Българите сме хора на дълга и честта. Ние знаехме, че

" Българите сме хора на дълга и достойнството. Ние знаехме, че дългът е предадената и наследена чест от нашите предшественици. Дълг значи, че ние сме длъжни пред тяхната чест и памет, тъй като те са ни завещали своята неопетнена чест. И от момента, в който се назовем българи, ние към този момент сме длъжни на воините, живели преди нас, на нашите предци, тъй като носим същото име като тях, въпреки да не сме почтени и още да не сме защитили достойнството си. Българите осъзнаваха какъв брой свято е името, което носеха. Заради това име бяха изгубили живота си толкоз почтени хора, че цялостен живот да водиха война, нямаше да могат да се отблагодарят за това, което предците са им завещали, и нямаше да могат да върнат този дълг. "   

Не ви споделям аз тези слова, само че ги споделям на 100 %. Те са абзац от трилогията " Тангра " на писателя Токораз Исто (роден в Асеновград като Стоян Цветкашки). Те обаче споделят доста за дейностите и бездействията на героите от съботното пловдивско дерби.

Още малко: „ Дългът и достойнството са две категории, които дефинират държанието на воина. Честта е директно обвързвана със самоуважението. Много хора считат, че за тях златото е най-важно, други настояват, че това са децата, обичаните им хора, трети смятат себе си за най-важни, само че всички те бъркат. В основата на всеки човек стои самоуважението. То ни дава мощ да понесем себе си, да приемем своите слаби страни и недостатъци. Самоуважението е най-съкровената територия на всеки човек. Само по себе си то е нищо и се нуждае от реализация. Най-жестоко засегнат е човек, чието самоуважение е наранено. Затова приятелите могат да нараняват по-лошо от враговете ". 

Това се случи на " Лаута " -
" черно-бялата " общественост бе засегната от другар,
дори по-лошо, от един от тях самите. Слогънът " Баща на наследник предава безкрайната орис " някак увисна в безвремието.

Наистина, да не си на мястото на бащата на " снайпериста " с минералната вода. Родител, който, вероятно, се е надявал да възпита заслужен човек. Говоря за самоуважението. Нямам концепция дали индивидът чете вестници или изявления из виртуалното пространство. Ако обаче внезапно попадне на този текст, да се замисли. Човече, нали прочете - българите са били хора на дълга и достойнството!

Предполагам, че и твоите предшественици са били такива и заслужават почитание. Време е да покажеш, че си същински българин и локомотивец. Излез с името си. Едно " извинявайте " към който и да било - вратаря Наумов, почитателите на Локомотив или дори към хората до теб на естрада " Бесика ", ще свърши доста повече от всяко едно наказване.



Хора, не е значимо дали касата на БФС ще се изпълни от следващите баснословни санкции, парите не са цел за самоуважаващия се субект. Важно е индивидът, който нанесе най-голямата пакост на " черно-бялата " общественост в този празничен 1 ноември, да разбере, че е сбъркал. Не го упреквам момчето, работило е в миг на афект. Но е значимо да разбере грешката си. Пловдив няма потребност от санкции, санкции и охулвания, изключително във футбола. В този миг за нас е значимо да подкрепим момчето, което е сбъркало. Просто да не изгубим с лека ръка един другар на трибуните.
Не го извинявам, не го осъждам, разбирам го. Няма идеални хора.
Важно е обаче да осъзнае постъпката си и да я признае пред почитателите на Локомотив. " Черно-бялата " общественост има потребност тъкмо от това в този тежък миг.

За „ естествените хора ” от време на време борбите на воините - били те " черно-бели ", или " жълто-черни " - наподобяват безсмислени и ненужни, само че за тях те са въпрос на живот и гибел, тъй като даже не могат да си показват да изживеят живота си без чест. На хората, които не почитат и не познават достойнството, не може да се изясни нищо за нея, тъй като за тях тя не съществува. Затова и разбирам момчето, хвърлило бутилката. Дано е схванало, че постъпката му е неверна. Дано си вземе поука! Ако не си признае обществено виновността, също го разбирам. Разни хора, разно възприятие за себеуважение.



Уточнявам, хвърлената бутилка към вратаря Наумов е неприлично действие. Няма значение дали го блъснала в главата, рамото гърба или другаде. Вратарят в този миг е бил на работа и случилото се е извънредно, като всяко последвало наказване - справедливо.
Няколко думи и към вратаря Даниел Наумов: разбирам те изцяло!
 Целта оправдава средствата. Но нагоре говорехме за себеуважение.

Даниел, проследявам деликатно кариерата ти в Ботев този сезон. Хубаво е да осмислиш обаче държанието си. Честно ти споделям - не е мъжко въобще да се търкаляш по терена за щяло и нещяло. Ако се пробваш да преброиш спиранията на играта след твое прикосновение с съперник и топка, ще видиш, че цифрата надвишава над 100 пъти. Футболът е игра за наслаждение. Не имам вяра да ти доставя наслаждение да лежиш по терена. Също нямам доверие, че си толкоз трошлив. Не го имам вяра, защото си добър вратар. Не единствено съгласно мен, само че и съгласно разбиращия футболистите с ръкавици Николай Киров.

Наистина е доста гадно да развалим този празник, наименуван пловдивски футбол, освен това навръх 1 ноември! Хора, дано спасим нашия си мач, майна!