Българите лежат 9 милиона дни в болница! Шампиони сме по

Българите лежат 9 милиона дни в болница! Шампиони сме по хоспитализации в Европа, възрастните влизат за рехабилитация, децата – за пневмонии.
Българите са лежали 9 милиона дни в лечебните заведения у нас от началото на годината до този миг. Това демонстрира информация на уеб страницата на Националната здравноинформационна система.
Спешност
Над 2 милиона пациенти пък са приети в болница у нас от началото на 2025 година. Средата дълготрайност на престоя в лечебните заведения у нас е 4-5 дни. Така общо пролежаните дни стигат над 9 милиона.
Половината от хоспитализациите са по неотложност – 1 119 378. Най-висок брой на постъпилите в болница е регистриран през март, а най-нисък – през август. Така през първия пролетен месец в болница са влезнали почити 230 000 души, а през летния – под 200 000 души.

Най-често хората се одобряват в болница поради рехабилитационни процедури. По тази клинична пътека са признати съвсем 200 000 българи. 64 600 българи са признати поради сърдечна непълнота, а други 63 600 души са постъпили в лечебно заведение поради проследяващо лекуване на злокачествено заболяване.

При децата една от водещите диагнози за хоспитализация е пневмонията. Над 21 000 деца пък са вкарани в лечебни заведения поради инфектиране на белите дробове. Честа диагноза, налагаща лекуване при малчуганите, е бронхиолит.

Страната ни е първенец по хоспитализации на Стария континент, България е преди всичко в Европейски Съюз по брой признати в лечебни заведения на 100 000 души, сочат изследвания в границите на Европейския съюз. Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) България заема водеща позиция в Европейския съюз по индикатора „ хоспитализации на 100 000 души “. През 2021 година страната регистрира 29 269 хоспитализации на 100 000 души, което е съвсем два пъти повече от междинното за Европейски Съюз от 14 343 на 100 000 души. Тези данни слагат България преди всичко измежду страните от Европейски Съюз, следвана от Германия и Австрия, които също имат високи стойности на този индикатор. Това може да се дължи на разлики в здравните системи, клиничните практики и достъпа до болнична помощ.
Грижа
Въпреки че България е водач по брой хоспитализации, тя също по този начин регистрира и най-нисък брой кревати за дълготрайна грижа на 100 000 души в Европейски Съюз. За дълготрайно лекуване са планувани едвам 25 кревати на 100 000 души през 2022 година Това акцентира нуждата от баланс сред болничната и дълготрайната грижа в здравната система. Същевременно през 2022 година България регистрира 990 евро разноски за опазване на здравето на човек от популацията, което е измежду най-ниските в Европейски Съюз, като междинното за Европейски Съюз е 3685 евро.

През отминалата година у нас е имало над 2,5 милиона хоспитализации, което значи, че в болница са влели с 200 000 индивида повече по отношение на 2023 година. Миналата година НЗОК се закани да направи инспекция за да се откри дали са налице подправени хоспитализации. Здравната каса проучва и лист със здравно обезпечени, които съгласно документите са влизали в болница десетки пъти от началото на предходната година. В края на 2024 година здравната каса заяви, че има лица, които са с по 37 хоспитализации, други с по 32, с по 20, обявиха от здравната каса.
След тежка зараза: Спасиха ръката на юноша в ИСУЛ
Екипът на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ избави ръката на 17-годишно момче, откакто повече от година и половина то се бореше с тежка костна зараза и претърпя няколко комплицирани интервенции, оповестиха от болничното заведение.
След първичното лекуване в Хасково се появила зараза на оперативната рана. Въпреки антибиотичното лекуване положението не се подобрило. Около шест месеца по-късно пациентът бил признат в Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ. „ При постъпването установихме секретираща фистула и несрастване на костите с костна загуба в резултат на инфекцията “, описа лекуващият доктор доктор Радоил Симеонов.
Микробиологичното проучване, осъществено в лабораторията на болничното заведение, посочило съществуване на рисковата бактерия Staphylococcus aureus. Лекарите решили да приложат двуетапната техника на Маскюле – актуален способ за лекуване на инфекции и костна загуба. Образувалият се костен недостатък бил заместен с антибиотичен спейсър – специфичен материал, който последователно отделя антибиотици в огнището на инфекцията. След това костите били закрепени с външен фиксатор, а пациентът минал двумесечно лекуване с антибиотици.

Един на всеки 10 души в България не знае какво тъкмо съставляват съществени лекарствени форми като блистер, ампула или капсула, оповестиха от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите. Данните идват от притежателите на над 700 фамилни аптеки в страната и демонстрират обезпокоителен недостиг на базови знания, свързани с медикаментите и тяхната вярна приложимост.
Над 400 000 българи с остеопороза
Над 420 000 българи страдат от остеопороза. 80.4% от засегнатите от заболяването са дами, а мъжете са едвам 19.6%.

В международен мащаб болестта визира стотици милиони хора. Остеопорозата постоянно не се диагностицира и не се лекува, изключително при хора, които към този момент са претърпели фрактури в резултат на заболяването. До 80% от пациентите с остеопоротични фрактури не се диагностицират и лекуват. Такова строшаване води до инвалидизация, хронична болежка, нараснал риск от нови фрактури и преждевременна гибел. Заболяването основава сериозна финансова тежест както за фамилиите на засегнатите, по този начин и за здравните системи. Над 11% от дамите и повече от 4% от мъжете на възраст над 50 години в България ще получат през живота си бедрена фрактура, която е най-опасна. Най-често признаците на болестта се показват в понижаване на растежа, остра болежка в гърба и прегърбване. Най-добрият метод за диагностициране на остеопорозата е проучването на костната компактност или посредством DXA скенер. Остеодензитометрията е безболезнена, продължава към 20 минути, а лъчевото натоварване е извънредно ниско.