До всички с 10 хиляди лева в банката: Стават 5400 лева
Българите не престават да залагат на депозитите - над 92,3 милиарда лева се намират в банкови сметки на семействата. Но действителната стойност на тези пари се топи с всяка година. Инфлацията не прости, а страхът от риск държи мнозина надалеч от капиталовите пазари. Въпросът е докога, написа Пловдив 24
Истината за " сигурните " пари
Ако държите 10 000 лева на депозит и инфлацията е 6% годишно, след 10 години покупателната им стойност ще е към 5400 лева Това е невидима, само че сигурна загуба.
Все повече хора се питат: ако не депозит - тогава какво? Отговорът не е повсеместен, само че изборът през днешния ден е по-широк от всеки път - от типичен облигации до изкуство и биткойн. А действителният риск е да не създадем нищо.
Алтернативи на депозита – какво работи и за кого
Държавни облигации
Американските 10-годишни облигации оферират към 4.3%, а българските ДЦК - сред 3.5% и 4.5%. В условия на пазарна турбуленция, те постоянно работят като стабилизатор на портфейла.
Буферни фондове (buffer ETFs)
Ограничават загубите при спад и капират облагите при растеж. Подходящи са за вложители с ниска приемливост към риск, които въпреки всичко желаят пазарна експозиция.
Индексни фондове (ETF)
S&P 500 носи приблизително 9-10% годишна възвръщаемост в последните 100 години. Истинската мощ тук е времето, не таймингът. Сложната рента прави чудеса.
Биткойн и криптоактиви
Често именуван " цифрово злато ", само че с волатилност над 50%. Мястото му е в дребен дял от портфейл за хора с висок риск и дълъг небосвод - не като главен актив.
Алтернативни вложения
Изкуство, вино, часовници, LEGO - да, те могат да носят облага и авторитет. Но са неликвидни, сложни за оценка и подобаващи единствено за напреднали вложители.
Кеш - с мярка
Депозитите не трябва да се изключват изцяло. В условия на война, криза или персонална потребност, кешът дава успокоение. Но е значимо той да не надвишава 10-20% от портфейла ви.
Българският абсурд – доста спестявания, малко деяние
Само за последните 5 години депозитите са нарастнали с 30 милиарда лева, достигайки над 40% от Брутният вътрешен продукт, написа money.bg. Това е отражение освен на недоверието към финансовите пазари, а и на навика - да се държат пари в банката " за всеки случай ".
Но инфлация от 6-10% годишно унищожава половината от покупателната стойност за по-малко от десетилетие. По правилото 72: делите 72 на инфлацията и получавате броя години до " финансово изпарение ".
Защо да не инвестираш излиза скъпо
– 10 000 лева вложени в ETF със 7% междинна годишна рентабилност = към 38 700 лева след 20 години.
– Същите 10 000 лева на депозит с 1% рента и 5% инфлация = под 6000 лева действителна стойност.
– Това не е жанр на ръководство. Това е избор сред напредък и застоялост.
Рискът от безучастие е по-голям
Да се страхуваш от волатилност е разбираемо. Но да пренебрегваш инфлацията е по-опасно. Истинският риск постоянно е не в придвижването, а в застоя. А най-хубавият актив в дълготраен проект е финансовата просветеност.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
