Кога ще дойде краят на политическата криза у нас? Историкът и бивш ректор на СУ проф. Иван Илчев цитира Чудомир
Българите живеем от рецесия в рецесия и няма нищо ужасно, сподели проф. Иван Илчев
" Скептичен съм за понятието рецесия и постоянно си припомням за една превъзходна подигравка на Чудомир от 30-те години по времето на така наречен международна икономическа рецесия тогава, на която двама от неговите нашенци, както той ги рисува – дрипави, опърпани, подпрели се на гегите си и си приказват. И единият споделя на другия: „ Абе, приятелю, по кое време ли ще свърши тази проклета икономическа рецесия, с цел да си заживеем в нормалната бедност. “ Българите живеем от рецесия в рецесия и няма нищо ужасно ". Така историкът и някогашен ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Иван Илчев разяснява пред Флагман.бг политическата рецесия, в която се намира страната ни от 2 години.
Проф. Иван Илчев по традиция е измежду формалните посетители на осемнадесетата кръгла маса на тематика „ Странджа и Черноморието сред другите научни дисциплини “, която се организира през днешния ден в Ахтопол. Форумът е по самодейност на инж. Петър Кънев – ръководител на Сдружение „ Черноморска Странджа “.
„ Този конгрес е от дребното образци у нас, когато обединяване на хора със сходни ползи в науката устоя през годините. Аз съм бил член най-малко на 3-4 такива дискусионни клубове по разнообразни публични и професионални въпроси и за жалост те не устояха повече от година-две. Това е нещо, което е доста значимо и се дължи преди всичко на спомоществователството на инж. Петър Кънев, само че и на хората, които направиха сбирките вероятни – за жалост рано отишлия си Пламен Крайски и в този момент на доктор Атанас Орачев “, сподели проф. Илчев.
Проф. Иван Илчев (вдясно), инж. Петър Кънев, акад. Васил Николов, акад. Иван Гранитски, акад. Стоян Райчевски, Пламен Грозданов, акад. Юлиан Ревалски (отдясно наляво)
Кое ще е зрънцето познание, което проф. Иван Илчев ще отнесе от форума?
„ По-скоро един въпрос във връзка извънредно забавния отчет на проф. Диляна Ботева, който влиза в несъгласие с моите правила на историк. Тя е ослепителен интерпретатор на исторически извори, помня я още от студентка. Винаги съм се чудел до каква степен изворите сами по себе си могат да ни дадат визия за историята, в случай че не бъдат съпоставени с исторически събития. Всичко, което тя сподели, е извънредно значимо – за датировката на образуването на провинция Тракия, само че в последна сметка, когато в историята се случва нещо, то има някаква причина. Много е значимо с изключение на тълкуванието на сведенията в изворите, това да бъде сложено на една по-широка платформа на това, което знаем за случилото се “, сподели проф. Илчев.
„ За сътрудника Николай Шаранков, който най-после направи нови тълкувания на надписи, от години, още като бях ректор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, ми говореха за един ослепителен младеж, с който се съветват сътрудници от Харвард, Оксфорд, Кеймбридж за разчитането на старогръцките надписи. Сега имах удоволствието да видя по какъв начин това разчитане става дело “, сподели проф. Илчев.
А какъв брой е елементарно да станеш студент у нас съгласно някогашния ректор на Софийския университет?
„ Лесно е да се влезе студент, само че би трябвало мъчно да се излиза. Това е една доста сбъркана финансова система в поддръжка на висшето обучение изобщо. Започнаха промени преди 5-6 години, само че те вървят доста постепенно. Но въпреки това аз и преди години питах публицистите – виждали ли сте по какъв начин самолетоносач прави завой? Трябва му огромно пространство и доста време. Образованието е една консервативна система. То би трябвало да поддържа полезности и на тяхна база да построява нови такива, тъй че завои прави мъчно. В последните години се вършат промени. Нека да не изпадаме във постоянно недоволство на нашата нерадост, тъй като наши студенти са одобрявани за магистри и докторанти във всички европейски и американски университети без никакви проблеми. Качеството на нашето обучение е прието. Само в Съединени американски щати имаше към 90 професори по физика, работещи в американски университети, които са ученици на Софийския университет. Така че ние с нашето мизерно финансово подсигуряване произвеждаме фрагменти за развитите европейски страни и за Съединени американски щати “, сподели проф. Иван Илчев.
По мотив новината, че Софийският университет открива нов филиал в Бургас по 5 специалности, проф. Илчев разяснява, че постоянно е бил срещу сходни решения .
„ Никога не съм допускал това, до момента в който съм бил ректор. В тези филиали по определение образованието е на по-ниско равнище, равнището на проучванията е несравнимо по-ниско. И въпреки всичко дано да се погледнем – ние сме страна, в която от граница до граница има 400 км. България не е дребна, само че не е и толкоз огромна, с цел да постанова както ректорът в Красноярския край ми е обяснявал, да вземем за пример, че до техните филиали той ходел с хеликоптер. Това е блян на локалните управи по някакъв метод да задържат младежите в града и го разбирам изцяло. Но преди време имаше един приказен роман от съветската писателка Журавльова, в който се говореше за едно младо момиче, което имало гениални хрумвания. Една от тях беше да се сложат крила на котките, с цел да ловят по-лесно мишки. И възникваше въпросът – има ли потребност националното стопанство от летящи котки. Нека си зададем и този въпрос… “, прикани проф. Иван Илчев.
" Скептичен съм за понятието рецесия и постоянно си припомням за една превъзходна подигравка на Чудомир от 30-те години по времето на така наречен международна икономическа рецесия тогава, на която двама от неговите нашенци, както той ги рисува – дрипави, опърпани, подпрели се на гегите си и си приказват. И единият споделя на другия: „ Абе, приятелю, по кое време ли ще свърши тази проклета икономическа рецесия, с цел да си заживеем в нормалната бедност. “ Българите живеем от рецесия в рецесия и няма нищо ужасно ". Така историкът и някогашен ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Иван Илчев разяснява пред Флагман.бг политическата рецесия, в която се намира страната ни от 2 години.
Проф. Иван Илчев по традиция е измежду формалните посетители на осемнадесетата кръгла маса на тематика „ Странджа и Черноморието сред другите научни дисциплини “, която се организира през днешния ден в Ахтопол. Форумът е по самодейност на инж. Петър Кънев – ръководител на Сдружение „ Черноморска Странджа “.
„ Този конгрес е от дребното образци у нас, когато обединяване на хора със сходни ползи в науката устоя през годините. Аз съм бил член най-малко на 3-4 такива дискусионни клубове по разнообразни публични и професионални въпроси и за жалост те не устояха повече от година-две. Това е нещо, което е доста значимо и се дължи преди всичко на спомоществователството на инж. Петър Кънев, само че и на хората, които направиха сбирките вероятни – за жалост рано отишлия си Пламен Крайски и в този момент на доктор Атанас Орачев “, сподели проф. Илчев.
Проф. Иван Илчев (вдясно), инж. Петър Кънев, акад. Васил Николов, акад. Иван Гранитски, акад. Стоян Райчевски, Пламен Грозданов, акад. Юлиан Ревалски (отдясно наляво) Кое ще е зрънцето познание, което проф. Иван Илчев ще отнесе от форума?
„ По-скоро един въпрос във връзка извънредно забавния отчет на проф. Диляна Ботева, който влиза в несъгласие с моите правила на историк. Тя е ослепителен интерпретатор на исторически извори, помня я още от студентка. Винаги съм се чудел до каква степен изворите сами по себе си могат да ни дадат визия за историята, в случай че не бъдат съпоставени с исторически събития. Всичко, което тя сподели, е извънредно значимо – за датировката на образуването на провинция Тракия, само че в последна сметка, когато в историята се случва нещо, то има някаква причина. Много е значимо с изключение на тълкуванието на сведенията в изворите, това да бъде сложено на една по-широка платформа на това, което знаем за случилото се “, сподели проф. Илчев.
„ За сътрудника Николай Шаранков, който най-после направи нови тълкувания на надписи, от години, още като бях ректор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, ми говореха за един ослепителен младеж, с който се съветват сътрудници от Харвард, Оксфорд, Кеймбридж за разчитането на старогръцките надписи. Сега имах удоволствието да видя по какъв начин това разчитане става дело “, сподели проф. Илчев.
А какъв брой е елементарно да станеш студент у нас съгласно някогашния ректор на Софийския университет?
„ Лесно е да се влезе студент, само че би трябвало мъчно да се излиза. Това е една доста сбъркана финансова система в поддръжка на висшето обучение изобщо. Започнаха промени преди 5-6 години, само че те вървят доста постепенно. Но въпреки това аз и преди години питах публицистите – виждали ли сте по какъв начин самолетоносач прави завой? Трябва му огромно пространство и доста време. Образованието е една консервативна система. То би трябвало да поддържа полезности и на тяхна база да построява нови такива, тъй че завои прави мъчно. В последните години се вършат промени. Нека да не изпадаме във постоянно недоволство на нашата нерадост, тъй като наши студенти са одобрявани за магистри и докторанти във всички европейски и американски университети без никакви проблеми. Качеството на нашето обучение е прието. Само в Съединени американски щати имаше към 90 професори по физика, работещи в американски университети, които са ученици на Софийския университет. Така че ние с нашето мизерно финансово подсигуряване произвеждаме фрагменти за развитите европейски страни и за Съединени американски щати “, сподели проф. Иван Илчев.
По мотив новината, че Софийският университет открива нов филиал в Бургас по 5 специалности, проф. Илчев разяснява, че постоянно е бил срещу сходни решения .
„ Никога не съм допускал това, до момента в който съм бил ректор. В тези филиали по определение образованието е на по-ниско равнище, равнището на проучванията е несравнимо по-ниско. И въпреки всичко дано да се погледнем – ние сме страна, в която от граница до граница има 400 км. България не е дребна, само че не е и толкоз огромна, с цел да постанова както ректорът в Красноярския край ми е обяснявал, да вземем за пример, че до техните филиали той ходел с хеликоптер. Това е блян на локалните управи по някакъв метод да задържат младежите в града и го разбирам изцяло. Но преди време имаше един приказен роман от съветската писателка Журавльова, в който се говореше за едно младо момиче, което имало гениални хрумвания. Една от тях беше да се сложат крила на котките, с цел да ловят по-лесно мишки. И възникваше въпросът – има ли потребност националното стопанство от летящи котки. Нека си зададем и този въпрос… “, прикани проф. Иван Илчев.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ