Българите биха се преместили да работят в чужбина при доход над два пъти по-висок от сегашния
Българите като цяло не възнамеряват да работят в чужбина, само че биха се преместили, в случай че приходът им е над два пъти по-висок от настоящия. Германия е желаната страна за работа, а най-честата причина българите да не желаят да се местят е, че ще би трябвало да стартират от нулата на ново място.
Това са част от изводите в проучване на Евробарометър за трудовата подвижност в границите на Европейския съюз след пандемията, извършено сред 30 май и 28 юни 2022 година, само че оповестено през декември. Изследването е на Kantar по поръчка на Генерална дирекция " Заетост, обществени въпроси и включване " на Европейската комисия. В България са извършени 1027 изявленията.
Намерения за работа в чужбина
Общо 75% (при 79% приблизително в ЕС) от българите не предвиждат да работят отвън страната си в някакъв миг в бъдеще даже за малко време. На противоположната позиция са 18% и в България, и приблизително в Евросъюза.
Сред страните членки Финландия (39%) и Словения (33%) са единствените, където повече от един на всеки трима споделят, че могат да си показват, че ще работят в чужбина в някакъв предстоящ миг. На това мнение са 30% от интервюираните в Швеция, Малта и Латвия. Най-малко е евентуално да дадат този отговор в Италия (11%), Румъния, Австрия, Кипър и Гърция (13% всички) и Полша (14%). Гърция е единствената страна, където над един на всеки 10 (11%) дават отговор " Не знам ".
Попитани какъв тип работа би съставлява интерес за тях в друга страна, най-вече българи (54%) дават отговор " непрекъсната работа ". Това е и най-популярният отговор приблизително за Европейски Съюз - 58% биха предпочели този тип претовареност.
Сред българите втори по известност отговор е " сезонна работа " - 27 на 100, до момента в който в Европейски Съюз на второ място е отговорът " Временно предопределение в чужбина посредством Вашия шеф " - 22 на 100.
На въпроса какви канали биха употребявали, с цел да си намерят работа в друга страна, в пет страни членки повече от шестима на всеки 10 споделят, че биха разчитали на персоналните си контакти - България (75%), Гърция (73%), Полша и Унгария (и двете 69%) и Литва (68%).
Онлайн инструментите за търсене на работа са постоянно споменавани в Гърция (69%) и Кипър (58%), само че не са изключително известни в Полша и България (и двете по 15%), Румъния (17%), Латвия (23%), Испания (29%), Словакия (31%) и Нидерландия (32%).
Брекзит и пандемията
Масово (93%) интервюираните в Европейски Съюз споделят, че Брекзит не е повлиял на техния избор за страни, в които биха предпочели да работят.
Една дребна група (2%) показват, че са се отказали от проектите си да работят във Англия и са решили да останат в личната си страна.
Също 2% декларират, че са заменили Англия с друга страна и още 2% - че са се отказали да вървят в Обединеното кралство, само че не са решили дали и къде да отидат вместо това.
Попитани дали пандемията от COVID-19 е повлияла на проектите им за работа отвън страната, най-вече българи (63%), както и жители на Европейски Съюз (78%) дават отговор " Не ". Допълнен със поръчката, че в никакъв случай не са си представяли да работят в чужбина.
Втори по известност е отговорът " Не, към момента си представяте да работите в чужбина, както преди пандемията от COVID‐19 ", даден от 11% от интервюираните в България и 13% приблизително за Европейски Съюз.
Мотиви и спънки
На въпроса в коя страна (извън собствената) биха предпочели да работят, даже и в случай че за момента нямат съответни проекти за пренасяне в чужбина, най-голям % българи показват Германия (25%). Това е най-честият отговор и приблизително за Европейски Съюз - даден е от 16 на 100 от интервюираните.
В осем страни членки повече от четвърт от респондентите споделят, че биха предпочели да работят точно там, като най-голям % е регистриран в Хърватия (33%), Чехия (31%), Полша и Дания (и двете по 30%).
Швейцария, която е отвън Европейски Съюз, само че е част от Европейското икономическо пространство, е желаната работна дестинация за най-малко един на всеки петима в Люксембург (25%), Австрия и Финландия (и двете по 23%) и Германия и Португалия (и двете по 21%). Тя е минимум евентуалният отговор измежду респондентите в Ирландия (3%), Румъния и Кипър (и двете по 6%) и България, Естония, Гърция, Литва и Полша (всички по 8%).
Англия е най-предпочитана в Малта (42%), Швеция (38%) и Дания (28%).
Хората са питани и за причините, заради които избират някои страни пред други, когато обмислят да работят в чужбина.
В 16 страни членки спечелването на повече пари е най-важният фактор. Сред тях са Унгария (59%), България (55%) и Португалия и Словения (и двете по 53%). Анкетираните са най-незаинтересовани от това в Дания (8%), Нидерландия (11%) и Люксембург (15%).
В девет страни най-често споменаваният фактор е културата или манаталитета - в Дания (49%), Швеция (48%) и Финландия (44%). Най-малко евентуално да кажат това е в Унгария (11%), Полша (13%) и България (15%).
Други вероятни отговори са географската непосредственост, положителните благоприятни условия за работа, сигурност и политическа непоклатимост, други членове на фамилията са към този момент там, предпочитание за усъвършенстване на езиковите умения, предходен опит в дадената страна.
В изследването се отбелязва, че сред 2009 и 2022 година в България е намалял с 31 процентни пункта, достигайки 22 на 100, делът на хората, които избират дадена страна поради положителните благоприятни условия за работа.
На въпроса " В съпоставяне с това, което печелите или бихте могли да печелите тук, какъв приход би трябвало да Ви бъде препоръчан, с цел да започнете работа в друга страна ", най-честият отговор измежду българите, даден от 40% от интервюираните, е " Повече от два пъти по-висок ", следван от " Не се интересувате от работа в чужбина, без значение какъв брой биха Ви плащали " (20%). Последният е най-популярен приблизително за Европейски Съюз (21%).
" С към 50% по-висок " приход е най-популярният отговор в Малта (30%), Белгия и Италия (и двете по 24%) и Ирландия (23%). " Повече от два пъти по-висок " е най-често желан в Гърция (42%), България (40%) и Латвия (38%). Отговор " към два пъти по-висок " най-често дават в Словакия (32%), Чехия (29%) и Гърция (26%). За " към 25% по-висок приход " биха се преместили белгийците (24%), италианците (21%) и хората в Дания, Франция, Финландия и Швеция (по 20% всичките). За " почти същия приход " биха работили интервюираните в Нидерландия (31%), Люксембург (27%) и Дания (26%).
Единствените страни, в които минимум 5% споделят, че биха приели по-ниска заплата за работа в друга страна са Люксембург (9%), Дания (8%), Нидерландия (6%) и Финландия и Швеция (и двете по 5%).
Попитани защо не се интересуват от работа в друга страна, най-често българите показват като причина, че ще би трябвало да стартират от нулата на ново място (36%), че имат добра работа в България (31%) и че не знаят непознати езици (27%).
Средно за Европейски Съюз отговорите са по-различни - заради фамилни ограничавания (38%), добра работа в личната страна (33%) и владеене на къща или апартамент, които хората не се усещат удобно да изоставен (22%).
Семейните ограничавания са най-честият отговор в Нидерландия (58%), Унгария (54%), Словакия (53%). Че към този момент имат добра работа в страната си най-често показват в Люксембург (54%), Швеция (53%) и Нидерландия (48%). Притежанието на парцел е възпиращ фактор, най-често споменаван в Чехия (37%), Латвия (36%), Словакия и Естония (и двете по 34%). Че не желаят да стартират през цялото време споделят в Гърция (45%), Португалия (43%) и България (36%). Липсата на знания по езика е най-голяма спънка в Унгария (33%), Чехия (32%), Латвия и Литва (и двете по 28%) и България (27%), а неналичието на познанства - в Германия (15%), Франция и Унгария (и двете по 13%) и Италия (12%). Че се опасяват от политически, културни, административни или обществени разлики най-често споделят в Естония и Австрия (и двете по 11%), Франция, Чехия и Швеция (10%). Минал опит с подвижност
В изследването има специфичен раздел, отдаден на настройките на хората, които към този момент са работили в чужбина.
Прави усещане, че на въпроса какъв тип работа са правили, когато са работели отвън личната си страна в предишното (или когато са пристигнали от чужбина, с цел да работят в актуалната си държава), по-висок % българи (27 на сто), в сравнение с жители приблизително за Европейски Съюз (16%), са дали отговор " сезонна работа ".
Най-честият отговор въпреки всичко е непрекъсната работа (34% в България и 40% приблизително за ЕС).
В осем страни повече от половината интервюирани споделят, че са имали непрекъсната работа, в това число Гърция (64%), Португалия (59%) и Кипър (58%).
Над един на петима показват различен тип работа (например работа по контракт, независима заетост), като най-голям е делът в Словакия (28%), България, Чехия и Италия (по 24% всичките) и Франция (21%).
Сезонната работа е най-споменавана в Румъния (32%), Испания (30%) и България (27%). Временно предопределение посредством работодателя показват в Словения (32%), Хърватия (31%) и Румъния (27%). В шест страни над един на всеки 10 споделят образование, да вземем за пример Австрия (14%), Италия (13%), Финландия (12%).
Европейците са питани и дали имат приятели или родственици, които са живели или работили в чужбина. Отбелязва се, че сред 2009 и 2022 година в 14 страни членки, измежду които и България в този момент е по-вероятно хората да дадат позитивен отговор. В България това са 53% (+17). Нагласи към подвижността
По въпроса за справедливата трудова подвижност на ЕС и какво значи обективна подвижност за тях, най-вече българи споделят, че това е правото на придвижване и работа в границите на Европейски Съюз без да е належащо да се желае позволение за работа и така нататък (42%).
Втори по известност (41%) е " еднообразно възнаграждение за идентичен труд на едно и също работно място ".
В Европейски Съюз най-честите отговори са право на придвижване и работа в границите на Европейски Съюз без да е належащо да се желае позволение за работа и така нататък и цялостно признание на професионалните квалификации в целия Европейски Съюз - и двете са дадени от 35% от интервюираните.
Източник: " Дневник "
Това са част от изводите в проучване на Евробарометър за трудовата подвижност в границите на Европейския съюз след пандемията, извършено сред 30 май и 28 юни 2022 година, само че оповестено през декември. Изследването е на Kantar по поръчка на Генерална дирекция " Заетост, обществени въпроси и включване " на Европейската комисия. В България са извършени 1027 изявленията.
Намерения за работа в чужбина
Общо 75% (при 79% приблизително в ЕС) от българите не предвиждат да работят отвън страната си в някакъв миг в бъдеще даже за малко време. На противоположната позиция са 18% и в България, и приблизително в Евросъюза.
Сред страните членки Финландия (39%) и Словения (33%) са единствените, където повече от един на всеки трима споделят, че могат да си показват, че ще работят в чужбина в някакъв предстоящ миг. На това мнение са 30% от интервюираните в Швеция, Малта и Латвия. Най-малко е евентуално да дадат този отговор в Италия (11%), Румъния, Австрия, Кипър и Гърция (13% всички) и Полша (14%). Гърция е единствената страна, където над един на всеки 10 (11%) дават отговор " Не знам ".
Попитани какъв тип работа би съставлява интерес за тях в друга страна, най-вече българи (54%) дават отговор " непрекъсната работа ". Това е и най-популярният отговор приблизително за Европейски Съюз - 58% биха предпочели този тип претовареност.
Сред българите втори по известност отговор е " сезонна работа " - 27 на 100, до момента в който в Европейски Съюз на второ място е отговорът " Временно предопределение в чужбина посредством Вашия шеф " - 22 на 100.
На въпроса какви канали биха употребявали, с цел да си намерят работа в друга страна, в пет страни членки повече от шестима на всеки 10 споделят, че биха разчитали на персоналните си контакти - България (75%), Гърция (73%), Полша и Унгария (и двете 69%) и Литва (68%).
Онлайн инструментите за търсене на работа са постоянно споменавани в Гърция (69%) и Кипър (58%), само че не са изключително известни в Полша и България (и двете по 15%), Румъния (17%), Латвия (23%), Испания (29%), Словакия (31%) и Нидерландия (32%).
Брекзит и пандемията
Масово (93%) интервюираните в Европейски Съюз споделят, че Брекзит не е повлиял на техния избор за страни, в които биха предпочели да работят.
Една дребна група (2%) показват, че са се отказали от проектите си да работят във Англия и са решили да останат в личната си страна.
Също 2% декларират, че са заменили Англия с друга страна и още 2% - че са се отказали да вървят в Обединеното кралство, само че не са решили дали и къде да отидат вместо това.
Попитани дали пандемията от COVID-19 е повлияла на проектите им за работа отвън страната, най-вече българи (63%), както и жители на Европейски Съюз (78%) дават отговор " Не ". Допълнен със поръчката, че в никакъв случай не са си представяли да работят в чужбина.
Втори по известност е отговорът " Не, към момента си представяте да работите в чужбина, както преди пандемията от COVID‐19 ", даден от 11% от интервюираните в България и 13% приблизително за Европейски Съюз.
Мотиви и спънки
На въпроса в коя страна (извън собствената) биха предпочели да работят, даже и в случай че за момента нямат съответни проекти за пренасяне в чужбина, най-голям % българи показват Германия (25%). Това е най-честият отговор и приблизително за Европейски Съюз - даден е от 16 на 100 от интервюираните.
В осем страни членки повече от четвърт от респондентите споделят, че биха предпочели да работят точно там, като най-голям % е регистриран в Хърватия (33%), Чехия (31%), Полша и Дания (и двете по 30%).
Швейцария, която е отвън Европейски Съюз, само че е част от Европейското икономическо пространство, е желаната работна дестинация за най-малко един на всеки петима в Люксембург (25%), Австрия и Финландия (и двете по 23%) и Германия и Португалия (и двете по 21%). Тя е минимум евентуалният отговор измежду респондентите в Ирландия (3%), Румъния и Кипър (и двете по 6%) и България, Естония, Гърция, Литва и Полша (всички по 8%).
Англия е най-предпочитана в Малта (42%), Швеция (38%) и Дания (28%).
Хората са питани и за причините, заради които избират някои страни пред други, когато обмислят да работят в чужбина.
В 16 страни членки спечелването на повече пари е най-важният фактор. Сред тях са Унгария (59%), България (55%) и Португалия и Словения (и двете по 53%). Анкетираните са най-незаинтересовани от това в Дания (8%), Нидерландия (11%) и Люксембург (15%).
В девет страни най-често споменаваният фактор е културата или манаталитета - в Дания (49%), Швеция (48%) и Финландия (44%). Най-малко евентуално да кажат това е в Унгария (11%), Полша (13%) и България (15%).
Други вероятни отговори са географската непосредственост, положителните благоприятни условия за работа, сигурност и политическа непоклатимост, други членове на фамилията са към този момент там, предпочитание за усъвършенстване на езиковите умения, предходен опит в дадената страна.
В изследването се отбелязва, че сред 2009 и 2022 година в България е намалял с 31 процентни пункта, достигайки 22 на 100, делът на хората, които избират дадена страна поради положителните благоприятни условия за работа.
На въпроса " В съпоставяне с това, което печелите или бихте могли да печелите тук, какъв приход би трябвало да Ви бъде препоръчан, с цел да започнете работа в друга страна ", най-честият отговор измежду българите, даден от 40% от интервюираните, е " Повече от два пъти по-висок ", следван от " Не се интересувате от работа в чужбина, без значение какъв брой биха Ви плащали " (20%). Последният е най-популярен приблизително за Европейски Съюз (21%).
" С към 50% по-висок " приход е най-популярният отговор в Малта (30%), Белгия и Италия (и двете по 24%) и Ирландия (23%). " Повече от два пъти по-висок " е най-често желан в Гърция (42%), България (40%) и Латвия (38%). Отговор " към два пъти по-висок " най-често дават в Словакия (32%), Чехия (29%) и Гърция (26%). За " към 25% по-висок приход " биха се преместили белгийците (24%), италианците (21%) и хората в Дания, Франция, Финландия и Швеция (по 20% всичките). За " почти същия приход " биха работили интервюираните в Нидерландия (31%), Люксембург (27%) и Дания (26%).
Единствените страни, в които минимум 5% споделят, че биха приели по-ниска заплата за работа в друга страна са Люксембург (9%), Дания (8%), Нидерландия (6%) и Финландия и Швеция (и двете по 5%).
Попитани защо не се интересуват от работа в друга страна, най-често българите показват като причина, че ще би трябвало да стартират от нулата на ново място (36%), че имат добра работа в България (31%) и че не знаят непознати езици (27%).
Средно за Европейски Съюз отговорите са по-различни - заради фамилни ограничавания (38%), добра работа в личната страна (33%) и владеене на къща или апартамент, които хората не се усещат удобно да изоставен (22%).
Семейните ограничавания са най-честият отговор в Нидерландия (58%), Унгария (54%), Словакия (53%). Че към този момент имат добра работа в страната си най-често показват в Люксембург (54%), Швеция (53%) и Нидерландия (48%). Притежанието на парцел е възпиращ фактор, най-често споменаван в Чехия (37%), Латвия (36%), Словакия и Естония (и двете по 34%). Че не желаят да стартират през цялото време споделят в Гърция (45%), Португалия (43%) и България (36%). Липсата на знания по езика е най-голяма спънка в Унгария (33%), Чехия (32%), Латвия и Литва (и двете по 28%) и България (27%), а неналичието на познанства - в Германия (15%), Франция и Унгария (и двете по 13%) и Италия (12%). Че се опасяват от политически, културни, административни или обществени разлики най-често споделят в Естония и Австрия (и двете по 11%), Франция, Чехия и Швеция (10%). Минал опит с подвижност
В изследването има специфичен раздел, отдаден на настройките на хората, които към този момент са работили в чужбина.
Прави усещане, че на въпроса какъв тип работа са правили, когато са работели отвън личната си страна в предишното (или когато са пристигнали от чужбина, с цел да работят в актуалната си държава), по-висок % българи (27 на сто), в сравнение с жители приблизително за Европейски Съюз (16%), са дали отговор " сезонна работа ".
Най-честият отговор въпреки всичко е непрекъсната работа (34% в България и 40% приблизително за ЕС).
В осем страни повече от половината интервюирани споделят, че са имали непрекъсната работа, в това число Гърция (64%), Португалия (59%) и Кипър (58%).
Над един на петима показват различен тип работа (например работа по контракт, независима заетост), като най-голям е делът в Словакия (28%), България, Чехия и Италия (по 24% всичките) и Франция (21%).
Сезонната работа е най-споменавана в Румъния (32%), Испания (30%) и България (27%). Временно предопределение посредством работодателя показват в Словения (32%), Хърватия (31%) и Румъния (27%). В шест страни над един на всеки 10 споделят образование, да вземем за пример Австрия (14%), Италия (13%), Финландия (12%).
Европейците са питани и дали имат приятели или родственици, които са живели или работили в чужбина. Отбелязва се, че сред 2009 и 2022 година в 14 страни членки, измежду които и България в този момент е по-вероятно хората да дадат позитивен отговор. В България това са 53% (+17). Нагласи към подвижността
По въпроса за справедливата трудова подвижност на ЕС и какво значи обективна подвижност за тях, най-вече българи споделят, че това е правото на придвижване и работа в границите на Европейски Съюз без да е належащо да се желае позволение за работа и така нататък (42%).
Втори по известност (41%) е " еднообразно възнаграждение за идентичен труд на едно и също работно място ".
В Европейски Съюз най-честите отговори са право на придвижване и работа в границите на Европейски Съюз без да е належащо да се желае позволение за работа и така нататък и цялостно признание на професионалните квалификации в целия Европейски Съюз - и двете са дадени от 35% от интервюираните.
Източник: " Дневник "
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ