Българите често сме свикнали да гледаме на Западна Европа с

...
Българите често сме свикнали да гледаме на Западна Европа с
Коментари Харесай

Франция – една упадаща демокрация

Българите постоянно сме привикнали да гледаме на Западна Европа с възхита. Дали поради развитата стопанска система, по-висок стандарт на живот или даже единствено опцията да се удивиш на вековното културно завещание. За последните 30 години народна власт, повече от 2 милиона наши сънародници са напуснали страната в посока Западна Европа. И до момента в който страни като Испания, Англия, Германия или Франция остават водещи дестинации за българите, забавно е да се означи, че единствената страна, с републиканска форма на ръководство, която в никакъв случай не е претърпявала провал на своята народна власт (тук изключваме окупацията от Хитлерова Германия) за последните 100 години, е точно Френската република.

Франция постоянно е представена като първата съвременна европейска народна власт. “Декларацията за правата на индивида и жителя “ от 1789г. е част от Френската конституция, а от 2003г. ЮНЕСКО признава текста в регистъра “Световна памет “. И в случай че в този документ са заложени правилата за пълноправие, разделяне на управляващите, правото на благосъстоятелност, презумпцията за непорочност и независимост на словото, в реда на нещата е да се проучва, дали 200 години по-късно Франция към момента е водеща международна народна власт.

На 10-ти февруари 2022/1 влиятелното английско списание The Economist класира Франция като страна с упадаща народна власт (англ.: flawed democracy). Така към този момент Франция е в клуба на Ботсвана, Тринидад и Тобаго, Източен Тимор, Кабо Верде, Съединени американски щати, България, Полша и други Френската преса отрази това събитие като следствие от Ковид рецесията в страната и многото пожертвани цивилен свободи. По време на пандемията имаше месеци, в които на всеки човек, намиращ се на френска територия, му беше неразрешено да излиза след 18:00 часа. На моменти беше наложена цифрова препоръка, посредством специфична смарт телефон апликация, която позволяваше да се излиза на разходка в радиус от 1км от адресната регистрация и за не повече от 1 час дневно. Накрая френските управляващи взеха решение, след появяването на първите Ковид ваксини, да наложат едно завоалирано обвързване за всички, намиращи се на френска територия хора, да се имунизират, защото без имунизационна скица не беше допустимо нито да се отиде на ресторант, нито да се вземе трен в някаква посока, а спектакъл, музей или кино бяха “забранени думи “. Стотици хора медицински личен състав бяха уволнени, тъй като отхвърлиха да се имунизират. Редно е да бъдат упоменати и съвсем цялостното прекратяване на Шенгенските съглашения, които сякаш стопираха да съществуват, тъй като всяка страна едностранно откри цялостен надзор над своите граници. Интересно е, че институциите, които всички ние финансираме, посредством своите налози, като Европейски съд по правата на индивида и Съдът на Европейския съюз, останаха неми за протичащите се събития. Мантри, с които десетилетия наред живеехме, като право на труд, независимост при избор на специалност, свободата на събранията и сдруженията, свободата на изложение на мнение или правото на свободно напредване на хора (което е една от 4-те съществени свободи на ЕС), бяха неколкократно нарушавани от френското държавно управление. Стигна се до такава степен, че френския министър на опазването на здравето Оливие Веран намерено съобщи пред медиите: «ваксинационният документ е прикрита форма на наложителна ваксинация».

Видно е, че днешните френски управляващи по всякакъв начин се пробват да лимитират правата на своите жители посредством противоречиви причини в името на «всеобщата сигурност». Така да вземем за пример, от една страна, Франция от години наред ползва политика на «отворени врати». Контрол по границите не съществува, или е редуциран до елементарна условност. В департамента, граничещ с Париж – Сен Сан Дени (фр: Seine-Saint-Denis), съгласно публични статистики има сред 250 000 и 400 000 незаконно пребиваващи имигранти. Това е еквивалент на популацията на втория град в България – Пловдив. Не е инцидентен фактът, че през 2022г. градът Сен Дени е втори във Франция по престъпност, втори в континентална Франция по беднотия и че всеки четвърти негов гражданин получава обществени помощи.

В същото време обаче, управляващите във Франция вземат решение, че с цел да се борят с възходящата престъпност, обществено безпокойствие и неравноправие, е доста по-важно да се сложат 1400 камери за видеонаблюдение единствено в Париж и още толкоз в Сен Сан Дени, под предлог, че се борят с престъпността. Според статистиките, на квадратен километър в мегаполис като Шанхай, с популация над 24 милиона поданици, има по-малко камери от Париж със скромните 2 милиона и 100 хиляди (без предградията). Тук изниква въпросът: Не е ли по-логично да се откри непоколебим надзор по границите на една страна, в сравнение с да се взема решение казусът в сърцето на столицата и? Или още веднъж управляващите комфортно употребяват аргумента за незаконната имиграция и проблемите, които тя основава, с цел да наложат видеонаблюдение на цялата популация на една страната, която дефинира себе си като «правова».

Не е инцидентно, че редица свободи са намерено потъпквани във Франция, за жалост. Такива закономерности се следят и в редица други европейски страни. Казусът с Френската република е по-значим, тъй като нееднократно тя е била исторически образец за останалата част от Стария континент. Но уви, както отбелязва The Economist, а и редица други анализатори, политолози и политици, демокрацията се сгромолясва стремително надолу. Да се надяваме единствено, че режимът, който ще я замести, няма да е сходство на този, разказан от Джордж Оруел в книгата «1984».

За умозаключение е редно да се спомене, че в член 16 на горепосочената «Декларацията за правата на индивида и гражданина» от 1789г., а затова и във Френската конституция, е написано следното: «Всяко общество, в което не е обезпечено спазването на съществени човешки права, нито има разделяне на управляващите, няма конституция.». Иронично и тъжно е, че тъкмо Франция, постепенно, само че несъмнено, се трансформира точно в такова общество.

1 https://www.economistgroup.com/group-news/economist-intelligence/democracy-index-2021-less-than-half-the-world-lives-in-a-democracy

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР