Евростат: Българите пътуват и харчат най-малко от всички в ЕС
Българите пътуват и харчат минимум за отмора спрямо всички останали жители на страните от Европейски Съюз. Това сочат данните от изследване на Евростат.
През 2017 година жителите на Европейски Съюз са направили общо 1 милиард пътувания, или за бизнес, или за частни цели. Това е нарастване със 7% от 2014 година От тези пътувания съвсем 90% са направени за персонални цели (частни пътувания), което значи, че хората са ходили на екскурзии за празници, визити при другари и родственици или по друга персонална причина, най-малко за една нощувка.
Средно в Европейски Съюз: 4 пътувания на екскурзиант през 2017 година
Сред страните членки туристите от Финландия (8,3 пътувания), Швеция (8,0 пътувания), Дания (6,9 пътувания) и Испания (5,6 пътувания) имат най-голям междинен брой на пътувания, до момента в който той е най-нисък в Гърция (1,6 пътувания), Белгия и Италия (и двете по 2,4) и България (2,5 пътувания). 393 на всеки 1 000 българи избират да пътуват с кола, а 11 092 са пътували със аероплан през 2017 година, спрямо 9 324 през 2016 година
Средно в Европейски Съюз през 2017 година 2/3 от всички частни пътувания са направени с кола, 14% по въздух, 9% с трен, 6% с рейс, 2% по водни пътища и 1% с други средства. Не е изненадващо, че типът на превоза се разграничава значително в обособените държави-членки: 80% или повече частни пътувания, направени от поданици на Словения (88%), Португалия (81%) и Чехия (80%), са направени с кола, до момента в който над 40% пътуванията на поданици на Малта (58%), Кипър (44%), Ирландия и Люксембург (и двете 41%) са направени по въздух. Най-висок дял на рейсовете се следи в Хърватия (20%), Румъния (19%) и България (16%), а на влакове в Германия (13%), Франция и Словакия (и двете 12%). С най-голям дял на пътувания с транспортен съд са туристите от Малта (42%) и Гърция (17%).
Средните разноски за частно пътешестване варират от 134 до 779 евро.
В Европейски Съюз през 2017 година туристите изразходват приблизително 382 евро на частно пътешестване. Разходите варират доста в държавите-членки, като над 600 евро на пътешестване дават жителите на Швеция (779 евро), Люксембург (762 евро), Австрия (636 евро), Малта (609 евро) и Дания (605 евро). Средно 150 евро или по-малко изразходват жителите на Румъния (134 евро), Чехия (135 евро), Латвия (138 евро), България (147 евро), Португалия и Унгария (150 евро всяка).
Най-голям дял на емигриращи жители от друга страна членка на територията на Европейски Съюз са следени в Люксембург (67%) и Австрия (47%), до момента в който при жители отвън Европейски Съюз най-голям дял идва от Чехия (65%) и Кипър (60%). България съставлява 51% от общия брой емигранти или 25 597 през 2017 година.
През 2017 година малко над 3 милиона са емигрирали от страна членка на Европейски Съюз, в това число такива, емигрирали в друга страна членка на Европейски Съюз, както и в страна отвън Европейски Съюз, чийто брой е повишен с 12% от 2013 година През 2017 година от емигриращите в Европейски Съюз 25% са жители на друга страна членка на Европейски Съюз, до момента в който 21% са жители отвън Европейски Съюз.
Сред 512 милиона лица, живеещи в Европейски Съюз през 2018 година, 7,8% са с поданство, друго от страната им на престояване: 3,4% са с поданство от друга страна членка на Европейски Съюз, а 4,4% - от страна, която не е членка на Европейски Съюз. Тези дялове се разграничават в обособените страни членки. През 2018 година в Люксембург има максимален дял жители на друга страна членка на Европейски Съюз (41% от населението), следван от Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-големият дял на жителите с генезис отвън Европейски Съюз е открит в Естония и Латвия (и 14%) и Австрия (8%).
По отношение на интервала 2013-2017 година общата имиграция, включваща както хора, имигриращи от друга страна членка на Европейски Съюз, по този начин и тези от страна отвън Европейски Съюз, възлиза на 3,4 милиона през 2013 година, след което се усилва с повече от една трета, с цел да доближи пик от 4,7 милиона през 2015 година Тогава имиграцията понижава с 8% до 4,3 милиона през 2016 година, а по-късно през 2017 година се усилва с 3%, с цел да доближи 4,4 милиона.
През 2017 година имигрантите с поданство отвън Европейски Съюз съставляват 46% от имиграцията, като 30% са лица с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз. Сред страните членки максимален дял на имигранти с поданство отвън Европейски Съюз през 2018 година са следени в Италия (70% от общия брой имигранти), Словения (65%) и Швеция (62%). За хората с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз най-високите пропорции са следени в Люксембург (68%), Австрия (58%) и Малта (54%), до момента в който при завръщащите се жители максимален дял е в Румъния (82%), Полша (63%) и Словакия (60%).
През 2017 година жителите на Европейски Съюз са направили общо 1 милиард пътувания, или за бизнес, или за частни цели. Това е нарастване със 7% от 2014 година От тези пътувания съвсем 90% са направени за персонални цели (частни пътувания), което значи, че хората са ходили на екскурзии за празници, визити при другари и родственици или по друга персонална причина, най-малко за една нощувка.
Средно в Европейски Съюз: 4 пътувания на екскурзиант през 2017 година
Сред страните членки туристите от Финландия (8,3 пътувания), Швеция (8,0 пътувания), Дания (6,9 пътувания) и Испания (5,6 пътувания) имат най-голям междинен брой на пътувания, до момента в който той е най-нисък в Гърция (1,6 пътувания), Белгия и Италия (и двете по 2,4) и България (2,5 пътувания). 393 на всеки 1 000 българи избират да пътуват с кола, а 11 092 са пътували със аероплан през 2017 година, спрямо 9 324 през 2016 година
Средно в Европейски Съюз през 2017 година 2/3 от всички частни пътувания са направени с кола, 14% по въздух, 9% с трен, 6% с рейс, 2% по водни пътища и 1% с други средства. Не е изненадващо, че типът на превоза се разграничава значително в обособените държави-членки: 80% или повече частни пътувания, направени от поданици на Словения (88%), Португалия (81%) и Чехия (80%), са направени с кола, до момента в който над 40% пътуванията на поданици на Малта (58%), Кипър (44%), Ирландия и Люксембург (и двете 41%) са направени по въздух. Най-висок дял на рейсовете се следи в Хърватия (20%), Румъния (19%) и България (16%), а на влакове в Германия (13%), Франция и Словакия (и двете 12%). С най-голям дял на пътувания с транспортен съд са туристите от Малта (42%) и Гърция (17%).
Средните разноски за частно пътешестване варират от 134 до 779 евро.
В Европейски Съюз през 2017 година туристите изразходват приблизително 382 евро на частно пътешестване. Разходите варират доста в държавите-членки, като над 600 евро на пътешестване дават жителите на Швеция (779 евро), Люксембург (762 евро), Австрия (636 евро), Малта (609 евро) и Дания (605 евро). Средно 150 евро или по-малко изразходват жителите на Румъния (134 евро), Чехия (135 евро), Латвия (138 евро), България (147 евро), Португалия и Унгария (150 евро всяка).
Най-голям дял на емигриращи жители от друга страна членка на територията на Европейски Съюз са следени в Люксембург (67%) и Австрия (47%), до момента в който при жители отвън Европейски Съюз най-голям дял идва от Чехия (65%) и Кипър (60%). България съставлява 51% от общия брой емигранти или 25 597 през 2017 година.
През 2017 година малко над 3 милиона са емигрирали от страна членка на Европейски Съюз, в това число такива, емигрирали в друга страна членка на Европейски Съюз, както и в страна отвън Европейски Съюз, чийто брой е повишен с 12% от 2013 година През 2017 година от емигриращите в Европейски Съюз 25% са жители на друга страна членка на Европейски Съюз, до момента в който 21% са жители отвън Европейски Съюз.
Сред 512 милиона лица, живеещи в Европейски Съюз през 2018 година, 7,8% са с поданство, друго от страната им на престояване: 3,4% са с поданство от друга страна членка на Европейски Съюз, а 4,4% - от страна, която не е членка на Европейски Съюз. Тези дялове се разграничават в обособените страни членки. През 2018 година в Люксембург има максимален дял жители на друга страна членка на Европейски Съюз (41% от населението), следван от Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-големият дял на жителите с генезис отвън Европейски Съюз е открит в Естония и Латвия (и 14%) и Австрия (8%).
По отношение на интервала 2013-2017 година общата имиграция, включваща както хора, имигриращи от друга страна членка на Европейски Съюз, по този начин и тези от страна отвън Европейски Съюз, възлиза на 3,4 милиона през 2013 година, след което се усилва с повече от една трета, с цел да доближи пик от 4,7 милиона през 2015 година Тогава имиграцията понижава с 8% до 4,3 милиона през 2016 година, а по-късно през 2017 година се усилва с 3%, с цел да доближи 4,4 милиона.
През 2017 година имигрантите с поданство отвън Европейски Съюз съставляват 46% от имиграцията, като 30% са лица с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз. Сред страните членки максимален дял на имигранти с поданство отвън Европейски Съюз през 2018 година са следени в Италия (70% от общия брой имигранти), Словения (65%) и Швеция (62%). За хората с поданство на друга страна членка на Европейски Съюз най-високите пропорции са следени в Люксембург (68%), Австрия (58%) и Малта (54%), до момента в който при завръщащите се жители максимален дял е в Румъния (82%), Полша (63%) и Словакия (60%).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ