„Гласувайте, не псувайте“, зове поет
„ Българинът като че ли не си дава сметка, че може да промени живота на всеки един като взе участие в този развой. Правото на глас би трябвало да се упражнява, не за друго, ами тъй като другояче човек стартира да мрънка, без да вижда, че е не е съдействал за бъдещия избор “, съобщи той в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му индивидът на изкуството е деятелен, „ не бие тъпан “, само че в някаква степен е доста политизиран.
„ Аз това си го изяснявам с безконечното неодобрение на създателя, който постоянно желае някаква смяна, и неспокойния му дух, който в никакъв случай не може да бъде озаптен “, сподели Петров.
Той счита, че елементарният човек е много неподвижен и надъхан, че някой различен би трябвало да дефинира бъдещето му. Поетът дефинира това като „ неуместно “.
„ Недоверието в институциите го карат да счита, че нищо не зависи от него, прави го въздържан. Това издава една уязвимост и примирие. То въздейства на изборния развой от най-малко 30 години. Това не е яд, а едно неодобрение, което минава като лъх и човек го кара ден за ден “, добави той.
Петров сподели още, че политиката е инструмент, който би трябвало да усъвършенства качеството на живот.
„ Не би трябвало да забравяме, че демокрацията у нас е единствено на 30 години, което е несравнимо с 300-годишните демокрации по света. Надявам се да достигнем равнище на политическа просвета. Аз се чудя защо толкоз имат да се разделят партиите. Чудя се по какъв начин нямат допирни точки, обединенията наподобяват все по-невъзможни – „ с тези в никакъв случай, с тези в никакъв случай “. Много ми е забавно по какъв начин ще се случат нещата в бъдещия парламент “, разяснява поетът.
По думите му индивидът на изкуството е деятелен, „ не бие тъпан “, само че в някаква степен е доста политизиран.
„ Аз това си го изяснявам с безконечното неодобрение на създателя, който постоянно желае някаква смяна, и неспокойния му дух, който в никакъв случай не може да бъде озаптен “, сподели Петров.
Той счита, че елементарният човек е много неподвижен и надъхан, че някой различен би трябвало да дефинира бъдещето му. Поетът дефинира това като „ неуместно “.
„ Недоверието в институциите го карат да счита, че нищо не зависи от него, прави го въздържан. Това издава една уязвимост и примирие. То въздейства на изборния развой от най-малко 30 години. Това не е яд, а едно неодобрение, което минава като лъх и човек го кара ден за ден “, добави той.
Петров сподели още, че политиката е инструмент, който би трябвало да усъвършенства качеството на живот.
„ Не би трябвало да забравяме, че демокрацията у нас е единствено на 30 години, което е несравнимо с 300-годишните демокрации по света. Надявам се да достигнем равнище на политическа просвета. Аз се чудя защо толкоз имат да се разделят партиите. Чудя се по какъв начин нямат допирни точки, обединенията наподобяват все по-невъзможни – „ с тези в никакъв случай, с тези в никакъв случай “. Много ми е забавно по какъв начин ще се случат нещата в бъдещия парламент “, разяснява поетът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




