Как живеят българите в Германия?
Българите в Германия са над 200 хиляди. Около половината от тях имат работа, само че в множеството случаи се трудят против прекомерно ниско възнаграждение. На какво се дължи това?
Стотици хиляди българи и румънци емигрираха през последните години в Германия. Повече от половината имат работа, само че трудът им е нискоквалифициран, а заплащането - под междинното за Германия. В техните страни обаче приходите и нивото на богатство са в пъти по-ниски, тъй че решението на тези хора е обяснимо. Това са част от изводите в проучване на Матиас Йобелиус от немската фондация „ Фридрих Еберт”.
Притокът на българи и румънци в Германия провокира една от най-сериозните политически полемики в страната през предходната година, показва създателят на проучването и напомня популисткия девиз на немския Християнсоциален съюз „ Който хитрува - да си пътува”, прицелен в страховете на германците от конкуренцията на трудовия пазар и от заплахата от злоупотреби със обществените помощи. В своето проучване Матиас Йобелиус добросъвестно се стопира на другите измерения на един сложен развой.
Румънците са по-добре интегрирани от българите
В Германия пристигнаха по-малко българи и румънци, в сравнение с мнозина се притесняваха, установи специалистът. Между ноември 2013 и ноември 2014 година в страната дойдоха 87 000 румънци, а общият им брой в Германия набъбна до над 350 000. Българите в Германия са по публични данни над 200 хиляди. Около половината от тези хора имат работа.
При разбора на трудовия пазар обаче излиза, че румънците са интегрирани доста по-добре от българите. Сравнението демонстрира, че пристигналите в Германия българи доста по-често зависят от обществени помощи - или като единствен източник на приход, или като добавка към незадоволителното трудово заплащане. Според създателя на проучването, това демонстрира, че българите неведнъж работят при доста неприятни условия и против прекомерно ниско възнаграждение. И двете групи обаче изкарват по-малко пари от междинното в Германия: един български или румънски „ гастарбайтер” на цялостен работен ден взима приблизително 1 885 евро месечно, само че върху тази сума заплаща налози и отчисления, които от време на време надвишават 30%. Йобелиус счита, че това ниско възнаграждение се дължи в това число и на обстоятелството, че част от българите и румънците в Германия поставят доста по-нискоквалифициран труд по отношение на нивото на своето обучение и професионални умения. 26 % от тези хора са с висше обучение (средният % за Германия е доста по-нисък), само че едвам 13 на 100 имат работа, която изисква висше обучение. Почти половината българи и румънци в Германия упражняват труд, за който не се желае никакво обучение.
Експлоатация и беззаконие
Работодателите неведнъж нарушават трудовото и общественото право - таман това е една от аргументите за неприятното възнаграждение на българите и румънците, написа Йобелиус. Медиите постоянно оповестяват за употребата, на която от време на време са подложени такива служащи - да вземем за пример когато трудовите медиатори взимат част от възнаграждението им, както при градежа на един берлински мол или на един нов хотел във Франкфурт. Отделните случаи са добре известни, само че какъв брой са общо засегнатите - това никой не знае. Често пъти работодателите постановат такива условия, при които жертвите нито могат да се съпротивляват, нито да се извърнат към полицията или консултантските служби. През 2013 година в Германия са регистрирани 53 случая на „ търговия с хора” за трудова употреба. Според експертите, тази оскъдна цифра се дължи на обстоятелството, че проверяващите органи нормално не завеждат нарушаванията на трудовото право под рубриката „ търговия с хора”, а и доста случаи остават неизяснени.
От всички мигранти, пристигнали в Германия през 2013 година, най-многочислена е групата на поляците. Румънците са на второ място, а българите - на трето.
Другояче наподобяват нещата, когато търговията с хора се реализира за полова употреба. Там цифрите са надалеч по-високи, а по данни на полицията през 2013 година както множеството жертви на тази търговия, по този начин и множеството обвинени като причинители идват таман от България и Румъния. Много публикувани са и други типове употреба. Често се практикуват такива форми на наемане на работна ръка, които разрешават да се заобикалят немските закони и тарифни ставки. Подобни контракти са изключително публикувани в строителството, ресторантьорството и месопреработвателната индустрия - все сектори, в които всеобщо работят българи и румънци.
В своето проучване Матиас Йобелиус се стопира и на проблемите, които притокът на българи и румънци основава на обособени общини в Германия - като Берлин, Бремен, Дортмунд или Дуисбург. От една страна специалистът установи, че потвърдените случаи на корист със обществени помощи са пренебрежими като брой, от друга обаче признава, че десетките хиляди българи и румънци, получаващи обществени помощи или детски надбавки, фактически обременяват бюджетите на по-бедните градове.
Защо отпътуват?
Накрая създателят разяснява аргументите за трудовата миграция и интерпретациите, които получава казусът в родните страни на трудовите мигранти. „ Изтичане на мозъци” - бият паника румънските медии, когато става дума за миграцията на високо образовани хора. В същото време румънската общност не е сюрпризирана от обстоятелството, че 25 години след началото на прехода румънците към момента търсят работа на Запад. Румънската общност демонстрира към тях цялостно схващане, тъй като в Румъния и България приходите и нивото на богатство са доста по-ниски спрямо Германия, а рискът от беднотия - доста по-голям. Само за съпоставяне: в Германия минималното почасово заплащане възлиза на 8,50 евро, в Румъния - на 1,14 евро, а в България - на 1,04 евро. Средната заплата в България и в Румъния е към пет пъти по-ниска от тази в Германия, а в България покупателната дарба е три пъти по-ниска от тази в Германия.
Тези големи разлики няма да се преодолеят от през днешния ден за на следващия ден, установи създателят и обръща внимание на обстоятелството, че Румъния (а това се отнася и до България) към момента има икономическа конструкция, която е типична за страните в преход: непродуктивно селско стопанство, огромен дял на сенчестата стопанска система, неприятна инфраструктура и мощна взаимозависимост от приток на външен капитал. Йобелиус напомня още, че парите, които работещите в чужбина българи и румънци влагат в своите страни, нормално са повече от директните задгранични вложения. Но тези прехвърляния не дават подтик за модернизиране на тамошната стопанска система.
Матиас Йобелиус прави и един явен, само че значим извод: „ Тъкмо заради това, че разликата в виталния стандарт е фрапантна, доста жители на тези страни и отсега нататък (докато трае това положение) ще се употребяват от свободния избор на работно място и ще търсят в други страни от Европейски Съюз по-добри шансове за работа и за живот”.
Стотици хиляди българи и румънци емигрираха през последните години в Германия. Повече от половината имат работа, само че трудът им е нискоквалифициран, а заплащането - под междинното за Германия. В техните страни обаче приходите и нивото на богатство са в пъти по-ниски, тъй че решението на тези хора е обяснимо. Това са част от изводите в проучване на Матиас Йобелиус от немската фондация „ Фридрих Еберт”.
Притокът на българи и румънци в Германия провокира една от най-сериозните политически полемики в страната през предходната година, показва създателят на проучването и напомня популисткия девиз на немския Християнсоциален съюз „ Който хитрува - да си пътува”, прицелен в страховете на германците от конкуренцията на трудовия пазар и от заплахата от злоупотреби със обществените помощи. В своето проучване Матиас Йобелиус добросъвестно се стопира на другите измерения на един сложен развой.
Румънците са по-добре интегрирани от българите
В Германия пристигнаха по-малко българи и румънци, в сравнение с мнозина се притесняваха, установи специалистът. Между ноември 2013 и ноември 2014 година в страната дойдоха 87 000 румънци, а общият им брой в Германия набъбна до над 350 000. Българите в Германия са по публични данни над 200 хиляди. Около половината от тези хора имат работа.
При разбора на трудовия пазар обаче излиза, че румънците са интегрирани доста по-добре от българите. Сравнението демонстрира, че пристигналите в Германия българи доста по-често зависят от обществени помощи - или като единствен източник на приход, или като добавка към незадоволителното трудово заплащане. Според създателя на проучването, това демонстрира, че българите неведнъж работят при доста неприятни условия и против прекомерно ниско възнаграждение. И двете групи обаче изкарват по-малко пари от междинното в Германия: един български или румънски „ гастарбайтер” на цялостен работен ден взима приблизително 1 885 евро месечно, само че върху тази сума заплаща налози и отчисления, които от време на време надвишават 30%. Йобелиус счита, че това ниско възнаграждение се дължи в това число и на обстоятелството, че част от българите и румънците в Германия поставят доста по-нискоквалифициран труд по отношение на нивото на своето обучение и професионални умения. 26 % от тези хора са с висше обучение (средният % за Германия е доста по-нисък), само че едвам 13 на 100 имат работа, която изисква висше обучение. Почти половината българи и румънци в Германия упражняват труд, за който не се желае никакво обучение.
Експлоатация и беззаконие
Работодателите неведнъж нарушават трудовото и общественото право - таман това е една от аргументите за неприятното възнаграждение на българите и румънците, написа Йобелиус. Медиите постоянно оповестяват за употребата, на която от време на време са подложени такива служащи - да вземем за пример когато трудовите медиатори взимат част от възнаграждението им, както при градежа на един берлински мол или на един нов хотел във Франкфурт. Отделните случаи са добре известни, само че какъв брой са общо засегнатите - това никой не знае. Често пъти работодателите постановат такива условия, при които жертвите нито могат да се съпротивляват, нито да се извърнат към полицията или консултантските служби. През 2013 година в Германия са регистрирани 53 случая на „ търговия с хора” за трудова употреба. Според експертите, тази оскъдна цифра се дължи на обстоятелството, че проверяващите органи нормално не завеждат нарушаванията на трудовото право под рубриката „ търговия с хора”, а и доста случаи остават неизяснени.
От всички мигранти, пристигнали в Германия през 2013 година, най-многочислена е групата на поляците. Румънците са на второ място, а българите - на трето.
Другояче наподобяват нещата, когато търговията с хора се реализира за полова употреба. Там цифрите са надалеч по-високи, а по данни на полицията през 2013 година както множеството жертви на тази търговия, по този начин и множеството обвинени като причинители идват таман от България и Румъния. Много публикувани са и други типове употреба. Често се практикуват такива форми на наемане на работна ръка, които разрешават да се заобикалят немските закони и тарифни ставки. Подобни контракти са изключително публикувани в строителството, ресторантьорството и месопреработвателната индустрия - все сектори, в които всеобщо работят българи и румънци.
В своето проучване Матиас Йобелиус се стопира и на проблемите, които притокът на българи и румънци основава на обособени общини в Германия - като Берлин, Бремен, Дортмунд или Дуисбург. От една страна специалистът установи, че потвърдените случаи на корист със обществени помощи са пренебрежими като брой, от друга обаче признава, че десетките хиляди българи и румънци, получаващи обществени помощи или детски надбавки, фактически обременяват бюджетите на по-бедните градове.
Защо отпътуват?
Накрая създателят разяснява аргументите за трудовата миграция и интерпретациите, които получава казусът в родните страни на трудовите мигранти. „ Изтичане на мозъци” - бият паника румънските медии, когато става дума за миграцията на високо образовани хора. В същото време румънската общност не е сюрпризирана от обстоятелството, че 25 години след началото на прехода румънците към момента търсят работа на Запад. Румънската общност демонстрира към тях цялостно схващане, тъй като в Румъния и България приходите и нивото на богатство са доста по-ниски спрямо Германия, а рискът от беднотия - доста по-голям. Само за съпоставяне: в Германия минималното почасово заплащане възлиза на 8,50 евро, в Румъния - на 1,14 евро, а в България - на 1,04 евро. Средната заплата в България и в Румъния е към пет пъти по-ниска от тази в Германия, а в България покупателната дарба е три пъти по-ниска от тази в Германия.
Тези големи разлики няма да се преодолеят от през днешния ден за на следващия ден, установи създателят и обръща внимание на обстоятелството, че Румъния (а това се отнася и до България) към момента има икономическа конструкция, която е типична за страните в преход: непродуктивно селско стопанство, огромен дял на сенчестата стопанска система, неприятна инфраструктура и мощна взаимозависимост от приток на външен капитал. Йобелиус напомня още, че парите, които работещите в чужбина българи и румънци влагат в своите страни, нормално са повече от директните задгранични вложения. Но тези прехвърляния не дават подтик за модернизиране на тамошната стопанска система.
Матиас Йобелиус прави и един явен, само че значим извод: „ Тъкмо заради това, че разликата в виталния стандарт е фрапантна, доста жители на тези страни и отсега нататък (докато трае това положение) ще се употребяват от свободния избор на работно място и ще търсят в други страни от Европейски Съюз по-добри шансове за работа и за живот”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ