Българинът не осъзнава, че всъщност е богат
Българинът не осъзнава, че в действителност е богат
Българите живеем със съзнанието, че сме небогати – най-бедните в Европейския съюз, а в случай че питаш някои по-скептични наши съграждани – ще кажат, че и в целия свят.
Усещането е такова поради по-ниските номинални заплати спрямо тези в Западна Европа.
Хората обаче не вършат сметка, че тук и разноските са по-ниски, в сравнение с в чужбина.
Гледат, че междинната заплата в Дания е към 3500 евро, само че не гледат, че
Тоест, стартираш от 1500 евро на месец чисти – заплата, която се взима и в България, изясняват специалисти.
Най-голямото доказателство за благосъстоянието на българина обаче е собствеността на жилища.
България заема четвърто място в класирането на страните от Европейския съюз за благосъстоятелност на жилищата.
По данни на „ Евростат ” за 2024 година 86% от българските семейства населяват личен дом, което доста надвишава междинното равнище за Европейски Съюз.
Спестяванията в банките са над 100 милиарда евро, което не прави българина по никакъв начин безпаричен.
Повечето от жилищата са наследствените панелки от комунизма, което значи, че наследниците имат актив от към 200 000 евро (средна цена на имот), плюс личните си спестявания, което в безспорна стойност е повече имане от това на доста жители на Европейски Съюз.
Най-висок дял на благосъстоятелност върху жилищата е регистриран в Румъния (94%), следвана от Словакия (93%) и Унгария (92%). България се подрежда директно след тях. На противоположния полюс е Германия, където наемателите са повече от притежателите – 53% от популацията живее чартърен. Следват Австрия и Дания, където делът на наемното жилищно настаняване също е висок.
Данните демонстрират и ясно разделяне по вид жилище. През 2024 година 51% от популацията на Европейски Съюз е живяло в къща, до момента в който 48% – в апартамент, а към 1% – в други форми на жилища, като плаващи къщи или мобилни домове.
В градовете 73% от хората в Европейски Съюз живеят в жилища, а едвам 27% – в къщи.
Какво ще се случи с пазара на недвижими парцели през 2026 година
По последни данни на Национален статистически институт през 2025 година покупките на жилища в България остават високи, без внезапен спад. Индексът за покупко-продажби с жилища се е нараснал с 9,2% по отношение на същия интервал на миналата година, като при новите жилища растежът е 10,9%, а при съществуващите – 8,5%. Това значи, че макар диалозите за „ изстудяване “ на пазара, хората не престават интензивно да купуват парцели.
Българите живеем със съзнанието, че сме небогати – най-бедните в Европейския съюз, а в случай че питаш някои по-скептични наши съграждани – ще кажат, че и в целия свят.
Усещането е такова поради по-ниските номинални заплати спрямо тези в Западна Европа.
Хората обаче не вършат сметка, че тук и разноските са по-ниски, в сравнение с в чужбина.
Гледат, че междинната заплата в Дания е към 3500 евро, само че не гледат, че
Тоест, стартираш от 1500 евро на месец чисти – заплата, която се взима и в България, изясняват специалисти.
Най-голямото доказателство за благосъстоянието на българина обаче е собствеността на жилища.
България заема четвърто място в класирането на страните от Европейския съюз за благосъстоятелност на жилищата.
По данни на „ Евростат ” за 2024 година 86% от българските семейства населяват личен дом, което доста надвишава междинното равнище за Европейски Съюз.
Спестяванията в банките са над 100 милиарда евро, което не прави българина по никакъв начин безпаричен.
Повечето от жилищата са наследствените панелки от комунизма, което значи, че наследниците имат актив от към 200 000 евро (средна цена на имот), плюс личните си спестявания, което в безспорна стойност е повече имане от това на доста жители на Европейски Съюз.
Най-висок дял на благосъстоятелност върху жилищата е регистриран в Румъния (94%), следвана от Словакия (93%) и Унгария (92%). България се подрежда директно след тях. На противоположния полюс е Германия, където наемателите са повече от притежателите – 53% от популацията живее чартърен. Следват Австрия и Дания, където делът на наемното жилищно настаняване също е висок.
Данните демонстрират и ясно разделяне по вид жилище. През 2024 година 51% от популацията на Европейски Съюз е живяло в къща, до момента в който 48% – в апартамент, а към 1% – в други форми на жилища, като плаващи къщи или мобилни домове.
В градовете 73% от хората в Европейски Съюз живеят в жилища, а едвам 27% – в къщи.
Какво ще се случи с пазара на недвижими парцели през 2026 година
По последни данни на Национален статистически институт през 2025 година покупките на жилища в България остават високи, без внезапен спад. Индексът за покупко-продажби с жилища се е нараснал с 9,2% по отношение на същия интервал на миналата година, като при новите жилища растежът е 10,9%, а при съществуващите – 8,5%. Това значи, че макар диалозите за „ изстудяване “ на пазара, хората не престават интензивно да купуват парцели.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ