Осигуровките трябва да са 28.5%, за да покриват разходите за пенсии
Българите би трябвало да заплащат доста по-високи пенсионни осигуровки, с цел да се покрият разноските на Национален осигурителен институт за пенсии. В момента пенсионната вноска е 19.8% (14.8% за родените след 1959 г.), само че с цел да няма недостиг във фонд " Пенсии " тази година размерът й би трябвало да бъде 28.5%. Това написа в актюерския отчет на Национален осигурителен институт, за чиито прогнози съобщихме по-рано.
Разликата сред действителния и нужния размер на вноската е основен индикатор за финансовата непоклатимост на пенсионната система, показват създателите на отчета. За момента той остава в полето на теорията - откакто на два пъти увеличи вноската за фонд " Пенсии " с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 година, а през 2019 година подвигна оптималния застрахователен приход на 3000 лева, държавното управление се зарича да не подвига осигуровките до края на мандата. Въпреки това дефицитът в Национален осигурителен институт постоянно е бодил в очите на ръководещите.
Пенсионната промяна беше заложена по този начин, че с годините Национален осигурителен институт да престане да зависи от държавната хазна. С нейния прогрес обаче излиза наяве, че стабилността е мираж, който по този начин и няма да достигнем. Потвърждават го и най-новите прогнози на осигурителните специалисти.
След 2018 година в резултат на по-строгите условия за достъп до пенсия за застрахователен стаж и възраст разликата сред действителната и нужната вноска за пенсия понижава, демонстрират прогнозите в отчета. Най-малка разлика - под 9 процентни пункта, се следи в интервала сред 2030 и 2040 година (В отчета се употребява междинен автентичен размер на вноската, който е друг от нормативно избрания заради разликата за родените след 1959 година и по-високите вноски за първа и второкласен труд, както и за военните. За тази година е 16.4%, а след 10 години понижава на 15.9% заради излизането на родените преди 1960 година от пазара на труда). Тогава дефицитът на Национален осигурителен институт е най-нисък, заради което нужната осигуровка е 24.9% за 2030 година и 24.5% за 2040 година След това обаче действителната вноска ще стартира още веднъж да изостава от нужната. През 2050 година ще би трябвало да плащаме 27.8% върху прихода си, с цел да се покриват разноските за пенсии, през 2060 година към този момент ще би трябвало да се осигуряваме с 30.6% за пенсия, а през 2070 година - с 30.4%.
Резултатите от дълготрайната оценка демонстрират, че системата ще остане на недостиг през целия интервал до 2070 година, написа в отчета. За 2018 година размерът на прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита е 3 857.7 млн. лева или 3.5% от Брутният вътрешен продукт. За тази година се чака да бъде 4 134.3 млн. лева (за всички фондове на ДОО, като единствено във фонд " Пенсии " се чака недостиг от 3.918 милиарда лева.). През идващите години дефицитът от средства в ДОО в безспорна стойност ще нараства, само че неговият дял от Брутният вътрешен продукт ще понижава, достигайки най-ниските си стойности от 2.3 - 2.4% от Брутният вътрешен продукт в интервала сред 2030 година и 2040 година Това се дължи главно на по-малкия брой пенсионери до 2040 година вследствие на по-строгите условия за придобиване на пенсия за застрахователен стаж и възраст. Стажът и възрастта би трябвало да порастват до 2037 година, когато би трябвало да станат 65 години и за двата пола с 37 години стаж за дамите и 40 година - за мъжете.
След 2040 година отрицателните демографски трендове в страната водят до последователно утежняване на салдото на ДОО, като до 2060 година дефицитът доближава 4.8% от Брутният вътрешен продукт и се задържа на това равнище до края на прогнозния интервал. През идващите години нужният трансфер от страната в номинално изражение ще нараства, само че нейният дял от общите разноски ще продължи да понижава. От 35.7% през 2018 година, размерът на прехвърлянето понижава на 34.3% в 2019 година В интервала сред 2030 и 2040 година, когато дефицитът на ДОО е минимален, делът на прехвърлянето от общите разноски на системата ще намалее до към 26%. Това обаче е доста надалеч от прогнозите, заложени на старта на пенсионната система. А и след 2040 година не ни чака нищо по-добро - дефицитът потегля нагоре и в края на прогнозния интервал ще надвиши 40% от общите разноски на държавното публично обезпечаване.
Разликата сред действителния и нужния размер на вноската е основен индикатор за финансовата непоклатимост на пенсионната система, показват създателите на отчета. За момента той остава в полето на теорията - откакто на два пъти увеличи вноската за фонд " Пенсии " с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 година, а през 2019 година подвигна оптималния застрахователен приход на 3000 лева, държавното управление се зарича да не подвига осигуровките до края на мандата. Въпреки това дефицитът в Национален осигурителен институт постоянно е бодил в очите на ръководещите.
Пенсионната промяна беше заложена по този начин, че с годините Национален осигурителен институт да престане да зависи от държавната хазна. С нейния прогрес обаче излиза наяве, че стабилността е мираж, който по този начин и няма да достигнем. Потвърждават го и най-новите прогнози на осигурителните специалисти.
След 2018 година в резултат на по-строгите условия за достъп до пенсия за застрахователен стаж и възраст разликата сред действителната и нужната вноска за пенсия понижава, демонстрират прогнозите в отчета. Най-малка разлика - под 9 процентни пункта, се следи в интервала сред 2030 и 2040 година (В отчета се употребява междинен автентичен размер на вноската, който е друг от нормативно избрания заради разликата за родените след 1959 година и по-високите вноски за първа и второкласен труд, както и за военните. За тази година е 16.4%, а след 10 години понижава на 15.9% заради излизането на родените преди 1960 година от пазара на труда). Тогава дефицитът на Национален осигурителен институт е най-нисък, заради което нужната осигуровка е 24.9% за 2030 година и 24.5% за 2040 година След това обаче действителната вноска ще стартира още веднъж да изостава от нужната. През 2050 година ще би трябвало да плащаме 27.8% върху прихода си, с цел да се покриват разноските за пенсии, през 2060 година към този момент ще би трябвало да се осигуряваме с 30.6% за пенсия, а през 2070 година - с 30.4%.
Резултатите от дълготрайната оценка демонстрират, че системата ще остане на недостиг през целия интервал до 2070 година, написа в отчета. За 2018 година размерът на прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита е 3 857.7 млн. лева или 3.5% от Брутният вътрешен продукт. За тази година се чака да бъде 4 134.3 млн. лева (за всички фондове на ДОО, като единствено във фонд " Пенсии " се чака недостиг от 3.918 милиарда лева.). През идващите години дефицитът от средства в ДОО в безспорна стойност ще нараства, само че неговият дял от Брутният вътрешен продукт ще понижава, достигайки най-ниските си стойности от 2.3 - 2.4% от Брутният вътрешен продукт в интервала сред 2030 година и 2040 година Това се дължи главно на по-малкия брой пенсионери до 2040 година вследствие на по-строгите условия за придобиване на пенсия за застрахователен стаж и възраст. Стажът и възрастта би трябвало да порастват до 2037 година, когато би трябвало да станат 65 години и за двата пола с 37 години стаж за дамите и 40 година - за мъжете.
След 2040 година отрицателните демографски трендове в страната водят до последователно утежняване на салдото на ДОО, като до 2060 година дефицитът доближава 4.8% от Брутният вътрешен продукт и се задържа на това равнище до края на прогнозния интервал. През идващите години нужният трансфер от страната в номинално изражение ще нараства, само че нейният дял от общите разноски ще продължи да понижава. От 35.7% през 2018 година, размерът на прехвърлянето понижава на 34.3% в 2019 година В интервала сред 2030 и 2040 година, когато дефицитът на ДОО е минимален, делът на прехвърлянето от общите разноски на системата ще намалее до към 26%. Това обаче е доста надалеч от прогнозите, заложени на старта на пенсионната система. А и след 2040 година не ни чака нищо по-добро - дефицитът потегля нагоре и в края на прогнозния интервал ще надвиши 40% от общите разноски на държавното публично обезпечаване.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ