Дълъг живот в добро здраве? Но само според Евростат*
българите не престават да се радват на дълги години живот в положително здраве спрямо жителите на останалите страни членки на Европейски Съюз. Такава ли е обаче действителността на фона на най-ниската предстояща дълготрайност на идния живот и дълго нерешавани проблеми в опазването на здравето у нас? За да отговорим на този въпрос, следва да създадем къс обзор на резултатите и на метода, по който Евростат пресмята и показва събраната информация.
Какво демонстрират данните в последното проучване?
България се класира относително високо по този знак с предстояща дълготрайност на идния живот в положително здраве от 66,7 години – към 4,1 години повече от междинната стойност за страните от ЕС-27. Най-висока стойност демонстрира Малта (70,2 години), а най-ниска – Латвия (54,2 години). Ако тези години се показват като дял от общата предстояща дълготрайност на живота, страната ни излиза преди всичко – както при мъжете, по този начин и при дамите. Излиза, че българите са здрави и след това ненадейно умират.Традиционно изненадващи са ниските равнища на годините в положително здраве в Дания, Финландия, Нидерландия, Португалия (всички под 60 г.), а това са страни с високо качество на опазването на здравето и здравните грижи.Разликата в упованията сред мъже и дами в България е към 4,4 години – дамите у нас чакат да преживеят 68,9 години в положително здраве, до момента в който мъжете – единствено 64,5. На равнище Европейски Съюз обаче разликата сред дамите (62,8) и мъжете (62,4) е незначителна.
Методологията на изчисляването на този индикатор до известна степен дава пояснение на видимо несъответстващите резултати, които слагат България в горната част на тази ранглиста по здраве и качество на живот. Евростат показва знака „ предстоящи години живот в положително здраве “, именуван още „ предстоящи години живот без увреждания “, употребявайки два индикатора – обща предстояща дълготрайност на идния живот при раждане на база на упованията за смъртност от една страна и лична преценка за дълготрайни ограничавания в интензивността. Последното се получава посредством данни от Европейското проучване на приходите и изискванията на живот (EU-SILC). С други думи, с цел да пресметна индикатора за години живот в положително здраве, Евростат (или съответната национална статистическа работа, провеждаща проучването на локално ниво) пита жителите „ През последните 6 месеца били ли сте стеснен или мощно стеснен от здравословен проблем при осъществяване на всекидневни действия? “ От отговорите на този въпрос се пресмята и какви са упованията жителите да прекарат оставащите години от живота им в положително здраве.
С просто око е видно какви са минусите на знак, базиран на самокритика на здравето. Ако достъпът до здравна грижа е стеснен, а системата не подтиква профилактика и диагностика, които да обезпечат ранно разкриване на болести, не трябва да ни учудва, че доста хора живеят в „ щастливо незнание “ – до момента в който стане късно … Затова несъмнено е нужна здравна политика, ориентирана към пациента, съответно и качествено лекуване на оптимална цена и изместване на фокуса от болнична към извънболнична помощ.
*Материалът е на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Какво демонстрират данните в последното проучване?
България се класира относително високо по този знак с предстояща дълготрайност на идния живот в положително здраве от 66,7 години – към 4,1 години повече от междинната стойност за страните от ЕС-27. Най-висока стойност демонстрира Малта (70,2 години), а най-ниска – Латвия (54,2 години). Ако тези години се показват като дял от общата предстояща дълготрайност на живота, страната ни излиза преди всичко – както при мъжете, по този начин и при дамите. Излиза, че българите са здрави и след това ненадейно умират.Традиционно изненадващи са ниските равнища на годините в положително здраве в Дания, Финландия, Нидерландия, Португалия (всички под 60 г.), а това са страни с високо качество на опазването на здравето и здравните грижи.Разликата в упованията сред мъже и дами в България е към 4,4 години – дамите у нас чакат да преживеят 68,9 години в положително здраве, до момента в който мъжете – единствено 64,5. На равнище Европейски Съюз обаче разликата сред дамите (62,8) и мъжете (62,4) е незначителна.
Методологията на изчисляването на този индикатор до известна степен дава пояснение на видимо несъответстващите резултати, които слагат България в горната част на тази ранглиста по здраве и качество на живот. Евростат показва знака „ предстоящи години живот в положително здраве “, именуван още „ предстоящи години живот без увреждания “, употребявайки два индикатора – обща предстояща дълготрайност на идния живот при раждане на база на упованията за смъртност от една страна и лична преценка за дълготрайни ограничавания в интензивността. Последното се получава посредством данни от Европейското проучване на приходите и изискванията на живот (EU-SILC). С други думи, с цел да пресметна индикатора за години живот в положително здраве, Евростат (или съответната национална статистическа работа, провеждаща проучването на локално ниво) пита жителите „ През последните 6 месеца били ли сте стеснен или мощно стеснен от здравословен проблем при осъществяване на всекидневни действия? “ От отговорите на този въпрос се пресмята и какви са упованията жителите да прекарат оставащите години от живота им в положително здраве.
С просто око е видно какви са минусите на знак, базиран на самокритика на здравето. Ако достъпът до здравна грижа е стеснен, а системата не подтиква профилактика и диагностика, които да обезпечат ранно разкриване на болести, не трябва да ни учудва, че доста хора живеят в „ щастливо незнание “ – до момента в който стане късно … Затова несъмнено е нужна здравна политика, ориентирана към пациента, съответно и качествено лекуване на оптимална цена и изместване на фокуса от болнична към извънболнична помощ.
*Материалът е на Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ