Едва 28% от хората у нас смятат, че България се развива в правилна посока
Българите остават измежду оптимистите за бъдещето на Европейски Съюз, сочи изследване, показано през днешния ден от Европейския парламент, оповестява кореспондентът на Българска телеграфна агенция в Брюксел.
Почти половината българи (48 на сто) са на мнение, че Европейски Съюз се движи в добра посока, само че едвам 28 на 100 имат това чувство за своята татковина.
Обратната посока се следи при холандите и малтийците, съгласно които техните страни се оправят по-добре от Европейски Съюз, демонстрират данните.
Попитани коя цел е най-добре Европейски Съюз да пази, българите показват свободата на пътешестване, работа и обучение.
Този отговор е споделен от болшинството жители на Англия, Литва, Латвия, Естония, Ирландия и Словакия.
На въпроса как се дефинират повече - като жители на своята страна или на Европейски Съюз - множеството българи са дали отговор " и двете ". Този отговор дават и множеството жители на Австрия, Финландия, Чехия, Холандия, Дания и Литва. В Германия и Швеция болшинството се възприема повече като част от Европейски Съюз, до момента в който в Естония, Англия, Гърция, Ирландия, Хърватия и Малта преди всичко болшинството слага националната принадлежност.
Делът на българите, които имат чувството, че гласът им се чува в Европейски Съюз, понижава. Същата посока се следи още единствено в Литва и Румъния, до момента в който Кипър и Латвия не регистрират промени, а във всички останали страни от Европейски Съюз този дял пораства, сочи изследването.
Изследването демонстрира, че за последните 10 години въпросът със съпричастността сред страните в Европейски Съюз е изгубил от смисъла си за жителите (спад от осем процента). Докато за близо половината българи и гърци този въпрос е значим, в Испания, Швеция и Малта тематиката има значение за двайсетина на 100 от участниците в допитването и едвам за 13 на 100 от британците.
Общо в Европейски Съюз 64 % от участниците са декларирали, че участието на страната им в Общността обезпечава принос (ръст от четири % за една година), а 57 на 100 са удовлетворени, че са част от обединена Европа.
Най-заплашени (57 на сто) европейците се усещат от тероризма, само че също и от безработицата (43 на сто), бедността (42 на сто) и безконтролната миграция (35 на сто).
Всеки пети се опасява от измененията в природата, проведената престъпност, въоръжен спор, крайностите в политиката, а едвам един от 10 показва хакерските атаки, обществения дъмпинг, сигурността на данните и разпространяването на заразни заболявания.
Проучването демонстрира, че едвам 33 на 100 от хората виждат Европейския парламент в позитивна светлина, а 42 на 100 са безразлични. Над половината (55 на сто) са изразили интерес към идващите избори за евродепутати през 2019 година.
Почти половината българи (48 на сто) са на мнение, че Европейски Съюз се движи в добра посока, само че едвам 28 на 100 имат това чувство за своята татковина.
Обратната посока се следи при холандите и малтийците, съгласно които техните страни се оправят по-добре от Европейски Съюз, демонстрират данните.
Попитани коя цел е най-добре Европейски Съюз да пази, българите показват свободата на пътешестване, работа и обучение.
Този отговор е споделен от болшинството жители на Англия, Литва, Латвия, Естония, Ирландия и Словакия.
На въпроса как се дефинират повече - като жители на своята страна или на Европейски Съюз - множеството българи са дали отговор " и двете ". Този отговор дават и множеството жители на Австрия, Финландия, Чехия, Холандия, Дания и Литва. В Германия и Швеция болшинството се възприема повече като част от Европейски Съюз, до момента в който в Естония, Англия, Гърция, Ирландия, Хърватия и Малта преди всичко болшинството слага националната принадлежност.
Делът на българите, които имат чувството, че гласът им се чува в Европейски Съюз, понижава. Същата посока се следи още единствено в Литва и Румъния, до момента в който Кипър и Латвия не регистрират промени, а във всички останали страни от Европейски Съюз този дял пораства, сочи изследването.
Изследването демонстрира, че за последните 10 години въпросът със съпричастността сред страните в Европейски Съюз е изгубил от смисъла си за жителите (спад от осем процента). Докато за близо половината българи и гърци този въпрос е значим, в Испания, Швеция и Малта тематиката има значение за двайсетина на 100 от участниците в допитването и едвам за 13 на 100 от британците.
Общо в Европейски Съюз 64 % от участниците са декларирали, че участието на страната им в Общността обезпечава принос (ръст от четири % за една година), а 57 на 100 са удовлетворени, че са част от обединена Европа.
Най-заплашени (57 на сто) европейците се усещат от тероризма, само че също и от безработицата (43 на сто), бедността (42 на сто) и безконтролната миграция (35 на сто).
Всеки пети се опасява от измененията в природата, проведената престъпност, въоръжен спор, крайностите в политиката, а едвам един от 10 показва хакерските атаки, обществения дъмпинг, сигурността на данните и разпространяването на заразни заболявания.
Проучването демонстрира, че едвам 33 на 100 от хората виждат Европейския парламент в позитивна светлина, а 42 на 100 са безразлични. Над половината (55 на сто) са изразили интерес към идващите избори за евродепутати през 2019 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ