствали на българските консуматори най-малко една трета от нарастването на цените на електрическата енергия, като не се регистрират дълготрайните последствия от неприятните политически решения и извличането на монополни облаги от частни играчи с въздействие върху вземането на енергийни решения.

Липсата на фокус върху тези сериозни тематики в по-широката рамка на енергийните цели и регулации на Европейски Съюз към този момент се оказаха скъпи за България освен в парично отношение, само че засягат директно и отрицателно националната сигурност. Страната остава в плен на многомилиардни договаряния с най-големия си снабдител на сила – Русия. Българското държавно управление неведнъж не съумя да дефинира обществено, да отбрани и да извърши енергийните си цели, политики и ограничения в ясна рамка, която показва последствията за потребителите, производителите, данъкоплатците,
обществения и частния бранш. Така страната се оказа притисната сред отговорностите си към Европейски Съюз, настояванията на семействата за налична електрическа енергия и мегапроектите за построяването на АЕЦ „ Белене” и газопровода „ Южен поток”3.

Няколко поредни държавни управления избраха да се ангажират с стопански голословни начинания, макар публично оповестената държавна политика и без да има бистрота в процеса на взимане на решения. Влизането още веднъж в клопката на огромните планове официално, с цел да се компенсират към този момент направените разноски и да се привлекат вложения, би било сериозна неточност. Българското държавно управление би трябвало да се концентрира върху определянето на националните цели на страната в рамката на Енергийния съюз на Европейски Съюз и да се ангажира единствено с начинания, съизмерими с ограничавания потенциал за ръководство на планове на държавната администрация.

Ключово е България да се концентрира върху разбора и избора на желания сюжет и пътна карта за развиването на електроенергийния бранш в границите на политическите договорености в Европейски Съюз.

Европейски енергиен съюз

Приоритетите на Европейския енергиен съюз включват дълготраен ангажимент за цялостна декарбонизация на електроенергийния бранш на страните членки. Приоритетите са избрани в пет стълба4, а точно: интеграция на европейския енергиен пазар; енергийна сигурност, взаимност и доверие; енергийна ефективност; научни проучвания, нововъведения и конкурентоспособност; и декарбонизирация на стопанската система. Те са ориентирани към постигането на задачите на Европейски Съюз в региона
на енергетиката и климата:

• понижаване на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз (с 20 % до 2020 година и с 40 % до 2030 г.);
• увеличение на каузи на електрическата енергия от възобновими източници (до 20 % до 2020 година и до 27 % до 2030 г.); и
• възстановяване на енергийната успеваемост (с 20 % до 2020 година, с 27 % до 2030 г.).

Българското държавно управление доближи енергийните цели за 2020 година − минимум 16 % от енергийното ползване на страната да бъде обезпечено от възобновими енергийни източници. Още през 2015 година близо 19 % от крайното ползване на електрическа енергия в България беше от възобновими енергийни източници. Успехът на България в консолидираното на ВЕИ в електроенергийната система се дължи частично и на огромния дял на възобновимата сила в отоплението и климатизацията заради необятното потребление на биомаса (дървесина), изключително в селските региони и дребните градове, където обаче като последица доста се утежни качеството на въздуха5.

Още преди разширението на слънчевите и вятърните мощности в интервала 2009 – 2013 година, близо една четвърт от потенциала за произвеждане на електрическа енергия се дължеше на хидроенергийния бранш. Разширяването на каузи на ВЕИ в електропроизводството на страната до равнища, осигуряващи повече от 90 % декарбонизация на електроенергийния бранш, ще бъде доста по-голямо
предизвикателство.

Дългосрочни сюжети за декарбонизация на електроенергийния бранш

Чрез потреблението на възприети от Европейската комисия методики за моделиране и като част от създаването на Пътна карта за развиването на електроенергийния бранш в Югоизточна Европа (SEERMAP) за съвсем цялостна декарбонизация на производството на електрическа енергия в Сърбия, Македония, Албания, Косово, Хърватия, България, Румъния и Гърция до 2050 година, бяха създадени три сюжета за бъдещото развиване на българския електроенергиен бранш:

• Сценарий „ Без цел”. Отразява осъществяването на съществуващите енергийни политики (включително осъществяването на задачите за възобновима сила за 2020 година и построяването на всички електроцентрали, включени в формалните документи за планиране), съчетано с повишаващата се цена на въглеродните излъчвания, само че без задачите за намаляването им към 2050 година в страните – членки на Европейски Съюз или страните – претенденти
за участие.

• Сценарий „ Декарбонизация”. Отразява дълготрайна тактика за понижаване на излъчванията на въглероден двуокис с 96,7 % (за България) по отношение на 1990 година в сходство с задачите на Европейски Съюз за понижаване на въглеродните излъчвания на електроенергийния бранш като цяло до 2050 година, дължащо се на възходящата цена на квотите за излъчвания и мощната държавна поддръжка за ВЕИ.

• Сценарий „ Забавена декарбонизация”. Той включва в началото осъществяване на актуалните, национални, капиталови проекти, последвано от смяна в посоката на политиката след 2035 година, което води до реализирането на съвсем същата цел за понижаване на излъчванията през 2050 година като при сюжета „ Декарбонизация”. Трансформацията още веднъж се дължи на повишението на цената на излъчванията и увеличението на поддръжката за ВЕИ след 2035 година

Резултатите от моделирането за България демонстрират, че при сюжетите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подкрепяне на ВЕИ, страната ще има енергиен микс от 53-54 % възобновими източници до 2050 година, най-вече основани на слънчева и вятърна сила, и малко водно-електрически мощности. За разлика от това, в случай че не се дефинира цел за намаляването на въглеродните излъчвания (сценарий 1) и последователното прекъсване на държавната поддръжка за ВЕИ е цялостно и необратимо, делът на ВЕИ в потреблението на електрическа енергия ще доближи едвам към 33 % през 2050 година Въпреки че това съставлява доста нарастване по отношение на актуалните нива,
то е незадоволително спрямо равнищата на декарбонизация, към които се стреми Европейски Съюз до 2050 година

Моделът демонстрира, че без значение дали България организира дейна политика в поддръжка на производството на електрическа енергия от ВЕИ, ще има доста извеждане от системата на мощности за производството на електрическа енергия от изкопаеми горива. И в трите сюжета, съвсем всички мощности, работещи на въглища и лигнит ще бъдат затворени до 2050 година, което ще им отреди едвам 3 % от настоящия потенциал. Намаляването на каузи на тези горива в производството на електрическа енергия ще стартира рано – до 2030 година, към 45 % от тези мощности ще бъдат затворени в следствие от покачващите се цени на въглеродните излъчвания и природния газ, което ще направи действието
на въглищните централи нерентабилно.

Моделираното нарастване на цената на излъчванията следва референтния сюжет на Европейски Съюз за 2016 година, който демонстрира, че цената на един звук излъчвания въглероден двуокис се повишава от 33 евро през 2030 година до 88 евро през 2050 година Този сюжет отразява въздействията от цялостното осъществяване на съществуващите правно-обвързващи цели за 2020 година и законодателството на Европейски Съюз, само че не води до амбициозното понижаване на излъчванията, към което се стреми Европейски Съюз до 2050 година

Увеличението на цените на природния газ се базира на резултатите от Европейския модел на пазара на природен газ (EGMM), който планува, че цената в България ще се удвои до 32,37 евро/МВтч към 2050 година вследствие на предстоящото нарастване на цените на петрола с 15 % и на фона на възходящото търсене и недостиг на природен газ на международните пазари. Новите евентуални открития на природен газ и нефт в черноморския шелф и диверсификацията на доставките на газ посредством вноса на полутечен природен газ (LNG) биха могли да трансформират обстановката, само че заради огромната неустановеност на доста от плановете, моделът не преглежда забележителна смяна в структурата на доставките на газ за България.

Въпреки нарастването на цената, природният газ придобива сериозно значение във всички сюжети през идващите десетилетия, защото потреблението му се уголемява, с цел да размени последователното индустриалните потенциали, употребяващи въглища. Но ролята на природния газ се смята за преходна, защото както при сюжета със закъснение, по този начин и при този за декарбонизация, до края на 40-те години на 21-ви век, газовите централи също ще излязат от системата поради цената на въглеродните излъчвания.

Само при сюжета „ Без цел”, делът на газа в електроенергийния микс през 2050 година ще бъде към момента забележителен − над 13 % от общото произвеждане. Тази наклонност значи, че България ще разчита по-силно на вноса на газ в средносрочен проект, което покачва рисковете пред сигурността на доставките, в случай че не се разработят и локални газови запаси.

Колко ще коства декарбонизацията на данъкоплатците и резултата й върху цените на тока

Въздействието от увеличаващите се цени на въглеродните излъчвания, въглищата и природния газ води до общ скок на цените на електрическата енергия в България при сюжета „ Декарбониза-ция” от приблизително 34 евро/МВтч през 2016 година до над 74 евро/МВтч през 2050 година – ценови равнища в Югоизточна Европа (ЮИЕ), близки до тези директно преди международната икономическа рецесия. Ръстът на цените на електрическата енергия би разрешило разширението на каузи на ВЕИ в енергийния микс, даже и в сюжета „ Без цел”, при който се планува продължаването на сегашната политика за поощряване на ВЕИ. Декарбонизацията на електроенергийния бранш не води до повишение на цените на електрическата енергия на едро в съпоставяне със сюжета, при който няма избрана цел за понижаване на излъчванията. В реалност, цените на електрическата енергия едва се намаляват след 2045 година при сюжетите с по-високи равнища на ВЕИ в микса, заради ниските пределни разноски за единица електрическа енергия, създадена от ВЕИ.

Независимо от обстоятелството, че високите цени на електрическата енергия ще бъдат главният мотор за пазарните вложения в нови ВЕИ мощности, декарбонизацията въпреки всичко ще изисква непрекъсната държавна помощ за към половината от всички нови индустриални мощности от възобновими източници. Ветрогенераторите ще бъде главната технология, която ще движи прехода към нисковъглеродна електрическа енергия. Увеличение на потенциала за произвеждане на слънчева електрическа енергия и на мощности, употребяващи биомаса, също ще бъде очевидно до края на следения интервал.

Делът на ВЕИ в електроенергийния микс се усилва от към 20 % през 2015 година до близо 55 % къмТъй като при сюжета „ Със забавяне” се чака по-бавна смяна в политиките, ориентирани към повишение на потенциала на ВЕИ, държавната поддръжка ще бъде най-критична за постигането на задачите за понижаване на въглеродните излъчвания.

Общите обществени и частни вложения във ВЕИ в България, нужни за постигането на задачите при този сюжет, могат да доближат 13,23 милиарда евро, 3/4 от които ще би трябвало да бъдат направени след 2035 година като повече от половината от тях са резултат от механизмите за държавна помощ.

Сценарият „ Декарбонизация” допуска още по-големи вложения от към 16,5 милиарда евро, само че единствено към 4 милиарда евро държавна помощ за интервал от три десетилетия заради по-бързото затваряне на въглищните централи.

Високите предстоящи вложения във ВЕИ за произвеждане от вятърни и слънчеви мощности се дължат на композиция от положителния механически капацитет, намаляването на софтуерните разноски и повишение на цената на въглеродните излъчвания.

Значителна част от новия слънчев потенциал идва от инсталирането на дребни покривни фотоволтаични централи с стеснен потенциал на фона на възходящата децентрализация на електроснабдяването, което ще става все по-привлекателно заради повишаващите се крайни цени на електрическата енергия. Разширяването на потенциала за Водноелектрическа централа и биомаса остава лимитирано заради помалкия, неразвит механически капацитет и релативно по-високите закрепени разноски за
вложения.

Без АЕЦ

Едно от най-интересните изводи от моделирането на трите сюжета е, че през обсъждания интервал няма да бъде построен нито един нов нуклеарен потенциал. Този резултат е в ослепителен контрастност с политиката, ориентирана към построяването на два нови реактора всеки с мощ от 1 000 МВт на площадката в Белене.

Наличните данни за общите разноски за строителство, оповестена през 2012 година демонстрират, че планът Белене ще бъде недоходоносен при сюжета „ Декарбонизация”, където цените на електрическата енергия на едро в България е към 74 евро/МВтч през
2050 година Оценките демонстрират, че единичната ценана електрическата енергия (усреднената цена на електрическата енергия – LCOE ), която би разрешила планът „ Белене” да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч.

Освен това резултатите демонстрират, че при сюжетите „ Със закъснение” и „ Декар-
бонизация” коефициентът на потребление на АЕЦ " Козлодуй понижава с към 10 % през десетилетието 2040 – 2050 година, което е показателно за конкурентоспособността на ВЕИ мощностите в избрани часове от деня. Последното наблюдаване би могло да има значими последици за енергийната политика на страната. При проектирана усреднена цена на електрическата енергия най-малко три пъти по-висока от настоящите индустриални разноски на АЕЦ Козлодуй, въвеждането в употреба на нови нуклеарни мощности е безпричинно при всички сюжети, и рискува големи отрицателни
фискални и екологични последствия.

Последици за енергийната сигурност на България

Резултатите от модела на SEERMAP демонстрират, че най-евтиният метод за декарбонизиране (с цел понижаване на излъчванията на въглероден двуокис
с над 96 %) на електроенергийния бранш в България би бил замяната на остарелите въглищни електроцентрали с възобновими енергийни из-
точници (предимно вятърни и слънчеви централи).

При сюжета „ Без цел”, въвеждането на електроенергиен микс от ВЕИ мощности и природен газ е стопански най-ефективният вид като се има поради, че 97 % от настоящия индустриален потенциал на база изкопаеми горива ще бъде изведен от употреба до 2050 година Тази промяна в електроенергийния бранш носи обилни последици за българската енергийна сигурност, които оказват съществено въздействие върху дълготрайната политическа рамка за сигурността на доставките и достъпността на силата.

Сигурност на доставките

Във всички сюжети България става чист вносител на електрическа енергия сред 2030 и 2040 година и остава подобен до края на обсъждания интервал. До 2050 година при сюжета „ Без цел”, 22 % от потреблението ще бъде покрито от импорт, до момента в който при сюжета „ Декарбонизация” вносът ще бъде 12 % от общите потребности на страната. Индикаторът за адекватност на производството, който се отнася до способността на дадена страна да задоволи търсенето си, употребявайки единствено локално произвеждане на електрическа енергия, спада съвсем до нула. Като се има поради разширеният потенциал за взаимно свързване на българския оператор на електропреносната система (ЕСО) в района, България ще е в положение да покрие своите потребности посредством междусистемни електроенергийни прехвърляния, което значи, че равнището на адекватност на електроенергийната система би останало позитивно.

Сценариите „ Декарбонизация” и „ Със закъснение” разкриват, че България ще би трябвало да усили зависимостта си от импорт на електрическа енергия от изкопаеми горива, създадена главно от газови електроцентрали.

За да се преодолее непостоянството при произ- водството на електрическа енергия при забележителен дял на ВЕИ мощностите в електроенергийния микс, държавното управление би трябвало да работи за въвеждането на широкомащабни ограничения за намаление на потреблението като да вземем за пример държавна помощ за вложения в енергийната успеваемост на жилищната инфраструктура, съгласуваност на индустриалните цикли на огромните консуматори на електрическа енергия и развиването на разширени вътрешни мрежови връзки.

Необходими са и вложения в българската електропреносна мрежа, които се правят оценка на към 92 млн. евро. Регистрираното върхово натоварване на българската електроенергийна система през 2016 година е 7 015 МВт, като се чака то да доближи 8 017 МВт през 2030 година и 8 935 МВт през 2050 година Следователно ще има потребност от спомагателни вложения в преносни и разпределителни мрежи на високо и приблизително напрежение.

Анализът на пречките при преноса в районната електроенергийна мрежа планува компликации в региона на Добруджа и по границата със Сърбия и Румъния. Загубите в преносната мрежа евентуално ще се усилят на фона на по-голямата търговия с електрическа енергия през 2050 година Нарастването на каузи на децентрализираното произвеждане на електрическа енергия, изключително посредством дребни слънчеви покривни съоръжения, може да облекчи натоварването върху мрежата, само че защото вложенията в преноса са недофинансирани и капиталовата стратегия на ЕСО рядко се извършва, забележителното внедряване на ВЕИ може да разклати стабилността на българската електроенергийна система.

Устойчивост

До 2050 година излъчванията на въглероден двуокис в електроенергийния бранш в България понижават с 93 % спрямо равнищата от 1990 година (сценарий
„ Без цел”) и до 98,6 % при другите два сюжета, където с изключение на възходящото произвеждане на ВЕИ, запазването на нуклеарните мощности също способства за намаляването на нездравословните емисии13.

Делът на производството на електрическа енергия от възобновими източници като % от брутното вътрешно ползване през 2050 година е 32 %при сюжета „ Без цел”, 54 % при сюжета „ Със закъснение” и 53 % при сюжета „ Декарбонизация”. В съпоставяне с други страни в района, резултатите за България демонстрират по-ниски дялове на производството от ВЕИ, основно заради съществуващия нуклеарен потенциал от 2 000 МВт и по-малкия капацитет на някои технологии за ВЕИ, да вземем за пример в хидроенергетиката. В сюжета с най-голям дял на ВЕИ през 2050 година (сценария „ Със закъснение”) дълготрайното оползотворяване на капацитета от ВЕИ доближава 63 %, 64 % и 33 %съответно за водна, вятърна и слънчева сила. При осъществяване на този сюжет, почти две трети от капацитета на България за хидро- и вятърна сила ще бъдат употребявани до края на моделирания интервал. Тези високи равнища на потребление на вятърна и хидроенергия отразяват релативно по-ниския капацитет на България, а не по-големите вложения във ВЕИ в съпоставяне със прилежащите страни.

Достъпност

Поскъпването на електрическата енергия не зависи от равнището на декарбонизация и следва сходна траектория при всички сюжети. Ценовата наклонност има доста влияние върху достъпността на електрическата енергия и съставлява предизвикателство за политиците. Увеличаването на цените на електрическата енергия на едро се отразява на крайните цени на дребно, плащани от семействата и предприятията. Затова предстоящото удвояване на цените на едро,

евентуално ще способства за увеличението на енергийната беднотия в страната.

Българските консуматори ще бъдат изправени против все по-високи разноски за отопление поради все по-честото потребление на електричество изключително в огромните градове на страната.

През 2016 година делът на разноските за електрическа енергия на българските семействата от техните приходи доближи 4,3 %, което е почти междинната стойност за района.

Базовият сюжет за развиването на стопанската система планува разноските за електрическа енергия да се удвоят до към 8,5 % към 2050 година вследствие на няколко противоположни фактора. На първо място се планува цените на електрическата енергия да набъбнат с над 80 %.

Едновременно с това, последователното унищожаване на схемите за поддръжка на ВЕИ намалява цените на дребно с над 28 % за същия интервал. Не на последно място, прогнозата е, че енергийната активност ще се усили с над 10 % до 2050 година, което значи и по-високи сметки за крайните клиенти на електрическа енергия.

Достъпността на електроенергийното ползване доста понижава в сюжета „ Със закъснение”, защото разноските за битова електрическа енергия като дял от разполагаемия приход доближават съвсем 14 % през 2050 година Причината е по-интензивната държавна поддръжка за ВЕИ, с цел да се компенсира забавянето при прехода към политики за цялостна декарбонизация. От друга страна, резултатът върху приходите при сюжета „ Декарбонизация” е по-поносим за крайните клиенти поради понижението на цените на едро през 2040 година при още по-агресивното разпространяване на производството на възобновима сила, което понижава разноските на семействата до към 8 % от приходите им.

Недалечната история сподели, че нарастването на цените на електрическата енергия в Европа е извънредно непопулярно измежду потребителите и гласоподавателите. В България нарастванията доведоха до обществено напрежение и даже до дестабилизиране на политическата обстановка. Последствията от нарастването на разноските може да накара държавните управления да прибягнат до популистки ограничения като административно контролиране на цените за семействата до равнища по-ниски от разноските за произвеждане, налагането на непопулярни налози за производителите на електрическа енергия и огромните бизнес консуматори, или започването на огромни капиталови планове със забавено влияние върху цените за да тушират публичното неодобрение.

На фона на рисковете от увеличаващите се разноски за потреблението на електрическа енергия, има и две позитивни последствия.

Първо, ще бъдат подтиквани вложенията в нови мощности , и второ, ще се понижи потребността от директна държавна поддръжка за ВЕИ.

По отношение на макроперспективата на фактора досегаемост, който оказва и въздействие върху цялостната конкурентоспособност на стопанската система, резултатите от модела демонстрират дребни усъвършенствания по отношение на базовия сюжет за траекторията на икономическия напредък.

При сюжета „ Декарбонизация” равнището на Брутният вътрешен продукт е приблизително към 2 % по-ви-соко към 2050 година спрямо базовия сюжет.Дългосрочният резултат за Брутният вътрешен продукт е малко по-висок или към 4 %. Икономическите изгоди са по-умерени при сюжета „ Със закъснение” – приблизително към 1 % и 2,5 % в дълготраен проект, до момента в който на практика са нулеви при сюжета „ Без цел”.

Ефектът върху заетостта е едва позитивен, като тя се усилва приблизително с към 0,2 – 0,3 %. Важно е да се подчертае, че дълготрайните изгоди за стопанската система са налице при сюжетите „ Декарбонизация” и „ Със забавяне” заради по-високата работливост на индустриалните мощности в стопанската система.

Тези дълготрайни изгоди идват от два източника:

- Първо, спомагателните вложения покачват равнището на индустриалния капитал в стопанската система, и

- второ, новоинсталираните технологии покачват общата продуктивност на стопанската система.

По-малките изгоди за заетостта спрямо резултата за Брутният вътрешен продукт се изяснява с два фактора:

(а) енергийните вложения са релативно капиталоемки и

(б) първичната, по-висока претовареност се трансформира в по-високи заплати в дълготраен проект, защото предлагането на трудовия пазар остава еднообразно при всички сюжети.

Препоръки

Изложените сюжети са образец за ефикасен механизъм за обмисляне на енергийната политика. Заключенията от тях допускат вземането на сложни решения, със съществени социално-икономически последици и изискват изключително високо равнище на бистрота и осведомен публичен спор. Българското държавно управление ще би трябвало да се изправи пред предизвикването и да се концентрира върху тези опасности за енергийната сигурност, които може най-добре да управлява, а точно дефинирането на енергийни политики и подобряването ръководството на държавните предприятия в енергийния бранш.

За да реализира амбициозната цел на Европейски Съюз за 100 % произвеждане на електрическа енергия от невъглеродни енергийни източници до 2050 година, България би трябвало да употребява големия си капацитет от възобновими енергийни източници. Резултатите от моделирането на SEERMAP демонстрират, че тази промяна ще се задвижи от невиждано нарастване на вложенията в нови индустриални
мощности. Въпреки че се допуска, че те ще се финансират от частни компании, страната ще би трябвало да сътвори удобна данъчна и регулаторна среда, с цел да подтиква компаниите да създадат високите първични разноски в подмяна на ниски разноски за употреба и поддръжка в бъдеще.

Декарбонизацията не покачва цените на електрическата енергия – цената на въглеродните излъчвания е причина за това. Правилното схващане на тази логичност на европейската енергийна политика демонстрира метода, по който потенциалът, основан на ВЕИ, ще стане по-конкурентоспособен по отношение на съществуващите електроцентрали, работещи на въглища и газ. Възможни са разнообразни политики и ограничения за дълготрайната енергийна тактика настраната:

• Увеличаването на потенциала за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ ще зависи от намаляването на капиталовия риск, произлизащ от бизнес средата посредством унищожаване на случайните налози върху приходите на производителите на електрическа енергия, облекчаването на издаването на оперативни и строителни лицензи, въвеждането на търгове за установяване размера на поддръжката за ВЕИ до 2030 година, когато се чака новите технологии да станат изцяло конкурентни на обичайните централи.

• Натискът от увеличената държавна поддръжка за създаване на нов потенциал на ВЕИ най-малко при сюжета „ Със закъснение” не би трябвало да се постанова на държавните електроенергийни компании, а би трябвало да бъде стихотворец от ликвиден, изцяло либерализиран пазар без дълготрайни контракти за закупуване на електрическа енергия.

• Декарбонизацията в България ще изисква доста нарастване на вложенията от 8,5 милиарда евро до 18 милиарда евро през 35-годишния интервал при другите сюжети. В взаимозависимост от избора на сюжет, българското държавно управление ще би трябвало да финансира сред една трета и половината от нужните вложения. Голяма част от тях ще бъдат финансирани от приходите от схемата за търговия с излъчвания в изискванията на бързо възходящата цена на въглеродните квоти.

• Тъй като при всички сюжети природният газ ще играе преходна роля (най-силна в сюжета „ Без цел”), държавното управление ще би трябвало да форсира напъните си за цялостна либерализация на пазара на природен газ, да приключи всички междусистемни връзки със прилежащите страни и да предоговори дълготрайните си задължения при по-добри условия, според от равнището на диверсификация на газовите доставки.

• За да се подсигурява, че трансформацията на модерната енергийна система се реализира с най-ниски разноски, политиките за поощряване на възобновимата сила би трябвало да се базират на благонадежден разбор, да се вземат поради ползите на потребителите и да се преодолее завладяването на институциите от частни ползи. Това е изключително значимо, защото потребителите в България са изключително уязвими и неефективното използване на новите енергийни политики може да наложи доста повишение на цените, което пък да докара
до отхвърлянето на възобновимата сила от обществото.

• Съпътстващите изгоди от вложението в производството на електрическа енергия от ВЕИ, в това число по-висок Брутният вътрешен продукт вследствие на по -големи индустриални мощности, по-добро външно салдо заради понижения импорт на газ и по-ниската цена на електрическата енергия на едро, резултат от масираното потребление на ВЕИ в енергийната система, могат да създадат вложенията в бранша още по-привлекателни. Допълнителни изгоди, които не са оценени тук, са позитивният резултат върху здравето и качеството на въздуха поради пониженото потребление на замърсители на въздуха.

• За да може България да декарбонизира своя енергиен бранш до равнището, препоръчано от референтния сюжет на Европейски Съюз от 2016 година за развиване на енергийния бранш до 2050 година, е нужна дейна, дълготрайна и постоянна рамка за поддръжка на възобновимата сила.

• Отлагането на политиките за поощряване на възобновимите енергийни източници е осъществимо, само че има два минуса спрямо дълготрайна и поредна тактика на поддръжка. Резултатът от забавеното въвеждане на политики за декарбонизация води до реализирането на планове за произвеждане на електрическа енергия от изкопаеми горива, в това число плануваните все още електроцентрали, чиито вложения няма да се възвърнат. Превърнато в еквивалентно нарастване на цената за десетгодишен интервал, цената на тези активи е равна на размера на дълготрайната поддръжка з