Българите плащат от джоба си все по-голяма част от медицинските

Българите заплащат от джоба си все по-голяма част от медицинските услуги, а в случай че моделът не бъде изменен, доплащането може да се трансформира в най-сериозната преграда пред достъпа до опазване на здравето през идващите години. Това демонстрира анализът „ Цената на бездействието “, направен от Health Metrics и показан от здравния икономист Аркади Шарков.
Българите към този момент заплащат два пъти повече от междинното за Европейски Съюз
В момента семействата в България доплащат към 7 милиарда лева годишно за лекуване – сума, която съставлява 34% от всички здравни разноски. Това е двойно над междинното ниво в Европейския съюз, където директните заплащания са към 17%. Тази разлика слага страната измежду страните с най-висока финансова тежест върху пациентите в Европейски Съюз.
Ако нищо не се промени, доплащането може да стигне 40%
Според разбора, запазването на здравната вноска на сегашните 8% – една от най-ниските в Европа – ще задълбочи наклонността. До 2040 година директният дял на доплащането може да доближи 40% от всички здравни разноски. Това значи още 18 милиарда лева, платени персонално от жителите.  С други думи – забележителна част от лекуването ще продължи да бъде финансирано не от системата, а от самите пациенти.
Рисковете са най-големи за възрастни хора, хронично заболели и фамилии с ниски приходи
Последиците от възходящото доплащане към този момент се усещат. Според разбора една четвърт от българските семейства са изложени на риск от така наречен „ финансова злополука “ – моментът, в който разноските за лекуване изтласкват хората под прага на бедността. Това значи действителни житейски избори: да се пропуща терапия, да се бавят прегледи или да се понижи честотата на визити при експерт.
Лекарствата ще нарастват, профилактиката ще понижава
Анализът пресмята, че доплащането за медикаменти може да се усили с 20–40% до 2040 година Паралелно с това профилактичните прегледи – най-ефективният инструмент за ранно разкриване на болести – могат да намалеят с до една трета. Резултатът: повече късни диагнози, повече затруднения и доста по-високи разноски за лекуване – разноски, които още веднъж ще бъдат покривани главно от фамилиите.
Коренът на казуса: редовно недофинансиране
България влага под 1000 евро на човек годишно в здраве – три до четири пъти под равнищата в множеството европейски страни. НЗОК към този момент е с недостиг от над 400 млн. лева (2025 г.), а единствено в частта за медикаменти скритият дефицит е съвсем 900 млн. лева Недостатъчният запас неизбежно се компенсира посредством прекачване на тежестта към пациентите.
Повишаването на вноската до 10% може да понижи доплащането
Авторите на разбора акцентират, че нарастването на здравната вноска до 10% е най-реалистичната мярка за понижаване на доплащането и стабилизиране на системата.
По-високата вноска би разрешила:покриване на дефицитите и по-предвидим бюджет на системата;по-добър достъп до специалисти;модернизация на техниката;намаляване на натиска върху домакинствата;повече профилактика и по-ранна диагностика.
Според разбора всеки вложен лев в опазването на здравето връща над 3 лв. социална стойност под формата на по-добро здраве, предотвратени болести и по-малко болнични отсъствия.
Без смяна: по-скъпо здраве и по-малък достъп до лекуване
Ако не бъдат подхванати промени, доплащането ще продължи да пораства, а системата – да се свива. За доста хора заболяването може да се трансформира освен в здравно, само че и във финансово тестване.

Проучването е изрично: инвестицията в здраве през днешния ден е метод да се предотвратят доста по-големи загуби на следващия ден – и на средства, и на човешки живот.
Health Metrics аркади шарков българско опазване на здравето здравна вноска медицински услуги