Изследване: Българите се гордеят с историята си, срамуват се от политиците и ниския жизнен стандарт
Българите се гордеят най-вече с историята си, а се срамят от политиците си. Това демонстрира мащабно изследване на Националния център за парламентарни проучвания (НЦПИ), извършено в интервала 6-20 юни 2023 година измежду 1000 пълнолетни български жители.
Според данните и разбора, оповестени на уеб страницата на Народното събрание, всеки трети показва, че славната българска история е съображение той да се гордее с произхода си (33%). По-често българската история е мотив за горделивост за хората, определящи себе си като патриоти, посочващи, че от особена значимост е да се запазят българските обичаи и просвета, живеещи в градовете и високообразованите българи, означават от организацията. Сред останалите аргументи, които пораждат горделивост измежду сънародниците са хубостта на природата (25%) и българските обичаи и традиции (12%).
7 на 100 са подчертали, че „ това е моята татковина и всичко в нея ме кара да се гордея “, а 14% показват, че не се гордеят със своя генезис.
Като страст гордостта от произхода е на доста високи равнища - 86% от интервюираните са горди, че са българи.
Също толкоз огромен дял – близо 85%, са съгласни с изказванието, че хората би трябвало да поддържат своята страна, даже в случай че тя се намира в тежък интервал.
Близо 72% настояват, че се ядосват, когато някой подлага на критика България и българите.
76,5% се самоопределят като патриоти, 23,5% - не.
Българските жители са тествани и с въпроса от какво изпитват позор през днешния ден.
Сред главните мотиви са преди всичко българските политици. Този отговор са предпочели главно хората над 50 години, живеещи в столицата и представители на етническите малцинства.
Веднага по-късно като причина за позор се подрежда ниският стандарт на живот в страната, а на трета позиция е неприятното ръководство, следвано от корупцията на всички равнища.
Силно отчаяние предизвикат пет групи от събития. Първата е преходът към народна власт и пазарна стопанска система след 1989 година, където са включени феномени като „ криворазбраната “ народна власт, държанието на днешните политици, политическата рецесия от последните две години, появяването и ролята на незаконните групировки и други
Втората е рухването на България под византийско и османско владичесто (14,5%). В третата група са събитията, свързани с комунистическия режим у нас (10%) – възродителният развой, лагерите и други На четвърто място (8%) са войните, довели до национални произшествия и неуспехите по Македонския въпрос. В петата група са събитията, свързани с неуспехите в национално-освободителните битки.
Националният блян през днешния ден
Сондажът на настройките за актуалния народен блян демонстрира, че най-голям дял – близо 47%, считат, че това би трябвало да бъде достигането на стандарта на живот на богатите страни от Европейски Съюз. Малко над 45% показват, че това следва да бъде опазването на българския език, обичаи, национални традиции и вяра. 37,7% са показали, че идеалът ни през днешния ден би трябвало да бъде културният и нравствен разцвет на българската нация. Почти еднакъв дял акцентира, че това следва да е превъзмогването на демографската рецесия. Духовното обединяване на българите, без значение къде се намират, събира близо 22%. При този въпрос е позволено интервюираните да показват повече от един отговор.
България, Европа, еврото
Като най-важни събития у нас след смяната през 1989 година са посочени присъединението на страната на Европейски Съюз (39%), към НАТО (16%) и преходът (10%).
Ако в този момент се организира референдум за участието на България в Европейски Съюз, повече от половината (52%) биха дали своят вот за оставането ни в Евросъюза. Но внимание! Еврооптимистите серизно понижават. През 2019 година 70% дават отговор, че на референдум за оставането на България в Европейски Съюз биха дали своят вот с „ да “, през 2018 година този дял е възлизал на 65%, а през 2017 година – на 64%.
С други думи, за последните четири години е налице понижение с 20 на 100, а растежът на евроскептиците е двоен – през юни 2023 година 24% биха дали своят вот за излизане от Европейски Съюз, до момента в който през 2019-а такава подготвеност са изразили едвам 12%.
Парламентарната социологическа организация тества и отношението към въвеждането на европейската валута. Повече от половината – 57%, са песимистично настроени към въвеждането на еврото в България. Това са хора над 40 години, за които е значимо да се запазят българската просвета и обичаи и които се усещат прочувствено привързани към родината. Привърженици на еврото са 27% от респондентите.
Българите и емиграцията
Мнозинството от пълнолетното население на страната (79%) няма желание да напусне България. Анализ на данните от извършените изследвания на НЦПИ през последните 15 години, обаче, демонстрира наклонност към увеличение на хората, склонни да изоставен България и да живеят в чужбина (за съпоставяне, през ноември 2009 година близо 90% не биха напуснали страната, а през септември 2012 година този дял възлиза на 86%).
Делът на искащите да си тръгнат от България е повишен с 10 процентни пункта за последните 15 години. През 2023 година всеки пети респондент заявява желание да заживее в чужбина, до момента в който през 2009 година искащите са били 11%, а през 2012 – 14%, напомнят от организацията.
Основен претекст за емиграция е ниският витален стандарт – 79%. За съпоставяне идващите два претекста – липса на вероятност за младите и липса на правда и ред събират надлежно 29% и 23%.
С намаляването на възрастта на интервюираните понижава и делът на мощната прочувствена обвързаност към България. Докато при респондентите на възраст над 59 година този дял възлиза на 88%, то при най-младите е с 35 процентни пункта по-нисък (53%). Тези настройки са елементарно обясними сфакта, че миграционният капацитет измежду младежите е по-силно изразен в сравнение с при възрастните, показват от НЦПИ.




