Чувствате ли се гражданин на ЕС? "Абсолютно не", отговарят почти половината българи
Българите се усещат минимум европейци спрямо останалите 27 държави-членки на Европейски Съюз. Това демонстрира последното изследване Евробарометър, извършено след изборите през май.
52% от българите са изцяло съгласни с изказванието " Чувствам се жител на Европейски Съюз ", до момента в който 46% дават отговор с " Абсолютно не ". Това е най-ниският резултат измежду всички европейски страни. Като европейци се възприемат единствено 57% от италианците и гърците, 58% от чехите и британците и 64% от французите и хърватите. Най-проевропейски настроени са люксембургците, 93% от които се усещат жители на Европейски Съюз, германците (88%) и испанците (87%).
В същото време, 55% от респодентите в България споделят, че имат вяра на Европейски Съюз, а 59% имат позитивна визия за съюза. На общоевропейско равнище доверието в Европейски Съюз е на най-високото си ниво от 2014 година насам и продължава да бъде по-високо от доверието в националните държавни управления или парламенти. В двадесет страни членки доверието нараства, като най-високите резултати са в Литва (72%), Дания (68%) и Естония (60%). От последното изследване на Евробарометър през есента на 2018 година делът на респондентите, които имат позитивна визия за Европейски Съюз, се усилва в 23 страни, изключително в Кипър (47 %, + 11), Унгария (52 %, + 9), Гърция (33 %, + 8), Румъния (60 %, + 8) и Португалия (60 %, + 7). По-малко от една пета от европейците имат негативна визия за Европейски Съюз — най-ниският резултат за последните 10 години.
Мнозинството са оптимисти за бъдещето на съюза, до момента в който едвам 34% са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85%), Дания (79%), Литва (76%) и Полша (74%). В другия завършек на скалата оптимизмът е по-слабо изразен в Обединеното кралство (47%) и във Франция (50 %). Мнозинството от европейците — 55%, декларират, че са задоволени от действието на демокрацията в Европейски Съюз — най-високият резултат от есента на 2004 година насам.
Икономиката и еврото
Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото доближава нов рекорден резултат — над три четвърти от респондентите в еврозоната са удовлетворени от участието си в нея. В Европейски Съюз като цяло поддръжката за еврото остава постоянна с 62%. Преобладават позитивните мнения по отношение на ситуацията на националните стопански системи (49 % смятат ситуацията за положително, а 47 % — за лошо).
Мнозинството от далите отговор в 17 страни членки (16 през есента на 2018 г.) декларират, че ситуацията на националната стопанска система е положително. Най-високи са резултатите в Люксембург (94%), Дания (91%) и Нидерландия (90%). Най-нисък % от позитивните отзиви се следи в Гърция (7%), Хърватия и България (20%), Италия (22%), Испания (26%) и Франция (29%).
Свободно придвижване и европейска еднаквост
Във всички 28 страни членки над половината от далите отговор се усещат жители на Европейски Съюз. В целия Европейски Съюз това възприятие се споделя от 73 % (+ 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а на национално ниво резултатите варират от 93% в Люксембург, 88% в Германия, 87% в Испания до 57% в Гърция и Италия и 52% в България.
© Associated Press
Голямото болшинство от жителите на Европейски Съюз поддържат свободното придвижване на жители, които могат да живеят, работят, учат и правят стопанска активност на всички места в Европейски Съюз " (81%), а във всяка страна — членка на Европейски Съюз, над две трети от респондентите споделят това мнение — от Литва (94%) до Италия и Обединеното кралство (68%)
Имиграцията и климатът са най-големите проблеми
Имиграцията продължава да бъде съществена грижа на ниво Европейски Съюз, посочвана от 34% от респондентите, макар забележителното понижение ( с 6 процентни пункта по отношение на есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 година, бележи мощно нарастване и в този момент е вторият по значимост проблем.
Конкретно за българите двата най-належащи въпроса са имиграцията и тероризма; единствено 10% показват като приоритет измененията в климата.
Безработицата, която в този момент е на седма позиция на ниво Европейски Съюз (12%), остава главната грижа на национално ниво (21%), дружно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот и опазването на здравето и обществената сигурност. За българите разноските за живот са първа грижа, следват ги опазването на здравето и обществената система.
Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват доста близо, откакто означиха мощно нарастване. За пръв път от пролетта на 2014 година насам имиграцията не е измежду трите съществени опасения на национално ниво, като тя се загатва от 17 % от респондентите.
52% от българите са изцяло съгласни с изказванието " Чувствам се жител на Европейски Съюз ", до момента в който 46% дават отговор с " Абсолютно не ". Това е най-ниският резултат измежду всички европейски страни. Като европейци се възприемат единствено 57% от италианците и гърците, 58% от чехите и британците и 64% от французите и хърватите. Най-проевропейски настроени са люксембургците, 93% от които се усещат жители на Европейски Съюз, германците (88%) и испанците (87%).
В същото време, 55% от респодентите в България споделят, че имат вяра на Европейски Съюз, а 59% имат позитивна визия за съюза. На общоевропейско равнище доверието в Европейски Съюз е на най-високото си ниво от 2014 година насам и продължава да бъде по-високо от доверието в националните държавни управления или парламенти. В двадесет страни членки доверието нараства, като най-високите резултати са в Литва (72%), Дания (68%) и Естония (60%). От последното изследване на Евробарометър през есента на 2018 година делът на респондентите, които имат позитивна визия за Европейски Съюз, се усилва в 23 страни, изключително в Кипър (47 %, + 11), Унгария (52 %, + 9), Гърция (33 %, + 8), Румъния (60 %, + 8) и Португалия (60 %, + 7). По-малко от една пета от европейците имат негативна визия за Европейски Съюз — най-ниският резултат за последните 10 години.
Мнозинството са оптимисти за бъдещето на съюза, до момента в който едвам 34% са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85%), Дания (79%), Литва (76%) и Полша (74%). В другия завършек на скалата оптимизмът е по-слабо изразен в Обединеното кралство (47%) и във Франция (50 %). Мнозинството от европейците — 55%, декларират, че са задоволени от действието на демокрацията в Европейски Съюз — най-високият резултат от есента на 2004 година насам.
Икономиката и еврото
Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото доближава нов рекорден резултат — над три четвърти от респондентите в еврозоната са удовлетворени от участието си в нея. В Европейски Съюз като цяло поддръжката за еврото остава постоянна с 62%. Преобладават позитивните мнения по отношение на ситуацията на националните стопански системи (49 % смятат ситуацията за положително, а 47 % — за лошо).
Мнозинството от далите отговор в 17 страни членки (16 през есента на 2018 г.) декларират, че ситуацията на националната стопанска система е положително. Най-високи са резултатите в Люксембург (94%), Дания (91%) и Нидерландия (90%). Най-нисък % от позитивните отзиви се следи в Гърция (7%), Хърватия и България (20%), Италия (22%), Испания (26%) и Франция (29%).
Свободно придвижване и европейска еднаквост
Във всички 28 страни членки над половината от далите отговор се усещат жители на Европейски Съюз. В целия Европейски Съюз това възприятие се споделя от 73 % (+ 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а на национално ниво резултатите варират от 93% в Люксембург, 88% в Германия, 87% в Испания до 57% в Гърция и Италия и 52% в България.
© Associated Press
Голямото болшинство от жителите на Европейски Съюз поддържат свободното придвижване на жители, които могат да живеят, работят, учат и правят стопанска активност на всички места в Европейски Съюз " (81%), а във всяка страна — членка на Европейски Съюз, над две трети от респондентите споделят това мнение — от Литва (94%) до Италия и Обединеното кралство (68%)
Имиграцията и климатът са най-големите проблеми
Имиграцията продължава да бъде съществена грижа на ниво Европейски Съюз, посочвана от 34% от респондентите, макар забележителното понижение ( с 6 процентни пункта по отношение на есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 година, бележи мощно нарастване и в този момент е вторият по значимост проблем.
Конкретно за българите двата най-належащи въпроса са имиграцията и тероризма; единствено 10% показват като приоритет измененията в климата.
Безработицата, която в този момент е на седма позиция на ниво Европейски Съюз (12%), остава главната грижа на национално ниво (21%), дружно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот и опазването на здравето и обществената сигурност. За българите разноските за живот са първа грижа, следват ги опазването на здравето и обществената система.
Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват доста близо, откакто означиха мощно нарастване. За пръв път от пролетта на 2014 година насам имиграцията не е измежду трите съществени опасения на национално ниво, като тя се загатва от 17 % от респондентите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ