Проучване: Българите се смятат за най-красивите в Европа, но страдат от свръхтегло
Българите считат, че са най-красиви в Европа. Това демонстрират данните от STADA Health Report 2024, показани предходната седмица в Рим, Италия. В изследването са взели участие 48 000 европейци, от които 2000 са от България.
36% от българите считат, че са благословени с добър външен тип, а 32% – с добра физика.
Благословените с хубост българи
обаче са част от общо едвам 41%, които са изцяло задоволени от външния си тип (49% в Европа), а 62% просто одобряват метода, по който наподобяват. Сред аргументите за задоволеност от външността си 27% са показали още, че са почнали да се харесват повече с времето, а 20% са задоволени от типа си, тъй като получават доста похвали от другите. 18% настояват, че са задоволени, тъй като работят доста за външния си тип, 1% признават за пластични интервенции, а 2% просто не мислят по какъв начин наподобяват.
По отношение на недоволството от типа си 54% споделят, че „ мислят, че имат свръхтегло “, а 8% просто не са щастливи от тежестта си. 14% показват неодобрение, тъй като други хора са по-привлекателни от тях, 12% поради алопеция, 10% поради съпоставяне с другите в обществените мрежи, 8% са били нагрубявани в предишното поради типа си, 8% - поради белези от акне, 5% се мислят за прекомерно кльощави, а 9% просто не харесват тялото си.
В отговор на въпрос какво биха трансформирали в тялото си, в случай че парите не са проблем, 68% декларират, че ще си оправят зъбите, 47% ще си създадат лазерна епилация, а 23% - интервенция за понижаване на тежестта. Въпреки че 71% считат, че външният тип има прекомерно огромно значение, 62% са безапелационни, че пластичната хирургия би трябвало да се употребява единствено в рискови обстановки, а не за чисто естетични цели.
Какво демонстрира действителността
На база предоставените от интервюираните данни (ръст и тегло) излиза наяве, че българите сме от най-затлъстелите народи – 55% са със свръхтегло и затлъстяване и по този индикатор сме 7-ми от 23 страни. Разбивката на данните демонстрира, че със затлъстяване са 15% от 31-40-годишните, 2% от 41-50-годишните и 2% - над 50-годишна възраст. Едва 33% са със здравословно тегло, а 11% са с рисково ниско тегло.
На фона на тези данни 41% от българите настояват, че са хранят здравословно, 39% взимат диетични хранителни добавки, 38% вършат постоянно физически извършения вкъщи или във фитнес залата, а 15% вършат фастинг диета за намаляване. Приоритет за физическото благоденствие обаче имат дейностите в поддръжка на психологичното здраве като решение на судоку, кръстословици и други игри за мозъка (44%), а 18% се отдават на медитация.
36% от българите настояват, че постоянно посещават профилактични здравни прегледи, а 11% употребяват здравни мобилни приложения за да се усещат физически добре.
9% обаче не вършат нищо за физическото си благоденствие, при приблизително 8% в Европа. При 37% от хората, които са се отказали, повода е в неналичието на мотивация, 35% декларират, че нямат време, за 31% всичко е доста скъпо, 25% не желаят да се лимитират, 24% не знаят какво да вършат, 8% декларират, че каквото и да са пробвали не работи, за 13% физически проблеми им пречат да се погрижат за благополучието си, а 9% нямат достъп до точните уреди.
Като опция за възстановяване на благосъстоянието българите показват отделянето на един ден от седмицата за грижа за себе си – 30%, възстановяване на диетата – 24% и отстъпка от здравната застраховка – 19%. 14% желаят технологиите като приложения и устройства да им оказват помощ, а 10% се надяват на бонус стратегия от здравния фонд.
36% от българите считат, че са благословени с добър външен тип, а 32% – с добра физика.
Благословените с хубост българи
обаче са част от общо едвам 41%, които са изцяло задоволени от външния си тип (49% в Европа), а 62% просто одобряват метода, по който наподобяват. Сред аргументите за задоволеност от външността си 27% са показали още, че са почнали да се харесват повече с времето, а 20% са задоволени от типа си, тъй като получават доста похвали от другите. 18% настояват, че са задоволени, тъй като работят доста за външния си тип, 1% признават за пластични интервенции, а 2% просто не мислят по какъв начин наподобяват.
По отношение на недоволството от типа си 54% споделят, че „ мислят, че имат свръхтегло “, а 8% просто не са щастливи от тежестта си. 14% показват неодобрение, тъй като други хора са по-привлекателни от тях, 12% поради алопеция, 10% поради съпоставяне с другите в обществените мрежи, 8% са били нагрубявани в предишното поради типа си, 8% - поради белези от акне, 5% се мислят за прекомерно кльощави, а 9% просто не харесват тялото си.
В отговор на въпрос какво биха трансформирали в тялото си, в случай че парите не са проблем, 68% декларират, че ще си оправят зъбите, 47% ще си създадат лазерна епилация, а 23% - интервенция за понижаване на тежестта. Въпреки че 71% считат, че външният тип има прекомерно огромно значение, 62% са безапелационни, че пластичната хирургия би трябвало да се употребява единствено в рискови обстановки, а не за чисто естетични цели.
Какво демонстрира действителността
На база предоставените от интервюираните данни (ръст и тегло) излиза наяве, че българите сме от най-затлъстелите народи – 55% са със свръхтегло и затлъстяване и по този индикатор сме 7-ми от 23 страни. Разбивката на данните демонстрира, че със затлъстяване са 15% от 31-40-годишните, 2% от 41-50-годишните и 2% - над 50-годишна възраст. Едва 33% са със здравословно тегло, а 11% са с рисково ниско тегло.
На фона на тези данни 41% от българите настояват, че са хранят здравословно, 39% взимат диетични хранителни добавки, 38% вършат постоянно физически извършения вкъщи или във фитнес залата, а 15% вършат фастинг диета за намаляване. Приоритет за физическото благоденствие обаче имат дейностите в поддръжка на психологичното здраве като решение на судоку, кръстословици и други игри за мозъка (44%), а 18% се отдават на медитация.
36% от българите настояват, че постоянно посещават профилактични здравни прегледи, а 11% употребяват здравни мобилни приложения за да се усещат физически добре.
9% обаче не вършат нищо за физическото си благоденствие, при приблизително 8% в Европа. При 37% от хората, които са се отказали, повода е в неналичието на мотивация, 35% декларират, че нямат време, за 31% всичко е доста скъпо, 25% не желаят да се лимитират, 24% не знаят какво да вършат, 8% декларират, че каквото и да са пробвали не работи, за 13% физически проблеми им пречат да се погрижат за благополучието си, а 9% нямат достъп до точните уреди.
Като опция за възстановяване на благосъстоянието българите показват отделянето на един ден от седмицата за грижа за себе си – 30%, възстановяване на диетата – 24% и отстъпка от здравната застраховка – 19%. 14% желаят технологиите като приложения и устройства да им оказват помощ, а 10% се надяват на бонус стратегия от здравния фонд.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ