Българите разбират много ясно какво е бежанец“ – 91% посочват,

Българите схващат доста ясно какво е „ емигрант “ – 91% показват, че това е лице, което бяга от родината си заради спор, принуждение или гонене.

Това бе оповестено по-рано през днешния ден на конгрес в Русе, проведен от фондация „ Европейски институт “, като част от плана „ Толерантни заЕдно: осведомено общество за законната миграция “, финансиран от фонд „ Убежище, миграция и интеграция “ 2021–2027. Инициативата в крайдунавския град се осъществя с поддръжката на регионалния шеф Драгомир Драганов, неговия заместител Георги Георгиев и началника на Регионалното ръководство на образованието доктор Росица Георгиева. По думите на Драганов сходна конференция е извънредно значима, тъй като след пълноправното ни приемане в Шенген и по суша, страната ни става все по-привлекателно място за мигранти от други страни и по тази причина е нужна подготовка за всяка обстановка. „ Подобно събитие ни дава доста добра визия за най-актуалните европейски трендове по една доста сериозна и сложна тематика “, разяснява Драганов. От своя страна ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и райони Ергин Емин уточни, че е доста значимо да се развива европейската приемливост и по тази причина съгласно него държавната, локалната власт и неправителствения бранш би трябвало да работят взаимно.

Директорът на Европейския институт Любов Панайотова показа, че организацията, която управлява е основана през 1999 година и от този момент работи за по-добро схващане на европейските политики от популацията в България. Тя уточни и, че над 80% от хората в страната не дават поддръжка на бежанци, а когато става дума за такава, то тя се характеризира нормално с дарения на артикули или непринуден труд, само че не и с парични средства. Мащабно национално изследване сочи, че в по-бедните региони, какъвто е Северозападния, поддръжката за мигранти и бежанци е по-висока.

Според формалните данни на Държавната организация за бежанците към Министерския съвет през 2024 година протекция са потърсили общо 12 250 души. Такава е предоставена на общо 4 951 души, от които с бежански статут са 56. По данни на Министерство на вътрешните работи през 2024 година 55 166 лица са създали опит да преминат през границите на страната на вход. Задържани са общо 9208 жители на трети страни, като от тях на вход на държавната граница – 2543, на излаз без регистрация 2207 и за противозаконен престой навътре в страната 4458 лица.

От изследването излиза наяве още, че позитивните настройки, където ги има, са по-скоро на декларативно равнище. В реалност дребни групи хора биха приели да съжителстват в един град, квартал или в дома си с човек от друга раса или вяра. Това са главно младежи, хора, взели участие в доброволчески начинания и високодоходни групи, евентуално с опит в пътуванията отвън страната. Като цяло имиграцията се възприема като проблем или в положителния случай – по едно и също време като проблем и опция. Ще са нужни поредни и продължаващи във времето старания за туширане на най-крайните настроения, превъзмогване на предубежденията и образуване на по-позитивни настройки. Основен боязън, обвързван със заселването на бежанци, през всички години от 2013 година до момента е страхът от закононарушения против членове на българската общественост или техните фамилии. Българите се опасяват и от разпространяване на непознати културни и религиозни вярвания. Третият главен боязън е от разпространяването на заболявания. 20% заявяват, че не се опасяват от бежанци. На национално равнище българите виждат няколко съществени закани, свързани с приемането на бежанци: за националната сигурност, за стопанската система – България е бедна страна и не може да отдели средства за тези групи, и за общността – от една страна, нараства заплахата от разпространяване на ислямизъм в Европа, а от друга – бежанците не биха могли да възприемат европейските полезности и модел на държание и не биха могли да се интегрират в европейската общественост. Обобщените данни демонстрират, че близо половината от популацията (48%) се тормози и от 7-те изброени закани. Едва 4% не се усещат застрашени.

В съпоставяне с 2017 година, през 2024 година делът на осведомените по въпросите за бежанците, имиграцията и интеграцията е повишен доста от 17% до 41%, евентуално поради бежанската рецесия в следствие от войната в Украйна. През 2024 година 36% от българите считат, че тематиката за имиграцията се показва в медиите обективно. Основните осведомителни източници по тематиката за бежанците са малкия екран, обществените медии и околните. В България малкия екран е изключително мощен информативен канал с 85% от всички посочвания. Източниците, на които хората имат доверие съответстват с тези, от които получават информация –телевизия, обществени медии, близки. 19% не се доверяват на нито един информативен канал. В интервала 2017-2024 година делът на хората, срещали се с бежанци или лица, търсещи протекция естествено нараства, като в актуалното изследване доближава до 24% от популацията или съвсем 1.3 млн. души.

От проучването може да се направи извода, че отношението към бежанците постепенно се трансформира в позитивна посока. През 2017 година позитивно настроените са 16%, а през 2024 година – 26%. Спадът в каузи на хората с негативно отношение обаче, не е симетричен – от 31% през 2017 година до 28% през 2024 година Отношението към имигрантите е сходно.

Във форума се включиха десетки представители на локалната и държавната власт, шефове на образователни заведения в района и представители на медиите. Сред тях беше и заместник-кметът на Община Русе Енчо Енчев. По време на събитието бе показано и пособие за учебни преподаватели и педагози в процеса на интеграция на децата мигранти.