Българинът живее 7 години по-малко от жена си
Българинът умира 7 години преди жена си. Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71,3 години, до момента в който при дамите е със 7,1 години по-висока – 78,4 години, оповестиха от Националния статистически институт. Това обаче не е обвързвано единствено с физическите разлики сред мъжете и дамите, а и с метода на живот – каква специалност има човек, под какъв стрес живее и до каква степен се грижи за здравето си. За интервал от 10 години, сред 2007 година и 2017 година, междинната дълготрайност на живот при мъжете е повишена с 2 години, а при дамите – с 2,1 години. Удължаването на живота е естествена наклонност в целия свят. Условията на живот и опазването на здравето се усъвършенстват с всяка минала година. Но в същото време статистическите данни демонстрират, че разликата сред мъжете и дамите в България се усилва.
Очакваната междинна дълготрайност на живота общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2015-2017 година, е 74,8 години, като по отношение на предходния интервал (2014-2016 г.) тя се усилва с 0,1 години. Оказва се, че има доста тясна взаимозависимост сред размера на приходите и продължителността на живот. Доходите в България са най-ниските в Европейски Съюз. За един час работа в страните от Европейски Съюз хората получават приблизително по 23,1 евро, до момента в който в България взимат по 5,1 евро, или близо четири пъти по-малко, сочат данните на Евростат. Същевременно България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз по най-малка дълготрайност на живота. Веднага след нас са Латвия и Литва, където живеят приблизително по 74,9 години.
Любопитно е да се огледа в кои страни живеят най-дълго мъжете, и в кои дамите. Оказва се, че като цяло има наклонност дамите да живеят най-дълго в страните, които са известни с хубавата си кухня – Испания (където доближават приблизително до 85,7 години), Франция (85,5 г.) и Италия (84,9 г.). В Швейцария дамите също имат дълъг живот, който доближава приблизително до 85,1 години. А мъжете живеят най-дълго в страни с високи приходи и ниска безработица – Исландия (81,2 г.), Лихтенщайн (80,9 г.) и Швейцария (80,8 г.). Добрата храна, дружно с приходите и равнището на опазване на здравето имат значително въздействие върху продължителността на живота. Същевременно обаче методът на живот и парите имат друго въздействие върху мъжете и дамите. В страните с ниска безработица и постоянни приходи мъжете се усещат сигурни за финансовото положение на фамилията и нямат огромни грижи за изхранване на децата. Това понижава напрежението в всекидневието и усилва междинната дълготрайност на живота им. Докато в страните с по-бохемски метод на живот, дамите живеят най-дълго, даже тези страни да имат стопански проблеми като да вземем за пример значителен държавен дълг и относително огромна безработица.
Интересно е да се види по какъв начин въздейства продължителността на работния ден върху продължителността на живота. В Холандия работят минимум в Европейски Съюз. Средната дълготрайност на работната седмица там е единствено 30,3 часа, или 10 часа по-малко, в сравнение с в България. Затова Холандия е известна с това, че предлага най-хубавия баланс сред професионален и персонален живот. Средната дълготрайност на живот на холандците обаче е 81,6 години, което ги подрежда някъде по средата измежду страните от Европейски Съюз. Това демонстрира, че работното време не е решаващо за продължителността на живота.
2,8 години в допълнение
за хората в градовете
Средната дълготрайност на живота на популацията в градовете в България е с 2,8 години по-висока (75,6 години), в сравнение с хората в селата (72,8 години), сочат данните на Националния статистически институт. Това потвърждава, че специалността на човек и достъпът до опазване на здравето имат голямо значение за продължителността на живота. В селата въздухът е по-чист, в сравнение с в градовете, само че очевидно това не е задоволително за дългоденствие. За последните 10 години, от 2007 година насам, за популацията в градовете продължителността на живот е повишена с 2,6 години, а за жителите на селата нарастването е два пъти по-малко – единствено с 1,3 години. Явно достъпът до опазване на здравето, което е обвързвано както с размера на приходите, по този начин и с съществуването на лечебно заведение, е от значително значение за годините, до които ще доживее човек.
Умираме най-млади в Европейски Съюз
Швейцария и Испания са отличници
Най-разпространеният стопански аршин, който демонстрира стандарта на живот е брутният вътрешен артикул (БВП) на страната. По този индикатор България твърдо заема последното място в Европейски Съюз. Но с цел да се оцени една страна, може да се огледа и до какъв брой години доближават нейните поданици, както и какъв брой деца раждат. Лошото е, че във връзка с предстоящата дълготрайност на живота българите още веднъж са на последно място в Европейски Съюз със 74,8 години. Като цяло някогашните социалистически страни демонстрират по-лош резултат във връзка с продължителността на живота, в сравнение с по-развитите страни в Западна Европа. Но най-интересното е кои са отличниците и какво можем да научим от тях.
Първото място си поделят Швейцария и Испания (и двете по 83 години). След това се подреждат Италия и Лихтенщайн, които също имат еднакъв резултат (82,7 г.). На идващите места са Исландия (82,5 г.), и Франция, Люксембург и Норвегия (всичките по 82,4 г.).
Макар преди всичко е Швейцария се оказва, че парите не са най-решаващи с цел да имате дълг живот. Защото Испания и Италия постоянно се показват като страни с прекомерно огромен държавен дълг, а техният Брутният вътрешен продукт на човек е много по-малък от този на богатите страни в Европа. Оказва се, че на напред във времето излизат фактори като метода на живот и храната. Швейцария е страната с най-вече референдуми и директна народна власт. В същото време там има ред и правила за всичко, като това не се възприема от локалните поданици като ограничаване. А по-скоро като метод да се живее умерено без някой да натрапва своите визии. В Испания и Италия за продължителността на живота голяма роля има средиземноморската кухня, която се предлага от доста експерти. Оказва се, че спокойният живот и положителната храна имат доста по-голямо значение за здравословния живот от размера на държавния дълг и растежа на Брутният вътрешен продукт. Затова и някогашните социалистически страни, в които се вършат редица промени, свързани с чести промени, демонстрират много неприятни резултати по дълготрайност на живота.
Региони
София и Кърджали са с най-вече дълголетници
Очакваната дълготрайност на живота в България варира от 72,9 години в областите Враца и Монтана до 76,4 години в областите София (столица) и Кърджали, оповестиха от Националния статистически институт. Враца и Монтана са областите с най-ниски приходи в станата, а в столицата заплатите са най-високи и има най-вече лечебни заведения. Това потвърждава, че приходите и достъпът до опазване на здравето имат решаващо значение за продължителността на живота.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, само че най-голяма е разликата сред двата пола в област Кюстендил (8 години), а най-малка – в област Шумен (5,9 години), демонстрират още данните на Национален статистически институт.
Трайна наклонност:
Демографската рецесия
се задълбочава
Процесът на понижаване и застаряване на популацията в България продължава. Намаляват броят на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост; усилват се умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; задълбочава се несъответствието в териториалното систематизиране на популацията. Тези отрицателни трендове регистрира през месец април, т.г. националната статистика, базирайки се на данни от цялата 2017 година
Към 31 декември 2017 година популацията на страната е било 7 050 034 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2016 година популацията на страната понижава с 51 825 души, или с 0.7%. Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а дамите – 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 дами. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
По отношение на застаряването в края на предходната година лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от нацията.
25 597 са пристигнали
в България
Над 31 хиляди
са емигрантите ни за година
През 2017 година 31 586 души са трансформирали адреса си от България в чужбина, като 50.8% от тях са мъже, сочат данни на Национален статистически институт. Всеки втори бежанец е на възраст 20 – 39 година Тези на под 20 година са 14.6%, а 6.9% са на 60 и повече лета. Най-предпочитани дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).
Имигрантите у нас са както българи, по този начин и жители на други страни. През 2017 година 25 597 лица са трансформирали местоживеенето си от чужбина в България. 48.7% от тях са мъже, а 51.3% – дами. Сред пристигналите да живеят в страната 36.2% са на възраст 20 – 39 година, а 27% са сред 40 и 59-годишни. Имигрантите на под 20 година са 20.5%, а тези над 60 година са 16.3%. Най-висок е делът на идващите от Турция (23.7%), Руската федерация (11.7%) и Германия (6.9%).
След 1990 година се следи особено негативен натурален приръст на популацията у нас. През 2017 година в следствие тези процеси то е намаляло с 45 836 души. Редуцирането, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.0‰, а в селата – минус 13.5‰. През 2017 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. Най-малко са наранени областите София и Сливен.
Очакваната междинна дълготрайност на живота общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2015-2017 година, е 74,8 години, като по отношение на предходния интервал (2014-2016 г.) тя се усилва с 0,1 години. Оказва се, че има доста тясна взаимозависимост сред размера на приходите и продължителността на живот. Доходите в България са най-ниските в Европейски Съюз. За един час работа в страните от Европейски Съюз хората получават приблизително по 23,1 евро, до момента в който в България взимат по 5,1 евро, или близо четири пъти по-малко, сочат данните на Евростат. Същевременно България се подрежда преди всичко в Европейски Съюз по най-малка дълготрайност на живота. Веднага след нас са Латвия и Литва, където живеят приблизително по 74,9 години.
Любопитно е да се огледа в кои страни живеят най-дълго мъжете, и в кои дамите. Оказва се, че като цяло има наклонност дамите да живеят най-дълго в страните, които са известни с хубавата си кухня – Испания (където доближават приблизително до 85,7 години), Франция (85,5 г.) и Италия (84,9 г.). В Швейцария дамите също имат дълъг живот, който доближава приблизително до 85,1 години. А мъжете живеят най-дълго в страни с високи приходи и ниска безработица – Исландия (81,2 г.), Лихтенщайн (80,9 г.) и Швейцария (80,8 г.). Добрата храна, дружно с приходите и равнището на опазване на здравето имат значително въздействие върху продължителността на живота. Същевременно обаче методът на живот и парите имат друго въздействие върху мъжете и дамите. В страните с ниска безработица и постоянни приходи мъжете се усещат сигурни за финансовото положение на фамилията и нямат огромни грижи за изхранване на децата. Това понижава напрежението в всекидневието и усилва междинната дълготрайност на живота им. Докато в страните с по-бохемски метод на живот, дамите живеят най-дълго, даже тези страни да имат стопански проблеми като да вземем за пример значителен държавен дълг и относително огромна безработица.
Интересно е да се види по какъв начин въздейства продължителността на работния ден върху продължителността на живота. В Холандия работят минимум в Европейски Съюз. Средната дълготрайност на работната седмица там е единствено 30,3 часа, или 10 часа по-малко, в сравнение с в България. Затова Холандия е известна с това, че предлага най-хубавия баланс сред професионален и персонален живот. Средната дълготрайност на живот на холандците обаче е 81,6 години, което ги подрежда някъде по средата измежду страните от Европейски Съюз. Това демонстрира, че работното време не е решаващо за продължителността на живота.
2,8 години в допълнение
за хората в градовете
Средната дълготрайност на живота на популацията в градовете в България е с 2,8 години по-висока (75,6 години), в сравнение с хората в селата (72,8 години), сочат данните на Националния статистически институт. Това потвърждава, че специалността на човек и достъпът до опазване на здравето имат голямо значение за продължителността на живота. В селата въздухът е по-чист, в сравнение с в градовете, само че очевидно това не е задоволително за дългоденствие. За последните 10 години, от 2007 година насам, за популацията в градовете продължителността на живот е повишена с 2,6 години, а за жителите на селата нарастването е два пъти по-малко – единствено с 1,3 години. Явно достъпът до опазване на здравето, което е обвързвано както с размера на приходите, по този начин и с съществуването на лечебно заведение, е от значително значение за годините, до които ще доживее човек.
Умираме най-млади в Европейски Съюз
Швейцария и Испания са отличници
Най-разпространеният стопански аршин, който демонстрира стандарта на живот е брутният вътрешен артикул (БВП) на страната. По този индикатор България твърдо заема последното място в Европейски Съюз. Но с цел да се оцени една страна, може да се огледа и до какъв брой години доближават нейните поданици, както и какъв брой деца раждат. Лошото е, че във връзка с предстоящата дълготрайност на живота българите още веднъж са на последно място в Европейски Съюз със 74,8 години. Като цяло някогашните социалистически страни демонстрират по-лош резултат във връзка с продължителността на живота, в сравнение с по-развитите страни в Западна Европа. Но най-интересното е кои са отличниците и какво можем да научим от тях.
Първото място си поделят Швейцария и Испания (и двете по 83 години). След това се подреждат Италия и Лихтенщайн, които също имат еднакъв резултат (82,7 г.). На идващите места са Исландия (82,5 г.), и Франция, Люксембург и Норвегия (всичките по 82,4 г.).
Макар преди всичко е Швейцария се оказва, че парите не са най-решаващи с цел да имате дълг живот. Защото Испания и Италия постоянно се показват като страни с прекомерно огромен държавен дълг, а техният Брутният вътрешен продукт на човек е много по-малък от този на богатите страни в Европа. Оказва се, че на напред във времето излизат фактори като метода на живот и храната. Швейцария е страната с най-вече референдуми и директна народна власт. В същото време там има ред и правила за всичко, като това не се възприема от локалните поданици като ограничаване. А по-скоро като метод да се живее умерено без някой да натрапва своите визии. В Испания и Италия за продължителността на живота голяма роля има средиземноморската кухня, която се предлага от доста експерти. Оказва се, че спокойният живот и положителната храна имат доста по-голямо значение за здравословния живот от размера на държавния дълг и растежа на Брутният вътрешен продукт. Затова и някогашните социалистически страни, в които се вършат редица промени, свързани с чести промени, демонстрират много неприятни резултати по дълготрайност на живота.
Региони
София и Кърджали са с най-вече дълголетници
Очакваната дълготрайност на живота в България варира от 72,9 години в областите Враца и Монтана до 76,4 години в областите София (столица) и Кърджали, оповестиха от Националния статистически институт. Враца и Монтана са областите с най-ниски приходи в станата, а в столицата заплатите са най-високи и има най-вече лечебни заведения. Това потвърждава, че приходите и достъпът до опазване на здравето имат решаващо значение за продължителността на живота.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, само че най-голяма е разликата сред двата пола в област Кюстендил (8 години), а най-малка – в област Шумен (5,9 години), демонстрират още данните на Национален статистически институт.
Трайна наклонност:
Демографската рецесия
се задълбочава
Процесът на понижаване и застаряване на популацията в България продължава. Намаляват броят на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост; усилват се умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; задълбочава се несъответствието в териториалното систематизиране на популацията. Тези отрицателни трендове регистрира през месец април, т.г. националната статистика, базирайки се на данни от цялата 2017 година
Към 31 декември 2017 година популацията на страната е било 7 050 034 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2016 година популацията на страната понижава с 51 825 души, или с 0.7%. Мъжете са 3 422 409 (48.5%), а дамите – 3 627 625 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 060 дами. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
По отношение на застаряването в края на предходната година лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от нацията.
25 597 са пристигнали
в България
Над 31 хиляди
са емигрантите ни за година
През 2017 година 31 586 души са трансформирали адреса си от България в чужбина, като 50.8% от тях са мъже, сочат данни на Национален статистически институт. Всеки втори бежанец е на възраст 20 – 39 година Тези на под 20 година са 14.6%, а 6.9% са на 60 и повече лета. Най-предпочитани дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).
Имигрантите у нас са както българи, по този начин и жители на други страни. През 2017 година 25 597 лица са трансформирали местоживеенето си от чужбина в България. 48.7% от тях са мъже, а 51.3% – дами. Сред пристигналите да живеят в страната 36.2% са на възраст 20 – 39 година, а 27% са сред 40 и 59-годишни. Имигрантите на под 20 година са 20.5%, а тези над 60 година са 16.3%. Най-висок е делът на идващите от Турция (23.7%), Руската федерация (11.7%) и Германия (6.9%).
След 1990 година се следи особено негативен натурален приръст на популацията у нас. През 2017 година в следствие тези процеси то е намаляло с 45 836 души. Редуцирането, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.5‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.0‰, а в селата – минус 13.5‰. През 2017 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. Най-малко са наранени областите София и Сливен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ