56 на сто от българите не се интересуват от войната, свикнали с нея
Българинът към този момент е " привикнал " с войната в Украйна, вечче слагат като приоритет материалните си проблеми. За 6 месеца сензитивно нарастват дяловете на индиферентните, като каквито се дефинират 56 на 100 от пълнолетните българи.
Това е главният извод от изследване на организация ЕСТАТ.
Изследването е осъществено по метода " лице в лице " сред 1004 пълнолетни български жители, подбрани по пол, възраст и вид обитаемо място, с оптимално допустимо отклоняване от записаните процентни дялове ±3,1 % при 50% дял. Проучването е извършено в интервала 8.10-28.10.2022 година със лично финансиране.
Според данните 48,1% от българите не симпатизират нито на Русия, нито на Украйна във военния спор. През април процентът е бил 40,7.
" Тези данни демонстрират " привикване " с войната, тя става част от всекидневието, а хората към този момент приоритизират други проблеми, главно обществени и материални ", проучват социолозите.
На Русия симпатизират 20,7% от респондентите, а на Украйна – 23,1 на сто при данни през април 23,6%/32,4 на 100. Над междинната е поддръжката за Русия измежду
мъжете, хората над 50, живеещите на село, нямащите деца, лицата със приблизително обучение и електората на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане ".
Около 8% от запитаните не могат да преценяват.
Според 67,5 % от запитаните българската позиция в спора сред Русия и Украйна би трябвало да е неутрална. Данните на този въпрос са сходни с тези от април.
" Тази настройка се подхранва от доста източници – благосклонности към Русия и режима на Путин, страхове от глобализация на спора, съмнение със способността на българската страна и НАТО да защитят страната ни при агреси ", пишат от ЕСТАТ. И допълват: " Най-малък е делът на тези, които считат, че България не би трябвало да взема страна в София и измежду гласоподавателите на Демократична България, които желаят поддръжка за Украйна, както и измежду електората на социалистите, една четвърт от които биха желали да вземем страната на Русия. "
16,3 на сто смятат, че би трябвало да изразим поддръжка за Украйна, а 8,6 % - за Русия. Проучването демонстрира, че 19 % от хората гледат негативно на украинските бежанци, а позитивно - 25,8%. " С равнодушие " са дали отговор 17,2%, а останалите 38 на сто нямат отношение.
39,7 на сто не считат, че ще има победител във войната, 20 % са на мнение, че Русия ще победи, а 11,4 % - Украйна. Три % са дали отговор, че чакат победител в спора да бъдат Съединените щати, а 25,8 % не могат да преценяват.
На въпроса „ Ако през днешния ден се организираше референдум „ за “ или „ срещу “ участието на България в НАТО, по какъв начин щяхте да гласувате? “, 29,8 % дават отговор, че биха подкрепили присъединението към Алианса, 31,1 % са срещу, а 21 % дават отговор, че не биха дали своят вот.
Отказът на президента Румен Радев да се причисли към самодейността на президентите от Централна и Източна Европа, които застанаха в обща декларация в поддръжка на Украйна и участието ѝ в НАТО, се утвърждава изцяло от 23,6 % от респондентите, а 30 % са дали отговор с „ по-скоро утвърждавам “. Твърдо отрицание показват 13,1 % от запитаните, а 11,1 % по-скоро не утвърждават. Над 22 % от българите не могат да преценяват.
Сред водещите заключения на организация ЕСТАТ са, че благосклонностите към всяка от страните в спора, избледняват, а войната се трансформира в събитиен декор. Страховете, свързани с войната, се ускоряват доста. Около и над две трети от българите се опасяват в една или друга степен от трета международна война и приложимост на нуклеарно оръжие, показват още от организацията. Информираността за деяние при рецесии, свързани с военни закани, е на практика нулева. Само измежду мъжете, висшистите, заможните и жителите на огромните градове има по-значителен дял от хора, които знаят какво да вършат при нуклеарна опасност, се показва още в изводите на проучването.
Това е главният извод от изследване на организация ЕСТАТ.
Изследването е осъществено по метода " лице в лице " сред 1004 пълнолетни български жители, подбрани по пол, възраст и вид обитаемо място, с оптимално допустимо отклоняване от записаните процентни дялове ±3,1 % при 50% дял. Проучването е извършено в интервала 8.10-28.10.2022 година със лично финансиране.
Според данните 48,1% от българите не симпатизират нито на Русия, нито на Украйна във военния спор. През април процентът е бил 40,7.
" Тези данни демонстрират " привикване " с войната, тя става част от всекидневието, а хората към този момент приоритизират други проблеми, главно обществени и материални ", проучват социолозите.
На Русия симпатизират 20,7% от респондентите, а на Украйна – 23,1 на сто при данни през април 23,6%/32,4 на 100. Над междинната е поддръжката за Русия измежду
мъжете, хората над 50, живеещите на село, нямащите деца, лицата със приблизително обучение и електората на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Възраждане ".
Около 8% от запитаните не могат да преценяват.
Според 67,5 % от запитаните българската позиция в спора сред Русия и Украйна би трябвало да е неутрална. Данните на този въпрос са сходни с тези от април.
" Тази настройка се подхранва от доста източници – благосклонности към Русия и режима на Путин, страхове от глобализация на спора, съмнение със способността на българската страна и НАТО да защитят страната ни при агреси ", пишат от ЕСТАТ. И допълват: " Най-малък е делът на тези, които считат, че България не би трябвало да взема страна в София и измежду гласоподавателите на Демократична България, които желаят поддръжка за Украйна, както и измежду електората на социалистите, една четвърт от които биха желали да вземем страната на Русия. "
16,3 на сто смятат, че би трябвало да изразим поддръжка за Украйна, а 8,6 % - за Русия. Проучването демонстрира, че 19 % от хората гледат негативно на украинските бежанци, а позитивно - 25,8%. " С равнодушие " са дали отговор 17,2%, а останалите 38 на сто нямат отношение.
39,7 на сто не считат, че ще има победител във войната, 20 % са на мнение, че Русия ще победи, а 11,4 % - Украйна. Три % са дали отговор, че чакат победител в спора да бъдат Съединените щати, а 25,8 % не могат да преценяват.
На въпроса „ Ако през днешния ден се организираше референдум „ за “ или „ срещу “ участието на България в НАТО, по какъв начин щяхте да гласувате? “, 29,8 % дават отговор, че биха подкрепили присъединението към Алианса, 31,1 % са срещу, а 21 % дават отговор, че не биха дали своят вот.
Отказът на президента Румен Радев да се причисли към самодейността на президентите от Централна и Източна Европа, които застанаха в обща декларация в поддръжка на Украйна и участието ѝ в НАТО, се утвърждава изцяло от 23,6 % от респондентите, а 30 % са дали отговор с „ по-скоро утвърждавам “. Твърдо отрицание показват 13,1 % от запитаните, а 11,1 % по-скоро не утвърждават. Над 22 % от българите не могат да преценяват.
Сред водещите заключения на организация ЕСТАТ са, че благосклонностите към всяка от страните в спора, избледняват, а войната се трансформира в събитиен декор. Страховете, свързани с войната, се ускоряват доста. Около и над две трети от българите се опасяват в една или друга степен от трета международна война и приложимост на нуклеарно оръжие, показват още от организацията. Информираността за деяние при рецесии, свързани с военни закани, е на практика нулева. Само измежду мъжете, висшистите, заможните и жителите на огромните градове има по-значителен дял от хора, които знаят какво да вършат при нуклеарна опасност, се показва още в изводите на проучването.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ