Българите в Европа са хукнали през глава към родината си?

Българите в Европа са хукнали през глава към родината си? Така споделят, оплаквайки се от " джендърство ". Или от неналичието на съветска телевизия. Но в действителност не го вършат, а в случай че го вършат, е по други аргументи, счита А. Андреев.

Българи всеобщо са завръщали в, бягайки от западни страни поради ширещото се там " джендърство "  - такъв диалог се води в педагогичен семинар в един от огромните български ВУЗ-ове, споделя директен очевидец. А българин, живеещ повече от 20 години в, се оплаква по различен мотив, че локалната детска градина била завладяна от силите на ЛГБТ и в управата влезнал истински педофил. Тези две истории, чиито източници резервирам съзнателно анонимни, звучат напълно достоверно. Нямаше да го допускам, в случай че неотдавна не бях разговарял с българин, също живеещ от десетилетия в Германия, който сега работи в авторитетно културно средище. Той пък щял да се прибира в България, тъй като немските управляващи му спрели съветските тв-канали. " Само от тях узнавам истината. И в този момент не знам какво става в Украйна ", възмутено добави той.
Редакцията предлага
Разбира се,. Като жители на страна от Европейски Съюз българите са оптимално улеснени в това отношение, с помощта на свободното напредване и усядане в рамките на общността. Но под мрънкането против демократичния Запад и клетвите " Прибирам се в България! "  (които нормално си остават единствено на думи) тайно тече един различен, много нелицеприятен роман.

Смехотворни измислици

Това е разказът за хилядите българи, пристигнали в Германия или другаде в Европейски Съюз, с цел да завоюват пари - и останали разочаровани от действителността. Да, тяхното отчаяние е напълно действително, тук спор няма, единствено че те непрестанно го прикриват зад паравани. Защото изговарянето на истината е мъчително. Така нареченото " джендърство "  (какво и да значи тази съветска пропагандна формулировка) по мои усещания въобще не наднича в кухните, в спалните и в детските стаи на което и да било " обичайно семейство "  от България, заселило се в Германия. Да, в обществото се води интензивна, само че спокойна полемика за половите и за други идентичности, за транссексуалността, за правата на малцинствата тъй наречените Но управляващите нито крадат деца, нито постановат насилствени интервенции за промяна на пола, нито пък поверяват детските градини в ръцете на педофили. Всичко това са смехотворни измислици.

Колкото до достъпа до съветските пропагандни медии, същите тези управляващи просто извършват закона и не позволяват разпространението на зашеметяващи, човеконенавистни неистини. Показателно е, прочее, че аргументационният боеприпас на хората (в случая българите), които сякаш желаят да се махнат от Германия или Европейски Съюз, до последната сричка е създаден във военните фабрики на към този момент упоменатата съветска агитация - само с цел да се оправдае безсмислената и кръвопролитна война, която Путин води в Украйна. Да не приказваме, че съгласно статистиката и съгласно сериозните ми персонални усещания, и в Европа въобще не са хукнали стремително назад към родината си. А.

Истинските аргументи се замитат под килима

Защо обаче упоменатите разочаровани български хора прикриват същинската причина за огорчението си зад тези транспарантни пропагандни паравани? Отговорът е елементарен и печален: тъй като. Мнозина от тях са очаквали златен дъжд, други са са отпътували единствено поради обществените придобивки, трети въобще не се ориентират в непознатата и комплицирана страна и не съумяват да си намерят задоволително влиятелна и добре платена работа. На четвърти пък им пречат редът и дисциплината, липсват им " Васко Жабата "  и " Бяла роза ", липсват им още словесната разюзданост и приблизителността, с които се привикнали вкъщи. Всъщност всичко това е разбираемо и даже задоволително, казано на новобългарски: " няма неприятно "  и " всеки самичък си преценява ". Лошото е само, че.

И като стана дума за полезностите на Запада и на по този начин нареченото " евразийско пространство ": на упоменатия първоначално семинар за педагози един предстоящ преподавател се оплакал, че към този момент не разрешават да се бият децата. Само малко да се бият де, с педагогическа цел.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.