Българите ще работят цели 154 дни през 2025 г., за

Българите ще работят цели 154 дни през 2025 година, с цел да изработят средствата, нужни за финансиране на обществените разноски, заложени в държавния бюджет.

Това значи, че 3 юни се трансформира в Деня на данъчна независимост – алегорична дата, след която всеки направен лев остава в ръцете на жителите, а не отива в държавната хазна. Данните са част от годишния разбор на Института по пазарна стопанска система (ИПИ), който следи динамичността на преразпределението през бюджета.

Кои са небогати в България

Изчисленията демонстрират, че при планиран БВП (БВП) от 215 милиарда лв., всеки ден българската стопанска система основава към 590 милиона лв.. Това значи, че ще са нужни тъкмо 154 дни, с цел да се натрупа плануваната сума от 90,3 милиарда лв. доходи в държавния бюджет. Това е най-късното настъпване на Деня на данъчна независимост от началото на статистиката, което се дължи главно на увеличеното преразпределение през бюджета – от нормалните 36–37% от Брутният вътрешен продукт в последните години до рекордните 41,9% за 2025 година

Според ИПИ, главното внимание тази година би трябвало да бъде ориентирано към разходната част на бюджета, защото разноските за 2025 година са планувани в размер на 96,7 милиарда лв. – с над 18 милиарда повече по отношение на 2024 година Това подхожда на 44,9% от Брутният вътрешен продукт, което е невиждан дял за последните две десетилетия. Бюджетният недостиг се чака да бъде към 6,4 милиарда лв., само че осъществяването му зависи в огромна степен от постигането на амбициозни цели за събираемост на Данък добавена стойност.

istock
Нарастващият недостиг носи със себе си и увеличение на държавния дълг, като за 2025 година е заложено ново задлъжняване в размер на близо 19 милиарда лв..

Анализът на ИПИ в бялата книга „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “ акцентира, че България навлиза във втори нескончаем интервал на недостиг, след към този момент претърпяния сред 2009 и 2015 година, когато страната беше наранена от световната финансова рецесия и банкрута на КТБ. Текущият недостиг, почнал след пандемията през 2020 година, обаче се чака да бъде по-дълъг и с по-сериозни последствия за фискалната непоклатимост.

Повишава се благосъстоянието на семействата у нас

Икономистите от ИПИ предизвестяват, че голословното повишаване на обществените разноски води до напън за покачване на налозите в бъдеще, което ще подкопае дълготрайната конкурентоспособност и напредък. Предстоящото покачване на осигурителната тежест, планувано за 2027 и 2028 година, също се прави оценка като риск за бизнеса и работещите.

Заключението на института е изрично – 2025 година би трябвало освен да бъде година на подготовка за еврозоната, само че и на възобновяване на бюджетния разсъдък. Основен приоритет следва да бъде стесняване на недостига, преодоляване на растящите разноски и отвод от повишение на данъчната и осигурителната тежест, с цел да се подсигурява резистентен стопански напредък в дълготраен проект.