Българите надминават средния европеец по пътувания със самолет
Българите избрали да пътуват със аероплан през 2023 година се усилват с 19.9% спрямо година по-рано. Това слага страната ни по този индикатор над средноевропейските стойности, съгласно който общият брой на пътувалите със аероплан в Европейски Съюз доближава 973 милиона души, или с 19.3 на 100 повече от 2022 година Това излиза наяве от данни на Евростат, оповестени през днешния ден.
През годината всички страни членки на Европейски Съюз са записали нарастване на пътникопотока по отношение на миналата. Най-голямо е нарастването в Малта (33.3%), следвана от Словения (30.9%) и Чехия (29.4%), а минимум е в Естония (7.9%), Гърция (9.6%) и Литва (12.3%).
В същото време, като цяло в Европейски Съюз, размерите на карго и пощенския въздушен превоз спадат с 5.2 на 100 по отношение на 2022 година Спад е регистриран във всички посоки - вътрешни полети (4.1%), междудържавни полети в границите на Европейски Съюз (5 на сто) и полети отвън Европейски Съюз (5.3 на сто).
На национално равнище най-сериозно е понижението в Словакия (38.6%), следвана от Естония (22.6%) и Люксембург (18%), до момента в който Испания, Малта и Финландия регистрират напредък от надлежно 17.9, 17,. и 9 на 100.
Европейските летища
През 2023 година класацията на първите пет европейски летища съгласно натовареността им не се трансформира, само че всички регистрират доста нарастване на пътникопотока.
През парижкото „ Шарл дьо Гол “ са минали 67.4 млн. пасажери, или със 17.3% повече от миналата година. В класацията следват амстердамското „ Схипхол “ със 61.9 милиона пасажери (+17.9 на сто), мадридското „ Барахас “ с 60.1 млн. пасажери. Следват летище Франкфурт с 59.3 милиона пасажери (+21.5%) и барселонското „ Ел Прат “ с 49.8 милиона (+20.6 на сто).
На шесто място е римското „ Фиумичино “ с 40.3 млн. пасажери като то регистрира най-голямо нарастване с 38.2 на 100 измежду първите 10 летища. Парижкото „ Орли “ спада от осмо на десето място с нарастване на пасажерите от едвам 10.6 на 100 на годишна база.
През годината всички страни членки на Европейски Съюз са записали нарастване на пътникопотока по отношение на миналата. Най-голямо е нарастването в Малта (33.3%), следвана от Словения (30.9%) и Чехия (29.4%), а минимум е в Естония (7.9%), Гърция (9.6%) и Литва (12.3%).
В същото време, като цяло в Европейски Съюз, размерите на карго и пощенския въздушен превоз спадат с 5.2 на 100 по отношение на 2022 година Спад е регистриран във всички посоки - вътрешни полети (4.1%), междудържавни полети в границите на Европейски Съюз (5 на сто) и полети отвън Европейски Съюз (5.3 на сто).
На национално равнище най-сериозно е понижението в Словакия (38.6%), следвана от Естония (22.6%) и Люксембург (18%), до момента в който Испания, Малта и Финландия регистрират напредък от надлежно 17.9, 17,. и 9 на 100.
Европейските летища
През 2023 година класацията на първите пет европейски летища съгласно натовареността им не се трансформира, само че всички регистрират доста нарастване на пътникопотока.
През парижкото „ Шарл дьо Гол “ са минали 67.4 млн. пасажери, или със 17.3% повече от миналата година. В класацията следват амстердамското „ Схипхол “ със 61.9 милиона пасажери (+17.9 на сто), мадридското „ Барахас “ с 60.1 млн. пасажери. Следват летище Франкфурт с 59.3 милиона пасажери (+21.5%) и барселонското „ Ел Прат “ с 49.8 милиона (+20.6 на сто).
На шесто място е римското „ Фиумичино “ с 40.3 млн. пасажери като то регистрира най-голямо нарастване с 38.2 на 100 измежду първите 10 летища. Парижкото „ Орли “ спада от осмо на десето място с нарастване на пасажерите от едвам 10.6 на 100 на годишна база.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ