Българите живеят с 5 години по-кратко от средния европеец: Причината не е в парите
Българите живеят с пет години по-малко от междинния европеец и постоянно приключват живота си в неприятно здраве – това е тъжната действителност, обрисувана в нов отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и Европейската комисия, цитира Днес.бг.
Средната дълготрайност на живота у нас е 75,8 години, а за Европейския съюз е 81 години.
Докато в Испания, Италия и Швеция хората се радват на дълготрайност на живота от над 83 години, у нас тя е с цели осем години по-малко. Само Латвия ни прави компания в дъното на европейската ранглиста - при тях междинната дълготрайност на живота е 75,9 години, написа “24 часа ”.
Мащабният разбор “Здравето от близко ” (Health at a Glance) предлага изчерпателен обзор на здравословното положение и здравните системи в 27 държави-членки на Европейски Съюз, както и в още няколко европейски страни. Основната тематика тази година е здравословното дългоденствие – до какъв брой години хората съумяват да останат в здраво здраве по време на старостта. Включени са основни индикатори като предстояща дълготрайност на живот, дял на хроничните болести, опасности за здравето, достъп до здравни услуги и успеваемостта на системите за профилактика.
Една от главните аргументи за неприятното качество на живота на българите над 65-годишна възраст са сърдечносъдовите болести. Докато в страни като Франция и Люксембург смъртността от тях е една от най-ниските в Европейски Съюз, у нас тя е 4 до 7 пъти по-висока. В цяла Европа фаталният край от инфаркти и инсулти е намалял с 20% за десетилетие, само че България е единствената страна, където този спад липсва.
Физическата интензивност играе основна роля в превенцията на заболявания като инфаркти, диабет и даже деменция. Според последните научни проучвания близо 45% от случаите на деменция могат да бъдат избегнати, в случай че хората водят по-здравословен метод на живот. Но в България тази просвета липсва – прекалено много хора не спортуват, хранят се зле и не обръщат внимание на здравословните сигнали, до момента в който не стане късно.
Лошото хранене и обездвижването са измежду водещите проблеми и при по-младите генерации. Близо 20% от 15-годишните в Европейски Съюз са с наднормено тегло или затлъстяване, а в страни като Малта, Гърция и Румъния процентът надвишава 25%. В България наклонността е също тревожна. Една от главните аргументи е неналичието на просвета за здравословно хранене, както и несъразмерното време, което децата прекарват пред екраните.
В Европейски Съюз над 253 хиляди души умират прибързано поради излагане на фини прахови частици (PM2.5), а най-високата смъртност е точно в Централна и Източна Европа, в това число България. Европейският съюз си е сложил за цел да понижи с 55% преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха, до 2030 г. Въпросът е дали България ще успее да направи промени, с цел да не остане измежду страните с най-лоши индикатори.
Рисковите фактори, свързани с метода на живот, като използването на тютюн, нездравословната консумация на алкохол, неприятното хранене, неналичието на физическа интензивност и затлъстяването съставляват забележителен дял от общата тежест на заболеваемостта и смъртността в страните от Европейски Съюз.
Ваксинацията продължава да е от решаващо значение за отбраната на популацията, изключително на възрастните хора, от инфекциозни болести. Един от вирусите, които заплашват здравето в преклонна възраст, е човешкият папиломен вирус (HPV). Ваксинацията е ключът към предварителната защита, като се счита, че тя предотвратява до 89% от всички случаи на рак на маточната шийка измежду нежния пол. Почти всички страни от Европейски Съюз, както и Норвегия и Исландия оферират имунизация против HPV на девойки и момчета в тийнейджърска възраст.
Последната страна, която не имунизира младите мъже, е България, само че има проекти това да стартира през 2025 година Броят на предложените дози в схемата може да варира. Някои страни обезпечават имунизация в учебните заведения, а други в здравните заведения.
През 2023 година приблизително 64% от девойките в Европейски Съюз са получили всички предложени дози против HPV до 15-годишна възраст, като този % варира от 91 в Португалия до 7 на 100 в България.
Докладът Health at Glance за 2024 година на Организацията за икономическо сътрудничество и раз акцентира, че е неотложно да се подхващат ефикасни политически дейности за поощряване на положителното здраве в преклонна възраст, като се даде приоритет на предварителната защита на болесттите, в това число посредством имунизация и поддръжка на психологичното здраве във всички възрасти.
Средната дълготрайност на живота у нас е 75,8 години, а за Европейския съюз е 81 години.
Докато в Испания, Италия и Швеция хората се радват на дълготрайност на живота от над 83 години, у нас тя е с цели осем години по-малко. Само Латвия ни прави компания в дъното на европейската ранглиста - при тях междинната дълготрайност на живота е 75,9 години, написа “24 часа ”.
Мащабният разбор “Здравето от близко ” (Health at a Glance) предлага изчерпателен обзор на здравословното положение и здравните системи в 27 държави-членки на Европейски Съюз, както и в още няколко европейски страни. Основната тематика тази година е здравословното дългоденствие – до какъв брой години хората съумяват да останат в здраво здраве по време на старостта. Включени са основни индикатори като предстояща дълготрайност на живот, дял на хроничните болести, опасности за здравето, достъп до здравни услуги и успеваемостта на системите за профилактика.
Една от главните аргументи за неприятното качество на живота на българите над 65-годишна възраст са сърдечносъдовите болести. Докато в страни като Франция и Люксембург смъртността от тях е една от най-ниските в Европейски Съюз, у нас тя е 4 до 7 пъти по-висока. В цяла Европа фаталният край от инфаркти и инсулти е намалял с 20% за десетилетие, само че България е единствената страна, където този спад липсва.
Физическата интензивност играе основна роля в превенцията на заболявания като инфаркти, диабет и даже деменция. Според последните научни проучвания близо 45% от случаите на деменция могат да бъдат избегнати, в случай че хората водят по-здравословен метод на живот. Но в България тази просвета липсва – прекалено много хора не спортуват, хранят се зле и не обръщат внимание на здравословните сигнали, до момента в който не стане късно.
Лошото хранене и обездвижването са измежду водещите проблеми и при по-младите генерации. Близо 20% от 15-годишните в Европейски Съюз са с наднормено тегло или затлъстяване, а в страни като Малта, Гърция и Румъния процентът надвишава 25%. В България наклонността е също тревожна. Една от главните аргументи е неналичието на просвета за здравословно хранене, както и несъразмерното време, което децата прекарват пред екраните.
В Европейски Съюз над 253 хиляди души умират прибързано поради излагане на фини прахови частици (PM2.5), а най-високата смъртност е точно в Централна и Източна Европа, в това число България. Европейският съюз си е сложил за цел да понижи с 55% преждевременните смъртни случаи, свързани със замърсяването на въздуха, до 2030 г. Въпросът е дали България ще успее да направи промени, с цел да не остане измежду страните с най-лоши индикатори.
Рисковите фактори, свързани с метода на живот, като използването на тютюн, нездравословната консумация на алкохол, неприятното хранене, неналичието на физическа интензивност и затлъстяването съставляват забележителен дял от общата тежест на заболеваемостта и смъртността в страните от Европейски Съюз.
Ваксинацията продължава да е от решаващо значение за отбраната на популацията, изключително на възрастните хора, от инфекциозни болести. Един от вирусите, които заплашват здравето в преклонна възраст, е човешкият папиломен вирус (HPV). Ваксинацията е ключът към предварителната защита, като се счита, че тя предотвратява до 89% от всички случаи на рак на маточната шийка измежду нежния пол. Почти всички страни от Европейски Съюз, както и Норвегия и Исландия оферират имунизация против HPV на девойки и момчета в тийнейджърска възраст.
Последната страна, която не имунизира младите мъже, е България, само че има проекти това да стартира през 2025 година Броят на предложените дози в схемата може да варира. Някои страни обезпечават имунизация в учебните заведения, а други в здравните заведения.
През 2023 година приблизително 64% от девойките в Европейски Съюз са получили всички предложени дози против HPV до 15-годишна възраст, като този % варира от 91 в Португалия до 7 на 100 в България.
Докладът Health at Glance за 2024 година на Организацията за икономическо сътрудничество и раз акцентира, че е неотложно да се подхващат ефикасни политически дейности за поощряване на положителното здраве в преклонна възраст, като се даде приоритет на предварителната защита на болесттите, в това число посредством имунизация и поддръжка на психологичното здраве във всички възрасти.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ