Евробарометър: Българите не вярват на новините
Българите са измежду европейците, които минимум имат вяра на новините, демонстрират данни от изследване на Евробарометър, показани от Европейската комисия и представени от БГНЕС.
Едва четири на 100 от българите декларират, че имат вяра на вестниците безусловно (10 на 100 е междинното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) декларират, че изцяло не имат вяра на този източник на информация (27 на 100 в ЕС), а 43 на 100 имат известно доверие (63 на 100 в ЕС).
На новините онлайн се доверяват изцяло единствено 2% от българите и 5 на 100 от останалите в Европейски Съюз. У нас 39 на 100 въобще не имат вяра на новините в интернет (33 на 100 в ЕС), до момента в който известно доверие имат 33 на 100 (47 % в ЕС). На новините по българските малките екрани напълно имат вяра 13 на 100 от феновете (12 на 100 в ЕС).
Известно доверие имат 70 на 100 от феновете (66 на 100 в ЕС), а съмнение показват 27 на 100 (29 % в ЕС). Всеки десети българин има вяра изцяло на вестите по радиото (15 на 100 в ЕС), като по-скоро имат вяра 59 на 100, а доверие нямат 23 %. На вести от видеоплатформи имат вяра 27 на 100 от българите, а съмнение показват 42 на 100 (48 на 100 в ЕС). Всеки ден 40 на 100 от българите попадат на подвеждаща вест (37 на 100 в ЕС).
Едва 14 на 100 от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15 на 100 в ЕС). За 69 на 100 от българите и за 44 на 100 от останалите европейци подправените вести са проблем. Мнозинството от българите (над 40 на сто) и останалите в Европейски Съюз са на мнение, че битката с подправените вести следва да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
Проучването демонстрира също, че в България (94 на сто) и в останалата част на Европейски Съюз (89 на сто) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
Едва четири на 100 от българите декларират, че имат вяра на вестниците безусловно (10 на 100 е междинното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) декларират, че изцяло не имат вяра на този източник на информация (27 на 100 в ЕС), а 43 на 100 имат известно доверие (63 на 100 в ЕС).
На новините онлайн се доверяват изцяло единствено 2% от българите и 5 на 100 от останалите в Европейски Съюз. У нас 39 на 100 въобще не имат вяра на новините в интернет (33 на 100 в ЕС), до момента в който известно доверие имат 33 на 100 (47 % в ЕС). На новините по българските малките екрани напълно имат вяра 13 на 100 от феновете (12 на 100 в ЕС).
Известно доверие имат 70 на 100 от феновете (66 на 100 в ЕС), а съмнение показват 27 на 100 (29 % в ЕС). Всеки десети българин има вяра изцяло на вестите по радиото (15 на 100 в ЕС), като по-скоро имат вяра 59 на 100, а доверие нямат 23 %. На вести от видеоплатформи имат вяра 27 на 100 от българите, а съмнение показват 42 на 100 (48 на 100 в ЕС). Всеки ден 40 на 100 от българите попадат на подвеждаща вест (37 на 100 в ЕС).
Едва 14 на 100 от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15 на 100 в ЕС). За 69 на 100 от българите и за 44 на 100 от останалите европейци подправените вести са проблем. Мнозинството от българите (над 40 на сто) и останалите в Европейски Съюз са на мнение, че битката с подправените вести следва да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
Проучването демонстрира също, че в България (94 на сто) и в останалата част на Европейски Съюз (89 на сто) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ