72.4% от българите биха искали да се лекуват в частна болница
Българите биха желали да се лекуват по-скоро в частна, в сравнение с в държавна болница, сочи национално представително на социологическа организация " Глобал метрикс " по поръчка на Българския институт за правни начинания, което беше показано в Българска телеграфна агенция.
Общо 72.4% от българските жители биха желали да се лекуват в частна болница, в случай че могат да избират, а 27.6% от далите отговор избират да бъдат лекувани или оперирани в държавна болница съгласно анкетата. В България работят към 360 лечебни заведения, като 62 от тях са държавни, 130 - общински, а останалите са частна благосъстоятелност.
Анкетата сочи още, че в частни лечебни заведения избират да се лекуват хора на възраст до 50 години, като изключително мощно е това предпочитание в групата на възраст сред 31 и 40 години и измежду интервюираните с най-високи приходи, както и здравноосигурените. Държавните лечебни заведения са по-предпочитани от лица от ромски генезис, от хора с начално обучение, жителите на селата и пациентите без здравни осигуровки. Когато разказват присъщите съгласно тях отличителни черти на частните лечебни заведения, интервюираните считат, че изискванията за престой в тях са по-добри, имат съвременна инсталация и лекуването в тях е по-скъпо. За държавните преди всичко се слага чувството за повече корупция, това, че страната им оказва по-голяма поддръжка и че са по-достъпни и хората могат по-лесно да си запишат час за обзор и да постъпят в тях. Това, което над 50% от интервюираните считат за всички лечебни заведения обаче, е, че източват пътеки от здравната каса, дават по-добра грижа на по-заможните пациенти, имат процедура за в допълнение възнаграждение за избор на екип и обслужват с преимущество пациентите с връзки. Пациентите считат, че като цяло броят на лечебните заведения е задоволителен, само че те не са разпределени добре, и че опазването на здравето не се ръководи дейно.
Има ли корупция в лечебните заведения?
Анкетата се концентрира и върху чувствата на жителите дали има корупция в бранша. Здравният бранш е на второ място с 60% по чувство на жителите за корупционни практики след министерствата и изпълнителната власт съгласно изследването. Средно 65-70% от интервюираните обаче считат, че най-често за корупция става въпрос не при редовите лекари и сестри, а при шефовете на лечебните заведения и изявените лекари експерти и нормално става въпрос за публични поръчки и други практики, в сравнение с за даване на здравна услуга. Само 15.6% от интервюираните обаче са били очевидци или жертва на корупция в здравно заведение, като от тях едвам 18.1% са подали сигнал за това. Общо 37% от интервюираните считат, че корупционни практики има и в държавните, и в частните лечебни заведения, а настрана от това 29.2% ги намират извънредно в държавните лечебни заведения, а единствено 9.4% - в частните. Близо 70% от интервюираните считат, че здравната каса се източва от лечебните заведения, а 36.7% считат, че в тях се назначават ненужни прегледи. 39.7% от интервюираните е трябвало да доплатят за лекуване в болница, като на 21.4% не е бил публикуван документ за това.
47.3% от интервюираните споделят, че в никакъв случай не са им били желани пари или дарове от лекари отвън наложителни такси за лекуване, а над 30%, че са създали подарък на лекувалия ги доктор по своя лична самодейност. Едва 10%, лекувани в държавна, и 3% - в частна болница, споделят, че са давали пари или дарове, тъй като са им били поискани.
52.4% от интервюираните или членове на техните фамилии са се лекували през последните пет години в държавна или общинска болница, като близо 68.8% са удовлетворени от грижите, които са получили, само че единствено 16.3% са били изцяло задоволени. 30.7% от лекувалите се са получили помощ, изцяло покрита от здравната каса, или пък са имали ниски разноски.
Само 26.8% от интервюираните или техни родственици са били лекувани в частна болница през последните пет години, а от тях 39.6% са получили помощ, покрита от НЗОК. 86.8% от пациентите на частните клиники са останали удовлетворени от лекуването, само че към 60% считат, че разноските за него са били високи.
Въпреки това има паритет сред искащите да има частни здравни каси и тези, които са срещу - те са по 28%, а 44% не могат да преценяват. В поддръжка на частните здравни каси се изричат най-вече респондентите до 50-годишна възраст (най-вече тези до 24 години) и хората с най-високи приходи. Противници на концепцията по-често са жители с начално и главно обучение, жителите на селата и лицата от ромски генезис.
Едва 20% са твърдо на мнение, че губещите общински лечебни заведения би трябвало да бъдат приватизирани, останалите интервюирани са срещу или не могат да преценяват.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Коронавирус 1 Свят 2 Политика 3 Свят 1 Градове 2 Коронавирус 3 Места Нулева Коронавирус година за прокуратурата
Българският институт за правни начинания оповести и своя за активността на прокуратурата по време на пандемията, от който излиза наяве, че макар поръчките си по какъв начин ще вземе съществени ограничения за ограничение на следствията от пандемията основният прокурор Иван Гешев и държавното обвиняване са избрали метода на " най-ниското " сцепление - инспекции с неразбираем резултат, засилена наказателна принуда към жителите, гонене на публични персони, подаващи сигнали за нередности при справяне с последствията от пандемията, и нито едно съществено следствие на случаи на корупция в изпълнителната власт макар множеството сигнали за злоупотреби, получени от служебното държавното управление. В самото начало на пандемията основният прокурор викаше при себе си щаба за доклад, разгласи масирани инспекции против спекулата в аптеките, които не приключиха с нито едно нарушаване, а под специфичен контрол бяха взети две каузи против обществени персони, заведени от Гешев с обвиняване за основаване на суматоха. Това са делата против ръководителите на съдружие БОЕЦ и Българския фармацевтичен съюз, които катастрофираха в съда, приключиха с оправдателни присъди за упрекнатите и оставиха усещането, че прокуратурата преследва критиците на оправянето с рецесията, а не самите проблеми, заключи Галина Гергинова.
Освен това са стартирани 300 каузи за неносене на маски на обществени места и посещаване на хора в паркове и спортни площадки по време на локдауна, когато това беше неразрешено. Тук статистиката също не е в интерес на управляващите - 72% от санкциите са анулирани и едвам 27% са доказани. Наказателните каузи, свързани със съблюдаване на карантината, също са били под специфичен контрол, като в 389 случая от общо 400 каузи те приключват с неоправдателна присъда. Това обаче са бързо ликвидни каузи, които елементарно могат да бъдат извоювани. Дори 87% от случаите са завършили със съглашения и въобще не са влезнали в зала. Присъдите обаче са сурови - в множеството случаи става въпрос за неодобрение, пробация, безплатен труд, условна присъда и седем случая са завършили с ефикасна присъда в затвор. Глобите също са прекомерно строги - от 143 каузи, приключили с санкции, в 120 е наложена оптималната санкция от 10 хиляди лева
Според разбора прокуратурата е преследвала хора, които са се прибрали от чужбина, тъй като са работили там, водачи на тирове, огромна част от наказаните са безработни, без обучение, постоянно от ромски генезис, поданици на дребни обитаеми места и неосъждани и по този начин голям брой хора мъчно ще си намерят работа, тъй като в свидетелствата им ще бъде записано, че са осъждани за неспазване на карантината.
Общо 72.4% от българските жители биха желали да се лекуват в частна болница, в случай че могат да избират, а 27.6% от далите отговор избират да бъдат лекувани или оперирани в държавна болница съгласно анкетата. В България работят към 360 лечебни заведения, като 62 от тях са държавни, 130 - общински, а останалите са частна благосъстоятелност.
Анкетата сочи още, че в частни лечебни заведения избират да се лекуват хора на възраст до 50 години, като изключително мощно е това предпочитание в групата на възраст сред 31 и 40 години и измежду интервюираните с най-високи приходи, както и здравноосигурените. Държавните лечебни заведения са по-предпочитани от лица от ромски генезис, от хора с начално обучение, жителите на селата и пациентите без здравни осигуровки. Когато разказват присъщите съгласно тях отличителни черти на частните лечебни заведения, интервюираните считат, че изискванията за престой в тях са по-добри, имат съвременна инсталация и лекуването в тях е по-скъпо. За държавните преди всичко се слага чувството за повече корупция, това, че страната им оказва по-голяма поддръжка и че са по-достъпни и хората могат по-лесно да си запишат час за обзор и да постъпят в тях. Това, което над 50% от интервюираните считат за всички лечебни заведения обаче, е, че източват пътеки от здравната каса, дават по-добра грижа на по-заможните пациенти, имат процедура за в допълнение възнаграждение за избор на екип и обслужват с преимущество пациентите с връзки. Пациентите считат, че като цяло броят на лечебните заведения е задоволителен, само че те не са разпределени добре, и че опазването на здравето не се ръководи дейно.
Има ли корупция в лечебните заведения?
Анкетата се концентрира и върху чувствата на жителите дали има корупция в бранша. Здравният бранш е на второ място с 60% по чувство на жителите за корупционни практики след министерствата и изпълнителната власт съгласно изследването. Средно 65-70% от интервюираните обаче считат, че най-често за корупция става въпрос не при редовите лекари и сестри, а при шефовете на лечебните заведения и изявените лекари експерти и нормално става въпрос за публични поръчки и други практики, в сравнение с за даване на здравна услуга. Само 15.6% от интервюираните обаче са били очевидци или жертва на корупция в здравно заведение, като от тях едвам 18.1% са подали сигнал за това. Общо 37% от интервюираните считат, че корупционни практики има и в държавните, и в частните лечебни заведения, а настрана от това 29.2% ги намират извънредно в държавните лечебни заведения, а единствено 9.4% - в частните. Близо 70% от интервюираните считат, че здравната каса се източва от лечебните заведения, а 36.7% считат, че в тях се назначават ненужни прегледи. 39.7% от интервюираните е трябвало да доплатят за лекуване в болница, като на 21.4% не е бил публикуван документ за това.
47.3% от интервюираните споделят, че в никакъв случай не са им били желани пари или дарове от лекари отвън наложителни такси за лекуване, а над 30%, че са създали подарък на лекувалия ги доктор по своя лична самодейност. Едва 10%, лекувани в държавна, и 3% - в частна болница, споделят, че са давали пари или дарове, тъй като са им били поискани.
52.4% от интервюираните или членове на техните фамилии са се лекували през последните пет години в държавна или общинска болница, като близо 68.8% са удовлетворени от грижите, които са получили, само че единствено 16.3% са били изцяло задоволени. 30.7% от лекувалите се са получили помощ, изцяло покрита от здравната каса, или пък са имали ниски разноски.
Само 26.8% от интервюираните или техни родственици са били лекувани в частна болница през последните пет години, а от тях 39.6% са получили помощ, покрита от НЗОК. 86.8% от пациентите на частните клиники са останали удовлетворени от лекуването, само че към 60% считат, че разноските за него са били високи.
Въпреки това има паритет сред искащите да има частни здравни каси и тези, които са срещу - те са по 28%, а 44% не могат да преценяват. В поддръжка на частните здравни каси се изричат най-вече респондентите до 50-годишна възраст (най-вече тези до 24 години) и хората с най-високи приходи. Противници на концепцията по-често са жители с начално и главно обучение, жителите на селата и лицата от ромски генезис.
Едва 20% са твърдо на мнение, че губещите общински лечебни заведения би трябвало да бъдат приватизирани, останалите интервюирани са срещу или не могат да преценяват.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Градове 3 Коронавирус 1 Свят 2 Политика 3 Свят 1 Градове 2 Коронавирус 3 Места Нулева Коронавирус година за прокуратурата
Българският институт за правни начинания оповести и своя за активността на прокуратурата по време на пандемията, от който излиза наяве, че макар поръчките си по какъв начин ще вземе съществени ограничения за ограничение на следствията от пандемията основният прокурор Иван Гешев и държавното обвиняване са избрали метода на " най-ниското " сцепление - инспекции с неразбираем резултат, засилена наказателна принуда към жителите, гонене на публични персони, подаващи сигнали за нередности при справяне с последствията от пандемията, и нито едно съществено следствие на случаи на корупция в изпълнителната власт макар множеството сигнали за злоупотреби, получени от служебното държавното управление. В самото начало на пандемията основният прокурор викаше при себе си щаба за доклад, разгласи масирани инспекции против спекулата в аптеките, които не приключиха с нито едно нарушаване, а под специфичен контрол бяха взети две каузи против обществени персони, заведени от Гешев с обвиняване за основаване на суматоха. Това са делата против ръководителите на съдружие БОЕЦ и Българския фармацевтичен съюз, които катастрофираха в съда, приключиха с оправдателни присъди за упрекнатите и оставиха усещането, че прокуратурата преследва критиците на оправянето с рецесията, а не самите проблеми, заключи Галина Гергинова.
Освен това са стартирани 300 каузи за неносене на маски на обществени места и посещаване на хора в паркове и спортни площадки по време на локдауна, когато това беше неразрешено. Тук статистиката също не е в интерес на управляващите - 72% от санкциите са анулирани и едвам 27% са доказани. Наказателните каузи, свързани със съблюдаване на карантината, също са били под специфичен контрол, като в 389 случая от общо 400 каузи те приключват с неоправдателна присъда. Това обаче са бързо ликвидни каузи, които елементарно могат да бъдат извоювани. Дори 87% от случаите са завършили със съглашения и въобще не са влезнали в зала. Присъдите обаче са сурови - в множеството случаи става въпрос за неодобрение, пробация, безплатен труд, условна присъда и седем случая са завършили с ефикасна присъда в затвор. Глобите също са прекомерно строги - от 143 каузи, приключили с санкции, в 120 е наложена оптималната санкция от 10 хиляди лева
Според разбора прокуратурата е преследвала хора, които са се прибрали от чужбина, тъй като са работили там, водачи на тирове, огромна част от наказаните са безработни, без обучение, постоянно от ромски генезис, поданици на дребни обитаеми места и неосъждани и по този начин голям брой хора мъчно ще си намерят работа, тъй като в свидетелствата им ще бъде записано, че са осъждани за неспазване на карантината.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ