Носталгия по робството
Българинът няма неизживяно детство. Българинът има неизживяно иго. И поради това непрестанно се обръща обратно и припомня освен на себе си, а и на близките собствен главен минус. И ужасно му се желае непрестанно да го сочат като страдалец.
Българинът не живее, българинът се мъчи. И в случай че животът му се окаже добър той плясва с ръце не да отлети със самодивата, а с цел да накаже самодивата за свободата й.
Българинът не желае да бъде свободен, той желае да бъде освобождаван. И непрестанно чака някой избавител. И даже се радва, че след това търси различен избавител да го освободи от предходния избавител.
Българинът не е създание, българинът е съществително. Съществото търпи еволюция, съществителното търпи давност. Най-обича да го не помнят Великите сили. Освен в случаите, когато би трябвало да го слагат в нова взаимозависимост.
Зависимостта българинът назовава иго. Други нации се срамят от робството, ние се гордеем с него…
Тези дни ме изуми това непрестанно увещание, че имаме „ Четвърти свободно определен Президент ”…
Това не е поднасяне на информация. Това е предизвикателство на съжалителни усмивки, на състрадание. Излиза, че за 1300 години история ние единствено четири пъти свободно сме правили избор. През останалото време сме били нарочвани, не избирани.
Странна душeвност за един уважаващ себе си народ. Непрекъснато крещим на света, че сме страна с богата история, а му пъхаме под носа на този свят робската си душeвност. Вижте ни, сиреч, какъв брой обуздан народец ще си вземете, в случай че ни приютите под мощните си крила…
Казвайки освен на себе си, само че и на света, че ние единствено четири пъти сме избирали свободно президент сякаш желаеме да съобщим на слушащите ни, че от нас нищо не зависи. Не единствено тъй като нямаме обичаи, а тъй като нямаме обичаи с помощта на това, че в никакъв случай не сме могли да решаваме свободно. И това е най-голямото ни предимство…
Други нации си измислят история, даже взимат онази част от нашата история, която може да ги покаже в един по-друг проект пред света, а ние желаеме да паднем ниско. Да разбираем по какъв начин двеста години сме били под византийско, след това петстотин (дори не споделяме, че са непълни петстотин) години под отоманско робство. Дори твърдим, че било турско иго в случай, че турци изобщо не е имало по тези земи.
Понятието „ турчин ” се появява едвам в края на Османската империя, само че ние желаеме да покажем съответния народ сега… И пред целия свят крещим и се бием в гърдите, че имаме богата история, доказвайки, че имаме богата робска просвета. Като че ли желаеме да кажем, че почтено и с ненаситност ще поносим следващия подтисник.
Опитваме се на целия свят да съобщим, че българинът може да направи нещо велико единствено в случай че е надалеч от родината си. И прогърмяхме ушите на света за корена на бразилската президентка, за Джон Атанасов, за Кристо… Като че ли желаеме да покажем на света, че българинът нищо не може да направи в естествената си среда. Или го прави единствено когато е под робство…
Заявявайки, че имаме четвърти свободно определен президент сега го вършим с удоволствието, с което българският боец зачертава датите в календара, броейки дните до уволнението. Като че ли желаеме да кажем: ”Остава ни единствено още един, най-много шести свободно определен президент след това ще ни ръководят така, както сме привикнали ”…
Може би и поради това ние в исторически проект прескачаме РОБОВЛАДЕЛСКИЯ СТРОЙ. Защото не е належащо статукво, с цел да поставиш в това положение един народ като българския…
Роденият да бъде плебей ще бъде плебей даже като СВОБОДНО ИЗБРАН ПРЕЗИДЕНТ, нали? И това, в случай че не е неизживяно робство…
Христо Стоянов
Българинът не живее, българинът се мъчи. И в случай че животът му се окаже добър той плясва с ръце не да отлети със самодивата, а с цел да накаже самодивата за свободата й.
Българинът не желае да бъде свободен, той желае да бъде освобождаван. И непрестанно чака някой избавител. И даже се радва, че след това търси различен избавител да го освободи от предходния избавител.
Българинът не е създание, българинът е съществително. Съществото търпи еволюция, съществителното търпи давност. Най-обича да го не помнят Великите сили. Освен в случаите, когато би трябвало да го слагат в нова взаимозависимост.
Зависимостта българинът назовава иго. Други нации се срамят от робството, ние се гордеем с него…
Тези дни ме изуми това непрестанно увещание, че имаме „ Четвърти свободно определен Президент ”…
Това не е поднасяне на информация. Това е предизвикателство на съжалителни усмивки, на състрадание. Излиза, че за 1300 години история ние единствено четири пъти свободно сме правили избор. През останалото време сме били нарочвани, не избирани.
Странна душeвност за един уважаващ себе си народ. Непрекъснато крещим на света, че сме страна с богата история, а му пъхаме под носа на този свят робската си душeвност. Вижте ни, сиреч, какъв брой обуздан народец ще си вземете, в случай че ни приютите под мощните си крила…
Казвайки освен на себе си, само че и на света, че ние единствено четири пъти сме избирали свободно президент сякаш желаеме да съобщим на слушащите ни, че от нас нищо не зависи. Не единствено тъй като нямаме обичаи, а тъй като нямаме обичаи с помощта на това, че в никакъв случай не сме могли да решаваме свободно. И това е най-голямото ни предимство…
Други нации си измислят история, даже взимат онази част от нашата история, която може да ги покаже в един по-друг проект пред света, а ние желаеме да паднем ниско. Да разбираем по какъв начин двеста години сме били под византийско, след това петстотин (дори не споделяме, че са непълни петстотин) години под отоманско робство. Дори твърдим, че било турско иго в случай, че турци изобщо не е имало по тези земи.
Понятието „ турчин ” се появява едвам в края на Османската империя, само че ние желаеме да покажем съответния народ сега… И пред целия свят крещим и се бием в гърдите, че имаме богата история, доказвайки, че имаме богата робска просвета. Като че ли желаеме да кажем, че почтено и с ненаситност ще поносим следващия подтисник.
Опитваме се на целия свят да съобщим, че българинът може да направи нещо велико единствено в случай че е надалеч от родината си. И прогърмяхме ушите на света за корена на бразилската президентка, за Джон Атанасов, за Кристо… Като че ли желаеме да покажем на света, че българинът нищо не може да направи в естествената си среда. Или го прави единствено когато е под робство…
Заявявайки, че имаме четвърти свободно определен президент сега го вършим с удоволствието, с което българският боец зачертава датите в календара, броейки дните до уволнението. Като че ли желаеме да кажем: ”Остава ни единствено още един, най-много шести свободно определен президент след това ще ни ръководят така, както сме привикнали ”…
Може би и поради това ние в исторически проект прескачаме РОБОВЛАДЕЛСКИЯ СТРОЙ. Защото не е належащо статукво, с цел да поставиш в това положение един народ като българския…
Роденият да бъде плебей ще бъде плебей даже като СВОБОДНО ИЗБРАН ПРЕЗИДЕНТ, нали? И това, в случай че не е неизживяно робство…
Христо Стоянов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ