Излезе интересно прочуване за българите и чалгата
Българите обичат да слушат музика в всекидневието си, тъй като им работи успокояващо и усъвършенства настроението им. Много от тях слушат главно или най-вече българска музика, само че обичат и непозната. Качеството на музиката също е значимо за тях, а освен нейният генезис. Радиото остава водач измежду източниците на музика у нас, само че от ден на ден българи се обръщат и към музикалните стрийминг платформи и са склонни да заплащат за това. Най-предпочитаните жанрове на българите са поп-фолк, поп и сцена, съвсем по равно разпределени измежду желанията на слушателите.
Това са единствено част от изводите от първото представително широкообхватно изследване на музикалните настройки на българите. " Музикалните привички на българите “ беше осъществено по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ от Изследователски център ТРЕНД.
Данните от изследването сочат, че българският слушател е в крайник със международните трендове - въпреки че процентите се повишават по-бавно у нас, се движим в посока към все по-голямо ползване на музика в цифровите платформи. През 2023 година всеки четвърти слуша или е слушал музика през тях. Българите, а и освен те, предпочитат да вършат това гратис, само че заради наличните цени на абонаментите, все по-голяма част от тях са подготвени да платят за музика. У нас към този момент всеки трети от ползвателите на музикални стрийминг платформи заплаща за абонамент, а в международен мащаб през 2023 година това е желанието на 48% от потребителите, съгласно световното проучване " Общуване с музиката “ на Международната федерация на звукозаписната промишленост /IFPI/ за 2023 година
Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, това са отбелязали 39% от запитаните (22% музикално радио и 17% неспециализирано радио). Изключение от тази наклонност са най-младите (16-19 г.), които слагат преди всичко музикалните малките екрани. Телевизиите са най-ползваният източник и в селата, или общо 27%. Дигиталните платформи пък са най-предпочитан източник на музика за 12% от българите. Тази наклонност не е характерна единствено за България. Във Франция през 2023 година радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите. Българите имат многообразие от източници за достъп до музика, а водещ измежду цифровите е YouTube. 42% от българите са употребявали тази платформа през 2023 година, като 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46 % са слушали музика без да гледат. По-високо ползване на тази платформа се следи измежду хората сред 20 и 40 година и висшистите, които слушат музика всекидневно. Най-предпочитаното място за слушане на музика е у дома за 29% от българите, а за 26% това е колата. По 12% си разделят слушането на музика на работното място и в заведенията.
Преобладаващата част от хората обича да слуша повече от един род музика, а 20% от тях слушат пет или повече разнообразни жанра. В отговор на отворен въпрос, с опция за повече от един отговор, жанровете поп, поп-фолк, сцена, рок и национална музика образуват ТОП 5 от музикалните желания на българите. Една трета от хората слушат поп музика. Феновете на този род по-често са висшистите. Също една трета от хората показват и поп-фолк музиката сред жанровете, които слушат. Поп-фолкът е еднообразно известен и измежду двата пола, по-често от междинното измежду лицата сред 20 и 50 година, живеещите в селата и притежаващите главно и по-ниско обучение. 28% са тези, които показват естрадата сред жанровете, които слушат, като това е по-характерно за дамите и хората над 40 година Близо една четвърт от българите (24%) са почитатели на рока. По-често този род се показва от мъжете и по-младите възрастови групи, живеещи в градовете. Народната музика посочват 20% от респондентите.
Наред с въпроса за разнообразието от музикални жанрове, които харесват, респондентите са запитани и съответно за любимия им род музика, като първо желание: " Кой музикален род слушате най-често? “, с право единствено на един отговор. Тук желанията слагат преди всичко поп-фолк /17%/, следван от поп /15%/, рок /14%/, сцена /12%/, национална музика /6%/, класическа музика /5%/ и прочие
" Въпреки че българският пазар е дребен, наклонността към " глокализация “, която се следи в международен мащаб, участва доста ясно и у нас. Три от най-предпочитаните музикални жанрове - поп-фолк, сцена и национална музика - са типично български. За съпоставяне - във Франция 49% са тези, които слушат шансон и шоу, в Япония 65% слушат J-pop, в Хърватия – турбофолкът е измежду желаните жанрове, в Бразилия - sertanejo, в Италия – италианският поп и прочие “, коментира изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова.
Музиката е на всички места към нас и все по-достъпна, а българите най-често откриват нова музика в Youtube (28%) и по радиото (27%). Сходни данни регистрират и изследванията във Франция и Хърватия през 2023 година
За 77% от българите, музиката съпътства живота им всеки ден или най-малко няколко пъти в седмицата. 85% са показали, че музиката способства да се усещат добре. За съпоставяне – във Франция 76% настояват, че музиката заема значимо място в живота им, в Хърватия музиката е значима част от идентичността на 62% от запитаните, а за 85% тя въздейства позитивно върху менталното им здраве. Според световното проучване " Общуване с музиката “ /2023/, за 71% от хората по света музиката е значима за менталното им здраве, а на 78% оказва помощ да се провиснал и да се оправят със напрежението.
Макар настройките за заплащане за музика в България да остават към момента ниски, следи се ясна наклонност към повишаване на готовността да се заплаща. Достъпните цени на абонаментите за стрийминг платформи, както и опцията за достъп до голям репертоар, без спиране от реклами, са явно сред значимите аргументи от ден на ден българи да избират платени формати на музикални платформи. Физическите носители несъмнено усилват известността си по целия свят и у нас също се следи сходна наклонност, въпреки и в малко по-малък размер. 11 % от хората купуват компактдискове, а 3% влагат във винилови плочи. За съпоставяне – съгласно световното изследване на IFPI, 13% са закупили компактдиск през последния месец, 9% - винилова плоча, а 5% - касета. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст сред 20 и 40 година, с висше обучение. Нагласата за покупка на компактдискове не се въздейства от размера на приходите, само че при виниловите плочи се следи пропорционална взаимозависимост сред повишаването на приходите и реализирането на покупка.
" Реализацията на това проучване беше дребна, само че извънредно значима крачка в цялостното осмисляне на българската музикална екосистема. Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, посредством неговите желания. Това дава опция освен на нас, а и на целия музикален бранш, да очертаем за себе си посоките, в които да работим и да развиваме българската музика “, каза Петя Точарова.
Всеки трети българин посещава концерти и употребява музика онлайн. 62% от тях избират да отидат на фестивали навън, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 % са слушали музика онлайн в клуб. Хората, които избират живия допир с музиката, по-често са на възраст сред 20 и 50 години и с висше обучение.
Въпреки достъпността на музиката през днешния ден, незаконните способи за слушане към момента се употребяват от притеснително огромен % хора. Близо една пета (18%) от българите са сваляли музика от YouTube под формата на аудиофайл, като най-често това е наклонност при най-младите и понижава с повишаване на възрастта. 21% обаче не са дали отговор на този въпрос, по тази причина не трябва да се подценява хипотезата, че част от тях са сваляли музика, само че крият поради непрестижността на отговора. 12% от българите пък признават, че са сваляли музика от уеб сайтове за торенти, само че цели 27% са предпочели да не дадат отговор на този въпрос. В изгода на интерпретацията, че зад неотговорилите в действителност се крият позитивни отговори, е и процентът на музикалното онлайн пиратство в международен мащаб. Според глобалното изследване на IFPI, през 2023 година, цели 29% са се заели по някакъв метод с музикално пиратство, а при най-младата аудитория /16-24 г./ равнището доближава 43%.
С навлизането на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота, в това число в музиката, той повдига от ден на ден въпроси, както по отношение на неговия капацитет да улесни и подкрепи музикалната промишленост, по този начин и с заплахите, които слага пред нея. 69% от българите настояват, че биха предпочели да слушат музика, основана от хора, а не от изкуствен интелект.
За съпоставяне, 79% от слушателите на музиката в международен мащаб имат вяра, че човешката креативност остава витално значима за основаването на музика.
Това са единствено част от изводите от първото представително широкообхватно изследване на музикалните настройки на българите. " Музикалните привички на българите “ беше осъществено по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ от Изследователски център ТРЕНД.
Данните от изследването сочат, че българският слушател е в крайник със международните трендове - въпреки че процентите се повишават по-бавно у нас, се движим в посока към все по-голямо ползване на музика в цифровите платформи. През 2023 година всеки четвърти слуша или е слушал музика през тях. Българите, а и освен те, предпочитат да вършат това гратис, само че заради наличните цени на абонаментите, все по-голяма част от тях са подготвени да платят за музика. У нас към този момент всеки трети от ползвателите на музикални стрийминг платформи заплаща за абонамент, а в международен мащаб през 2023 година това е желанието на 48% от потребителите, съгласно световното проучване " Общуване с музиката “ на Международната федерация на звукозаписната промишленост /IFPI/ за 2023 година
Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, това са отбелязали 39% от запитаните (22% музикално радио и 17% неспециализирано радио). Изключение от тази наклонност са най-младите (16-19 г.), които слагат преди всичко музикалните малките екрани. Телевизиите са най-ползваният източник и в селата, или общо 27%. Дигиталните платформи пък са най-предпочитан източник на музика за 12% от българите. Тази наклонност не е характерна единствено за България. Във Франция през 2023 година радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите. Българите имат многообразие от източници за достъп до музика, а водещ измежду цифровите е YouTube. 42% от българите са употребявали тази платформа през 2023 година, като 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46 % са слушали музика без да гледат. По-високо ползване на тази платформа се следи измежду хората сред 20 и 40 година и висшистите, които слушат музика всекидневно. Най-предпочитаното място за слушане на музика е у дома за 29% от българите, а за 26% това е колата. По 12% си разделят слушането на музика на работното място и в заведенията.
Преобладаващата част от хората обича да слуша повече от един род музика, а 20% от тях слушат пет или повече разнообразни жанра. В отговор на отворен въпрос, с опция за повече от един отговор, жанровете поп, поп-фолк, сцена, рок и национална музика образуват ТОП 5 от музикалните желания на българите. Една трета от хората слушат поп музика. Феновете на този род по-често са висшистите. Също една трета от хората показват и поп-фолк музиката сред жанровете, които слушат. Поп-фолкът е еднообразно известен и измежду двата пола, по-често от междинното измежду лицата сред 20 и 50 година, живеещите в селата и притежаващите главно и по-ниско обучение. 28% са тези, които показват естрадата сред жанровете, които слушат, като това е по-характерно за дамите и хората над 40 година Близо една четвърт от българите (24%) са почитатели на рока. По-често този род се показва от мъжете и по-младите възрастови групи, живеещи в градовете. Народната музика посочват 20% от респондентите.
Наред с въпроса за разнообразието от музикални жанрове, които харесват, респондентите са запитани и съответно за любимия им род музика, като първо желание: " Кой музикален род слушате най-често? “, с право единствено на един отговор. Тук желанията слагат преди всичко поп-фолк /17%/, следван от поп /15%/, рок /14%/, сцена /12%/, национална музика /6%/, класическа музика /5%/ и прочие
" Въпреки че българският пазар е дребен, наклонността към " глокализация “, която се следи в международен мащаб, участва доста ясно и у нас. Три от най-предпочитаните музикални жанрове - поп-фолк, сцена и национална музика - са типично български. За съпоставяне - във Франция 49% са тези, които слушат шансон и шоу, в Япония 65% слушат J-pop, в Хърватия – турбофолкът е измежду желаните жанрове, в Бразилия - sertanejo, в Италия – италианският поп и прочие “, коментира изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова.
Музиката е на всички места към нас и все по-достъпна, а българите най-често откриват нова музика в Youtube (28%) и по радиото (27%). Сходни данни регистрират и изследванията във Франция и Хърватия през 2023 година
За 77% от българите, музиката съпътства живота им всеки ден или най-малко няколко пъти в седмицата. 85% са показали, че музиката способства да се усещат добре. За съпоставяне – във Франция 76% настояват, че музиката заема значимо място в живота им, в Хърватия музиката е значима част от идентичността на 62% от запитаните, а за 85% тя въздейства позитивно върху менталното им здраве. Според световното проучване " Общуване с музиката “ /2023/, за 71% от хората по света музиката е значима за менталното им здраве, а на 78% оказва помощ да се провиснал и да се оправят със напрежението.
Макар настройките за заплащане за музика в България да остават към момента ниски, следи се ясна наклонност към повишаване на готовността да се заплаща. Достъпните цени на абонаментите за стрийминг платформи, както и опцията за достъп до голям репертоар, без спиране от реклами, са явно сред значимите аргументи от ден на ден българи да избират платени формати на музикални платформи. Физическите носители несъмнено усилват известността си по целия свят и у нас също се следи сходна наклонност, въпреки и в малко по-малък размер. 11 % от хората купуват компактдискове, а 3% влагат във винилови плочи. За съпоставяне – съгласно световното изследване на IFPI, 13% са закупили компактдиск през последния месец, 9% - винилова плоча, а 5% - касета. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст сред 20 и 40 година, с висше обучение. Нагласата за покупка на компактдискове не се въздейства от размера на приходите, само че при виниловите плочи се следи пропорционална взаимозависимост сред повишаването на приходите и реализирането на покупка.
" Реализацията на това проучване беше дребна, само че извънредно значима крачка в цялостното осмисляне на българската музикална екосистема. Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, посредством неговите желания. Това дава опция освен на нас, а и на целия музикален бранш, да очертаем за себе си посоките, в които да работим и да развиваме българската музика “, каза Петя Точарова.
Всеки трети българин посещава концерти и употребява музика онлайн. 62% от тях избират да отидат на фестивали навън, 52% са ходили на концерт в зала, а 29 % са слушали музика онлайн в клуб. Хората, които избират живия допир с музиката, по-често са на възраст сред 20 и 50 години и с висше обучение.
Въпреки достъпността на музиката през днешния ден, незаконните способи за слушане към момента се употребяват от притеснително огромен % хора. Близо една пета (18%) от българите са сваляли музика от YouTube под формата на аудиофайл, като най-често това е наклонност при най-младите и понижава с повишаване на възрастта. 21% обаче не са дали отговор на този въпрос, по тази причина не трябва да се подценява хипотезата, че част от тях са сваляли музика, само че крият поради непрестижността на отговора. 12% от българите пък признават, че са сваляли музика от уеб сайтове за торенти, само че цели 27% са предпочели да не дадат отговор на този въпрос. В изгода на интерпретацията, че зад неотговорилите в действителност се крият позитивни отговори, е и процентът на музикалното онлайн пиратство в международен мащаб. Според глобалното изследване на IFPI, през 2023 година, цели 29% са се заели по някакъв метод с музикално пиратство, а при най-младата аудитория /16-24 г./ равнището доближава 43%.
С навлизането на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота, в това число в музиката, той повдига от ден на ден въпроси, както по отношение на неговия капацитет да улесни и подкрепи музикалната промишленост, по този начин и с заплахите, които слага пред нея. 69% от българите настояват, че биха предпочели да слушат музика, основана от хора, а не от изкуствен интелект.
За съпоставяне, 79% от слушателите на музиката в международен мащаб имат вяра, че човешката креативност остава витално значима за основаването на музика.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ