Евгений Кънев: Българите наказаха не просто арогантността, а посегателството върху собствения им джоб
Българите не са реагирали единствено против политическата високомерност , а против опита властта да покрива финансови дефицити за тяхна сметка. Това акцентира икономистът и анализатор в обява в обществените мрежи, в която слага митингите в по-широк исторически и геополитически подтекст.
По думите му арогантното ръководство у нас не е оригиналност, само че търпението на обществото се е изчерпало, когато властта е протегнала ръка непосредствено на приходите на хората под аргумента, че „ няма пари в страната “ . Кънев отбелязва, че през последните две десетилетия българите са понасяли разнообразни форми на злоупотреби, само че точно финансовата неточност на ръководещите е отключила публичната реакция.
В разбора си той прави принос към историческата прилика със Суецката рецесия от 1956 година , когато неправилна стратегическа и финансова преценка на английското държавно управление, подкрепена от подценяване на американската позиция, довежда до внезапен срив на статута на Англия като световна империя. Кънев разказва по какъв начин интервенция на Съединени американски щати през Федералния запас и ликвидация на английския стерлинг принуждават Лондон да се изтегли унизително от спора – решение, което дефинитивно трансформира геополитическия баланс след Втората международна война.
Той наблюдава и по какъв начин доларът, подсилен от световните финансови институции, е употребен като инструмент за въздействие – от ограничението на английската мощност, през натиска върху Съюз на съветските социалистически републики, до днешните световни стопански спорове, които съгласно него припомнят на „ 1929 година в мегамащаб “ .
Кънев извежда ясна поука: всяка власт, която позволява неправилна финансова сметка , рано или късно заплаща политическа цена . Той акцентира, че точно по тази причина участието в Европейски Съюз, еврозоната и приемането на еврото са жизненоважни за България, защото обезпечават икономическа непоклатимост и самостоятелност в нестабилна интернационална среда.
В обявата си икономистът припомня, че Европа остава вторият най-силен валутен и финансов блок в света, както и най-големият заемодател на Съединени американски щати . Според него един доста по-голям Брутният вътрешен продукт и към този момент осъществените механизми за поддръжка към Украйна демонстрират, че европейската структура може да развие и нужния боен потенциал за отбрана.
Кънев приключва с предизвестие към политиците у нас: „ Арагонтността на Путин не бе планувала, както и арогантността на неговите клонинги у нас не бе планувала националния яд. “ Позицията му свързва локалната политическа динамичност с световните стопански уроци и акцентира, че всяка власт пада, когато загуби мярката – и изключително когато сбърка сметката в джоба на хората.
Присъединете се към нашия
Ивайло Мирчев: Еврото у нас от 1 януари е необратимо
