Носталгия по соца при над 40% от българите
Българите са раздвоени по въпроса дали годините от Освобождението до 9 септември 1944 година са били положителни или неприятни години за България. Еднакъв е процентът - по 41 - на хората, които желаят да живеят след 10 ноември 1989 година и преди 10 ноември 1989 година Това са единствено част от главните заключения на първата част от национално представително изследване на проучвателен център „ Тренд “, предоставено от Андрей Ковачев – член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изследването е извършено в интервала сред 18 и 26 октомври 2017 година измежду 1005 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.
Позитивните и отрицателните асоциации за интервала от Освобождението до 9 септември 1944 година са относително поравно разграничени. От една страна се регистрират натрупвания към подема и развиването (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), само че въпреки това споменът за националните произшествия (8%), двете международни войни (6%) също са част от националния ни спомен за интервала. Прави усещане, че 44% от всички интервюирани не могат да създадат никаква асоциация с този интервал. Това се дължи в някаква степен на по-слаби знания на респондентите за интервала, както и на историческата му отдалеченост.
Общественото раздвояване на оценката за интервала на следосвобожденска България ясно проличава и на въпроса дали това са били положителни или неприятни години за България - 31% считат, че това са били положителни години, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в интервала от Освобождението до 1944 година България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценяват (43%).
Поради историческата непосредственост с комунистическия интервал, по-висок % от запитаните съумяват да асоциират с съответни неща годините от 1944 година до 1989 година Тук доминират позитивните оценки най-много свързани със обществените достижения на комунизма – работа за всеки (16%), успокоение (11%), гратис опазване на здравето и обучение (8% / 7%). След това идват отрицателните асоциации като цензура и ограничение на персоналните свободи (5%), репресии (4%), изолираност и възбрана за пътешестване (2%). Мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, най-вероятно заради обстоятелството, че не са живели в този интервал. Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.
52% са на мнение, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората, до момента в който единствено 17% не споделят това мнение.
В проучването е тествано и отношението към разнообразни исторически персони, като общата картина е, че позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях. Сред фигурите в най-новата история, Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.
Позитивните и отрицателните асоциации за интервала от Освобождението до 9 септември 1944 година са относително поравно разграничени. От една страна се регистрират натрупвания към подема и развиването (15%), исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), само че въпреки това споменът за националните произшествия (8%), двете международни войни (6%) също са част от националния ни спомен за интервала. Прави усещане, че 44% от всички интервюирани не могат да създадат никаква асоциация с този интервал. Това се дължи в някаква степен на по-слаби знания на респондентите за интервала, както и на историческата му отдалеченост.
Общественото раздвояване на оценката за интервала на следосвобожденска България ясно проличава и на въпроса дали това са били положителни или неприятни години за България - 31% считат, че това са били положителни години, до момента в който 30% са на противоположното мнение. Въпреки това 41% са на мнение, че в интервала от Освобождението до 1944 година България е вървяла във вярната посока. Впечатление прави обаче високият дял на хора, които не знаят или не могат да преценяват (43%).
Поради историческата непосредственост с комунистическия интервал, по-висок % от запитаните съумяват да асоциират с съответни неща годините от 1944 година до 1989 година Тук доминират позитивните оценки най-много свързани със обществените достижения на комунизма – работа за всеки (16%), успокоение (11%), гратис опазване на здравето и обучение (8% / 7%). След това идват отрицателните асоциации като цензура и ограничение на персоналните свободи (5%), репресии (4%), изолираност и възбрана за пътешестване (2%). Мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим, най-вероятно заради обстоятелството, че не са живели в този интервал. Дяловете на отвод да отговорят на въпроса измежду най-възрастните са минимални, което значително образува публичната картина по този въпрос.
52% са на мнение, че комунистическият режим е правил закононарушения по отношение на хората, до момента в който единствено 17% не споделят това мнение.
В проучването е тествано и отношението към разнообразни исторически персони, като общата картина е, че позитивно отношение към фигурите от комунистическия интервал имат преди всичко по-възрастните хора, до момента в който най-младите имат по-скоро негативно отношение към тях. Сред фигурите в най-новата история, Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-вече високи стойности на негативни оценки. Положителното отношение към Желю Желев пък се споделя на практика във всички възрастови групи.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ