Българите са от най-сериозните еврооптимисти за 10-те години членство
Българите едни от най-сериозните еврооптимисти в границите на Европейски Съюз. Това сочи национално представително социологическо изследване на " Алфа Рисърч " във връзка 10-годишнината на България от участието в Европейски Съюз. Данните показа Генова Петрова, изпълнителен шеф на " Алфа Рисърч ".
Геновева Петрова регистрира, че през годините остава стабилно утвърждението на българите за присъединението на България към Европейски Съюз с повече от 50%. Едва 16% е неодобрението. Петрова уточни, че две години откакто България бе присъединена в Европейски Съюз е извършено такова изследване, което сочи умерена оценка за резултата от участието.
Втората сериозна наклонност, която е регистрирана тогава е, че през първите две години няма забележими резултати от участието, а главните терзания на българите тогава са били свързани с терзанието, че Европейски Съюз постанова незаслужени ограничавания.
В края на 10-та година виждаме, че тези терзания са отпаднали и болшинството от българите считат, че България е спечелила от участието в Европейски Съюз. 19% регистрират в личен проект, че са спечелили от участието в Европейски Съюз, 15% отчетливо считат, че са изгубили. Петрова уточни, че през целия 10 годишен интервал Европейски Съюз се употребява с очебийно положителен облик измежду българските жители и се смята за либерален, взаимен, закрилящ.
Не е загадка, че за доста от българските жители европейските институции се възприемат като поръчител и коректив за спазването на избрани стандарти за положително ръководство. В края на 10 година на участие такива промени са забележими и могат да бъдат разпознати, регистрира Петрова. Голяма част от българските жители считат, че след присъединението си, България е по-стабилна .
Около една трета от българите считат, че гласът на България се чува в Европа и страната има по-голяма тежест при воденето на интернационалните търговски договаряния. Проучването еднопосочно записва, че делът на хората с по-високо самочувствие, че са европейски жители, е повишен с 10% през десетте години участие.
Фактът, че българските жители се възприемат като най-бедни, обаче им пречи да посочат, че имат по-голямо самочувствие на европейски жители. Над 60% от българите съумяват да посочат преимущества на участието. Най-добре възприемани са преимуществата, които българите получават, с помощта на свободното придвижване на хора. Два пъти нараства делът на хората, които считат, че децата им могат да се възползват от обучение в Европейски Съюз.
30% или една трета от хората считат, че с помощта на присъединението има усъвършенстване в инфраструктурата. Като преимущество българите смятат, достъпът до повече пазари за българските производители и действието на европейки правила и стандарти. Петрова уточни, че за разлика от първите години на участие, в този момент това се счита отчетливо за преимущество. Петрова уточни, че на десетата година от участието наклонност към изместване на разбирането към това кои са най-сериозните провокации към по-политически и несъмнено проблеми на сигурността.
Докато през 2008 година на водеща позиция е бил казусът с конкуренцията от стопански системи - в този момент на напред във времето излизат проблеми в битка с тероризма, проблеми на сигурността, връзките с Русия . Аналогична е наклонността за разбиране на провокациите - най-голяма част от хората при започване на участието се опасяваха, че ще бъдат затворени предприятия, че ще дойдат да изкупят земята на българите.
Днес тези страхове се срещат измежду доста по-малко хора. Сега водещи са с политически темперамент и въпроси на сигурността. Петрова регистрира, че в този момент водещи въпроси за българите са и общоевропейски въпроси и заключи, че на 10-та година от участието сме почнали да възприемаме общоевропейските въпроси като свои въпроси. През цялото време българите, макар всички проблеми остават оптимисти за това, че Европейски Съюз ще се развива позитивно.
Относно препоръчаните сюжети при започване на годината от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер българите утвърждават разновидността за развиване на по-интегриран съюз, за обща търговия, външна политика, защита и приемането на България и Румъния в еврозоната.
Всички разновидности, които допускат фрагментирано развиване на съюза са отхвърлени от българите в страната. В общоевропейски проект - голямата част от хората считат, че Европейски Съюз би трябвало да работи за повишение на заетостта и стопански напредък. Друга група цели са опазването на здравето. Докато миграция, външна политика и сигурност се оформят във втора група цели. Трета група цели измежду по-младите са образованието и отбраната на обществените права.
Приемането в Шенген се утвърждава от съществено болшинство. Но участието в еврозоната се възприема поляризирано в страната. Петрова уточни, че това се дължи на доста едва познаване от това какви изгоди ще има от участието в еврозоната. Мнозинството от българи смятат, че Европейски Съюз би трябвало да се развива като се уголемява в страните от Западните Балкани и Източното партньорство.
Над половината от българите утвърждават разширението в страните Сърбия, Македония, Албания. За Турция има преобладаващо опълчване за приемането й в Европейски Съюз. В умозаключение Петрова уточни, че 10 години не са задоволителни за цялостната интеграция на страната ни в Европейски Съюз, само че въпреки всичко действителен развой на интеграция се случва. Тя посочи, че в години, в които Европейски Съюз претърпява основни рецесии, има центробежни трендове, няма по-оптимистична опция за българите с изключение на участието в Европейски Съюз.
Геновева Петрова регистрира, че през годините остава стабилно утвърждението на българите за присъединението на България към Европейски Съюз с повече от 50%. Едва 16% е неодобрението. Петрова уточни, че две години откакто България бе присъединена в Европейски Съюз е извършено такова изследване, което сочи умерена оценка за резултата от участието.
Втората сериозна наклонност, която е регистрирана тогава е, че през първите две години няма забележими резултати от участието, а главните терзания на българите тогава са били свързани с терзанието, че Европейски Съюз постанова незаслужени ограничавания.
В края на 10-та година виждаме, че тези терзания са отпаднали и болшинството от българите считат, че България е спечелила от участието в Европейски Съюз. 19% регистрират в личен проект, че са спечелили от участието в Европейски Съюз, 15% отчетливо считат, че са изгубили. Петрова уточни, че през целия 10 годишен интервал Европейски Съюз се употребява с очебийно положителен облик измежду българските жители и се смята за либерален, взаимен, закрилящ.
Не е загадка, че за доста от българските жители европейските институции се възприемат като поръчител и коректив за спазването на избрани стандарти за положително ръководство. В края на 10 година на участие такива промени са забележими и могат да бъдат разпознати, регистрира Петрова. Голяма част от българските жители считат, че след присъединението си, България е по-стабилна .
Около една трета от българите считат, че гласът на България се чува в Европа и страната има по-голяма тежест при воденето на интернационалните търговски договаряния. Проучването еднопосочно записва, че делът на хората с по-високо самочувствие, че са европейски жители, е повишен с 10% през десетте години участие.
Фактът, че българските жители се възприемат като най-бедни, обаче им пречи да посочат, че имат по-голямо самочувствие на европейски жители. Над 60% от българите съумяват да посочат преимущества на участието. Най-добре възприемани са преимуществата, които българите получават, с помощта на свободното придвижване на хора. Два пъти нараства делът на хората, които считат, че децата им могат да се възползват от обучение в Европейски Съюз.
30% или една трета от хората считат, че с помощта на присъединението има усъвършенстване в инфраструктурата. Като преимущество българите смятат, достъпът до повече пазари за българските производители и действието на европейки правила и стандарти. Петрова уточни, че за разлика от първите години на участие, в този момент това се счита отчетливо за преимущество. Петрова уточни, че на десетата година от участието наклонност към изместване на разбирането към това кои са най-сериозните провокации към по-политически и несъмнено проблеми на сигурността.
Докато през 2008 година на водеща позиция е бил казусът с конкуренцията от стопански системи - в този момент на напред във времето излизат проблеми в битка с тероризма, проблеми на сигурността, връзките с Русия . Аналогична е наклонността за разбиране на провокациите - най-голяма част от хората при започване на участието се опасяваха, че ще бъдат затворени предприятия, че ще дойдат да изкупят земята на българите.
Днес тези страхове се срещат измежду доста по-малко хора. Сега водещи са с политически темперамент и въпроси на сигурността. Петрова регистрира, че в този момент водещи въпроси за българите са и общоевропейски въпроси и заключи, че на 10-та година от участието сме почнали да възприемаме общоевропейските въпроси като свои въпроси. През цялото време българите, макар всички проблеми остават оптимисти за това, че Европейски Съюз ще се развива позитивно.
Относно препоръчаните сюжети при започване на годината от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер българите утвърждават разновидността за развиване на по-интегриран съюз, за обща търговия, външна политика, защита и приемането на България и Румъния в еврозоната.
Всички разновидности, които допускат фрагментирано развиване на съюза са отхвърлени от българите в страната. В общоевропейски проект - голямата част от хората считат, че Европейски Съюз би трябвало да работи за повишение на заетостта и стопански напредък. Друга група цели са опазването на здравето. Докато миграция, външна политика и сигурност се оформят във втора група цели. Трета група цели измежду по-младите са образованието и отбраната на обществените права.
Приемането в Шенген се утвърждава от съществено болшинство. Но участието в еврозоната се възприема поляризирано в страната. Петрова уточни, че това се дължи на доста едва познаване от това какви изгоди ще има от участието в еврозоната. Мнозинството от българи смятат, че Европейски Съюз би трябвало да се развива като се уголемява в страните от Западните Балкани и Източното партньорство.
Над половината от българите утвърждават разширението в страните Сърбия, Македония, Албания. За Турция има преобладаващо опълчване за приемането й в Европейски Съюз. В умозаключение Петрова уточни, че 10 години не са задоволителни за цялостната интеграция на страната ни в Европейски Съюз, само че въпреки всичко действителен развой на интеграция се случва. Тя посочи, че в години, в които Европейски Съюз претърпява основни рецесии, има центробежни трендове, няма по-оптимистична опция за българите с изключение на участието в Европейски Съюз.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ