Българите трябва да ни пълзят в краката“, заяви през 2014

" Българите би трябвало да ни пълзят в краката “, съобщи през 2014 година Владимир Жириновски. Едно изявление напълно в стила на съветския националист, който умря през днешния ден на 75 години.

" Българите би трябвало да ни пълзят в краката! " - сподели през 2014 година Владимир Жириновски.

Политически смешник? Агент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)? " Руският Хитлер "? През дългата си политическа кариера Жириновски се е превъплъщавал в най-различни функции. Само едно нещо не е бил: отегчителен. Бива го да си играе с огъня - почти това споделя за него даже самият Путин. А от страна на най-висшата инстанция в Русия това си е напряко самопризнание - без значение че стопанинът на Кремъл постоянно се дистанцирал от провокациите на десния популист.
Редакцията предлага
Да дръжка, да предизвика и да си играе с огъня - на Жириновски това му идеше отръки. Той оферираше да заградят Северен Кавказ с бодлива тел и да хвърлят атомна бомба върху Истанбул, един път заплаши журналистка с обезчестяване, а инак постоянно размишляваше на глас за окупирането на Украйна. За него не съществуваха червени линии.

Проект на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?

Редом с водача на комунистите Зюганов, Жириновски се трансформира в един от динозаврите на съветската политика. Кариерата му в действителност стартира още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. И то с едно идеологическо и терминологично шикалкавене. През 1989 година Владимир Жириновски е измежду създателите на Либерално-демократичната партия на Съветския съюз - първата публично записана опозиционна партия в страната. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики партията се преименува в Либерално-демократична партия на Русия (ЛДПР), а неин закрепостен ръководител чак до гибелта си остана точно Жириновски.

Тази партия не е нито демократична, нито демократична. В основата ѝ е заложена една избухлива примес от шовинизъм, реваншизъм и национализъм – което си е постсъветската версия на десния популизъм. ЛДПР е вождитски план: без своя водач и основно настоящо лице тази партия в никакъв случай нямаше да придобие такова значение в Русия. Сред народа за Жириновски постоянно се употребява ласкавото умалително " Жирик ". А хората употребяват такива умалителни най-много за приятелите си - не за политически водачи. Да, може и да е нацист, само че някакъв подобен занимателен и приветлив, споделят си те.

Жириновски е роден в Казахстан през 1946 година. В Московския университет той учи първо турски език и литература, а след това право като вечерен студент. Стажува в Турция, работи като правист в разнообразни организации, демонстрира интерес към останалия свят. По-късно от всичко това поражда съмнението, че Жириновски е човек на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Години наред Жириновски поддържаше имиджа на шоумен.

Всъщност и до през днешния ден витае съмнението, че партията на Жириновски е план точно на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Привържениците на тази версия считат, че управлението на руските служби е желало да канализира надигащите се протестни настроения в Съюз на съветските социалистически републики, заради което е основало една на пръв взор опозиционна партия, която обаче напълно се управлява от службите.

Еврейските корени не го спираха да употребява антисемитски лозунги

Жириновски интензивно се застъпва за оцеляването на Съветския съюз, само че разпадането на комунистическата империя в действителност му беше от огромна изгода. Милиони разочаровани и ненадейно обеднели руснаци, изключително ниско образовани мъже в провинцията, внезапно откриваха в лицето на блестящия демагог своя достоверен представител. Жириновски непрестанно се заиграваше с гласоподавателите, като взимаше на въоръжение ксенофобски, а от време на време и антисемитски лозунги - макар, че самичък има еврейски корени.

На парламентарните избори в Русия през 1993 година ЛДПР на Жириновски завоюва близо 23% от гласовете - повече от комунистите и от съюза, изравен зад успеха на Елцин. Това е звездният момент от кариерата на Владимир Жириновски като политик. Тогава мнозина считат, че той може да вземе властта, а на Запад с паника пишат даже за появяването на " съветския Хитлер ". Към оня миг Жириновски поддържа връзки с извънредно десните партии в Европа, в това число с френския популист Жан-Мари Льо Пен.

Днес Путин въплъщава част от фантазиите на Жириновски

Самият Жириновски усърдно полира имиджа си на шоумен: облича ярки сака, псува съперниците си, наскърбява публицистите и даже от време на време инсценира кавги в Народното събрание. Легендарен ще си остане оня случай от 1995 година, когато Жириновски плисна чаша сок в лицето на

През 2016 година Путин връчи орден на Жириновски.

В края на 1990-те години известността на ЛДПР и на нейния водач стартира да спада. Жириновски се явяваше на всички избори за президент, само че по-нагоре от третото място по този начин и не съумя да се добере. Кремъл пък престана да се притеснява от ЛДПР, която на всичко от горната страна нормално гласуваше в благозвучие с властта.

Всъщност през днешния ден Путин реализира доста от това, което пропагандираше Жириновски през 1990-те години:, преустановяване на съдействието със Запада, милитаризация, война с Украйна. А водачът на ЛДПР от много време е мечтан посетител на държавните малките екрани, където му разрешават да прави даже такива изказвания, които Кремъл другояче счита за прекомерно скандални.

Какво ще се случи с ЛДПР в този момент?

По едно време ЛДПР още веднъж разпери криле, изключително в Далечния Изток, където се трансформира в изразител на насъбраното неодобрение против Кремъл. През 2018 година в Хабаровск за губернатор беше определен нейният представител Сергей Фургал, а това се трансформира в същински удар по имиджа на ръководещата партия " Единна Русия ".

Две години по-късно управляващите арестуваха Фургал и го упрекнаха в съучастничество в убийства. Това - нещо извънредно извънредно за Путинова Русия.

Смъртта на Жириновски ще провокира рецесия в ЛДПР, тъй като там не се вижда негов правоприемник с сходен капацитет. Независимо от това ролята на партията в съветската политика си остава значима, тъй като дяснопопулисткият капацитет в страната е огромен, а Кремъл има интерес той да се канализира в безвредна за властта посока.