Българите от Украйна, които бягат от войната и идват у

Българите от Украйна, които бягат от войната и идват у нас, най-лесно и най-бързо ще могат да се осъществят на трудовия ни пазар. За самите украинци също няма да е изключително мъчно, само че ще би трябвало да преминат през някои процедури, които не са в действие за непознати жители от български генезис. Никоя от тях не е комплицирана, множеството са ангажимент на държавните институции или на самия шеф, който ще наема чужденеца. Освен това има и спомагателни облекчения поради обстановката, като да вземем за пример, че Агенцията за бежанците към този момент е разположила свои изнесени пунктове по границите, от които идват бягащите от войната в Украйна. Но даже и да не подадат молбите си за приемане на статут или леговище у нас, те могат да го създадат във всеки град в който или към който са се настанили. Хората с български корени Ако могат да потвърдят български генезис, бежанците от Украйна свободно ще могат да стартират работа след идването си на територията на Република България. Едно от преимуществата на сънародниците ни от други страни е, че могат да стартират работа даже и без да са получили позволение да упражняват трудова активност у нас. Необходимо е единствено да се записват в Агенцията по заетостта (АЗ). Единственото условия да се възползват от облекчението е да могат да потвърдят с някакъв документ, че имат български генезис. Също по този начин регистрацията в АЗ и започването на работа може да стане още преди да са получили позволение за непрекъснато престояване на територията на нашата страна. Което обаче ще би трябвало да си изкарат, защото въпреки всичко не са български жители. Ако пък имат двойно, следователно просто би трябвало да се записват като жители на Република България, защото за тях към този момент не са им нужни документите, разрешенията и процедурите, които са годни за жителите на други страни, пък били те и с български генезис. В противния случай, когато индивидът е жител единствено на друга страна, съгласно нашето законодателство би трябвало да показа документ, който да открива българският му генезис. За задоволително доказателство се счита даже единствено един негов родственик по възходяща линия да е българин. Това значи бащата, майката или най-малко един от техните родители, т.е. да имат баба или дядо с български генезис. Друго изискване за регистрация в Агенцията по заетостта, е индивидът с български генезис да е сключил трудов контракт с шеф в България, регистриран по нашето законодателство, който да е със период от най-малко 6 месеца. Също по този начин нужните за самата регистрация на непознатия жител с български генезис в нашата АЗ документи се подават от работодателя му, което също е облекчение за индивида. В тази посока е и правилото, че в действителност това е регистрационна процедура, а не разрешителна, затова няма по какъв начин Агенцията да откаже да записва като работещ непознатият жител от български генезис. Освен трудовият контракт да би трябвало да бъде регистриран в АЗ, за сключването му наложително се уведомява и териториалното отделение на Изпълнителната организация „ Главна ревизия по труда “ (ГИТ). Срокът и за двете процедури е 7 дни след сключването на контракт, като и за втората ангажимент има работодателят. Уведомяването на ГИТ е належащо защото тя реализира профилирана контролна активност във връзка със заетостта на чужденци у нас. В тази връзка ГИТ контролните органи имат право да посещават всички обекти на работодателите, където се реализира работа, както и да изискват персонални документи, в това число и от пребиваващите и работещите там чужденци. Хората без български генезис Ако емигрант от Украйна няма български генезис или има подобен, само че не може да го потвърди съгласно условията на Закона за чужденците в Република България или Закона за българите, живеещи отвън Република България, той към този момент ще се смята за чужденец и няма да може да се възползва от по-специалните права, които му дава нормативната уредба у нас, в случай че има български генезис. Въпреки това обаче и при този сюжет процедурите не са комплицирани и времеемки, а даже има и облекчени за избрани типове претовареност. Такива са планувани за сезонната. Ако стартират такава, украинските жители (както и такива от която и да било трета страна) могат да разчитат на облекчена процедура. Тя обаче е в действие единствено в случаите, че сезонната работа ги ангажира със период до 90 дни. Освен това те имат право на такава претовареност за въпросните 3 месеца единствено един път в границите на 12-месечен интервал. Българската нормативна уредба и по-специално Законът за трудовата миграция и трудовата подвижност (ЗТМТМ), дефинира опция за наемане на чужденци за 90 дни при облекчени процедури, когато те биват наемани като сезонни служащи в областта на селското, горското и рибното стопанства, както и в хотелиерството и ресторантьорството. За всички други браншове украинските бежанци няма да могат да се възползват от облекчените процедури, само че това не значи, че нямат право на работа у нас, в противен случай. Друга специфичност, в случай че български компании ги наемат за сезонни служащи, е ограничаването, че 90-дневният краткотраен трудов контракт може да се случва най-много за подобен интервал, само че също по този начин и че договорът може да бъде единствено един. С други думи няма по какъв начин украински емигрант идната седмица да стартира работа в някое горско стопанство, само че след месец да си откри по-добра в кухнята на някой ресторант и да се реалокира. Също по този начин 90-дневната работа не може да бъде прекъсвана, т.е. някой български шеф да наеме украинец за месец април, по-късно да го освободи и да го наеме още веднъж за месеците юли и август. Отново както и при наемането на непознати жители от български генезис работодателят ще би трябвало да записва подписания трудов контракт с чужденеца в Агенцията по заетостта. Възможно е обаче да се изисква и представянето на виза за престояване у нас на лицето от другата страна, въпреки това изискване да е годно единствено в някои случаи. Дори и това да не е належащо в съответния случай, регистрацията на контракта в АЗ е наложителна. Всичко това пък е подбудено освен от българското законодателство, само че и от Директива 2014/36/ЕС по отношение на влизане и престой на жители на трети страни за претовареност като сезонни служащи. Отново, както и при хората с български генезис, за сключването на трудовия контракт би трябвало да бъде известена и Главна ревизия по труда. Изисквания към работодателите При наемане на чужденци за сезонна работа, да вземем за пример украинци, са налице и някои условия към българските им работодатели. Според закона те нямат право да им оферират по-лоши условия на труд и възнаграждение по отношение на тези, при които биха наели българи. Също по този начин работодателят може да се наложи да обезпечи на чужденеца-сезонен служащ жилище, което също и да дава отговор на всички условия за сигурност и здраве. Той ще би трябвало да може да го употребява до края на контракта си. Ако наетият непознат жител не разполага с място, където да живее и се наложи работодателят да му го обезпечи, сред двамата се подписва и контракт за наем. Сумата по него би трябвало да бъде съобразена с получаваното от сезонния служащ заплащане и с качеството на жилището, споделя законът. Освен това работодателят би трябвало да поеме и транспортните разноски по идването на наетия от него за сезонна работа чужденец. В съответния случай с украинците обаче до осъществяването на това изискване надали ще се стигне, защото тези от тях, които решат да останат в България и да стартират работа, към този момент ще са пристигнали. Българските компании имат условието да покрият и изискуемите за наемането на чужденец застраховки и осигуровки. Те обаче са за негова сметка и не могат да бъдат приспадани от заплатата на непознатия сезонен служащ. Това предписание се ползва и във връзка с направените разноски за превоз, както и наема за жилище, в случай че то ще бъде обезпечавано от работодателя. Регистрираните като бежанци Облекчена процедура за назначение от български шеф ще има и за украинците, които са регистрирани у нас като бежанци. Нещо повече, от тях ще могат да се възползват даже и тези, които единствено са подали молба за интернационална протекция, само че тя към момента не е получила утвърждение. По принцип срокът за това е до 3 месеца, само че в случаите, когато отговор към момента няма и това не е по виновност на чужденеца, той може да стартира или в случай че към този момент е почнал, да продължи да работи и без получен статут. При тези условия на бежанците няма да им се изисква и позволение за работа в България. Когато получат позитивен отговор на молбата си пък те автоматизирано ще имат право да работят още веднъж без специфичното позволение за работа. От всички тези права могат да се възползват освен избягалите от Украйна у нас, само че и членове на техните фамилии, на които е предоставено право на леговище или интернационална протекция в България, надлежно и да се възползват от това да работят без да имат позволение за достъп до пазара на труда в нашата страна. Хората, които имат статут на емигрант или филантропичен статут, могат да се записват също и като търсещи работа в Бюрата по труда, като това се прави по непрекъснат или сегашен адрес на престояване. При сключването на трудов контракт по тези процедура, още веднъж работодателят е този, който би трябвало да го записва с Агенцията по заетостта. Освен контракта, пред институцията ще би трябвало да се показват и още няколко документа – заверено от компанията или наемащата институция копие от контракта, без значение дали е срочен или неопределен (срочен може да бъда и при изискване, че чужденецът има позволение за престояване у нас единствено за избран срок), декларация, копие на документа, на чиято база непознатият жител има право да обитава у нас, както и служебна записка от Държавната организация за бежанците. Пак съществува и условието на известяван и на ГИТ, което отново е ангажимент на работодателя. Къде могат да намерят работа Още при започване на войната в Украйна и първите сигнали за бежански поток, от Българската стопанска камара оповестиха, че у нас могат да се намерят работни места за към 200 000 украинци. Информацията в идващите дни потвърдиха и от други бизнес организации. Министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер се срещна във Варна с едни от първите избягали от Украйна инженери, след което удостовери, че те могат да стартират работа в българската IT сфера. Същото мнение показаха неотдавна и от Българската търговско-промишлена палата. Като прецизираха още, че секторите, където биха могли да стартират работа украинските бежанци, са още строителството, текстилната индустрия, промишлеността, туристическият отрасъл. От БСК пък оповестиха, че интерес към квалифицирани фрагменти има на процедура от всички сфери на стопанската система. Такъв са изразили към този момент и от огромните търговски вериги, от транспортния бранш. Здравеопазването също е бранш, в който България изпитва дефицит на квалифицирана работна ръка или на такава въобще. По време на чуването й в отрасловата парламентарна комисия в четвъртък министърът на опазването на здравето Асена Сербезова удостовери, че украински лекари и медицински сестри могат да бъдат назначавани, стига да желаят да упражняват своите специалности у нас. Предвид спецификата обаче ще би трябвало да преминат през избрани процедури. Едната ще е да държат изпит по български език. Втората и по-сериозна ще е да се явят на изпит по специалността си. Паралелно с това България ще провежда и процедура за инспекция на самото образование, през което са минали украинските медици. Според думите на Сербезова повереното и ведомство, дружно с просветителното, към този момент работят за организирането на съкратена такава процедура.