Рекордьори сме в ЕС: Българите лежат 9 милиона дни в болница
Българите са лежали 9 милиона дни в лечебните заведения у нас от началото на годината до този миг. Това демонстрира информация на уеб страницата на Националната здравноинформационна система.
Над 2 милиона пациенти пък са приети в болница у нас от началото на 2025 година. Средата дълготрайност на престоя в лечебните заведения у нас е 4-5 дни. Така общо пролежаните дни стигат над 9 милиона.
Половината от хоспитализациите са по неотложност - 1 119 378. Най-висок брой на постъпилите в болница е регистриран през март, а най-нисък - през август. Така през първия пролетен месец в болница са влезнали почити 230 000 души, а през летния - под 200 000 души.
Най-често хората се одобряват в болница поради рехабилитационни процедури. По тази клинична пътека са признати съвсем 200 000 българи. 64 600 българи са признати поради сърдечна непълнота, а други 63 600 души са постъпили в лечебно заведение поради проследяващо лекуване на злокачествено заболяване.
При децата една от водещите диагнози за хоспитализация е пневмонията. Над 21 000 деца пък са вкарани в лечебни заведения поради инфектиране на белите дробове. Честа диагноза, налагаща лекуване при малчуганите, е бронхиолит.
Страната ни е първенец по хоспитализации на Стария континент, България е преди всичко в Европейски Съюз по брой признати в лечебни заведения на 100 000 души, сочат изследвания в границите на Европейския съюз. Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) България заема водеща позиция в Европейския съюз по индикатора „ хоспитализации на 100 000 души “. През 2021 година страната регистрира 29 269 хоспитализации на 100 000 души, което е съвсем два пъти повече от междинното за Европейски Съюз от 14 343 на 100 000 души. Тези данни слагат България преди всичко измежду страните от Европейски Съюз, следвана от Германия и Австрия, които също имат високи стойности на този индикатор. Това може да се дължи на разлики в здравните системи, клиничните практики и достъпа до болнична помощ.
Въпреки че България е водач по брой хоспитализации, тя също по този начин регистрира и най-нисък брой кревати за дълготрайна грижа на 100 000 души в Европейски Съюз. За дълготрайно лекуване са планувани едвам 25 кревати на 100 000 души през 2022 година Това акцентира нуждата от баланс сред болничната и дълготрайната грижа в здравната система. Същевременно през 2022 година България регистрира 990 евро разноски за опазване на здравето на човек от популацията, което е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като междинното за Европейски Съюз е 3685 евро.
През отминалата година у нас е имало над 2,5 милиона хоспитализации, което значи, че в болница са влели с 200 000 индивида повече по отношение на 2023 година. Миналата година НЗОК се закани да направи инспекция за да се откри дали са налице подправени хоспитализации. Здравната каса проучва и лист със здравно обезпечени, които съгласно документите са влизали в болница десетки пъти от началото на предходната година. В края на 2024 година здравната каса заяви, че има лица, които са с по 37 хоспитализации, други с по 32, с по 20, обявиха от здравната каса.
Над 2 милиона пациенти пък са приети в болница у нас от началото на 2025 година. Средата дълготрайност на престоя в лечебните заведения у нас е 4-5 дни. Така общо пролежаните дни стигат над 9 милиона.
Половината от хоспитализациите са по неотложност - 1 119 378. Най-висок брой на постъпилите в болница е регистриран през март, а най-нисък - през август. Така през първия пролетен месец в болница са влезнали почити 230 000 души, а през летния - под 200 000 души.
Най-често хората се одобряват в болница поради рехабилитационни процедури. По тази клинична пътека са признати съвсем 200 000 българи. 64 600 българи са признати поради сърдечна непълнота, а други 63 600 души са постъпили в лечебно заведение поради проследяващо лекуване на злокачествено заболяване.
При децата една от водещите диагнози за хоспитализация е пневмонията. Над 21 000 деца пък са вкарани в лечебни заведения поради инфектиране на белите дробове. Честа диагноза, налагаща лекуване при малчуганите, е бронхиолит.
Страната ни е първенец по хоспитализации на Стария континент, България е преди всичко в Европейски Съюз по брой признати в лечебни заведения на 100 000 души, сочат изследвания в границите на Европейския съюз. Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) България заема водеща позиция в Европейския съюз по индикатора „ хоспитализации на 100 000 души “. През 2021 година страната регистрира 29 269 хоспитализации на 100 000 души, което е съвсем два пъти повече от междинното за Европейски Съюз от 14 343 на 100 000 души. Тези данни слагат България преди всичко измежду страните от Европейски Съюз, следвана от Германия и Австрия, които също имат високи стойности на този индикатор. Това може да се дължи на разлики в здравните системи, клиничните практики и достъпа до болнична помощ.
Въпреки че България е водач по брой хоспитализации, тя също по този начин регистрира и най-нисък брой кревати за дълготрайна грижа на 100 000 души в Европейски Съюз. За дълготрайно лекуване са планувани едвам 25 кревати на 100 000 души през 2022 година Това акцентира нуждата от баланс сред болничната и дълготрайната грижа в здравната система. Същевременно през 2022 година България регистрира 990 евро разноски за опазване на здравето на човек от популацията, което е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като междинното за Европейски Съюз е 3685 евро.
През отминалата година у нас е имало над 2,5 милиона хоспитализации, което значи, че в болница са влели с 200 000 индивида повече по отношение на 2023 година. Миналата година НЗОК се закани да направи инспекция за да се откри дали са налице подправени хоспитализации. Здравната каса проучва и лист със здравно обезпечени, които съгласно документите са влизали в болница десетки пъти от началото на предходната година. В края на 2024 година здравната каса заяви, че има лица, които са с по 37 хоспитализации, други с по 32, с по 20, обявиха от здравната каса.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ