Лилия Старева, етнолог: Българинът иска да вярва в чудото на Възкресението
„ Българинът има едно магическо мислене, което е пристигнало още преди Христовата религия. И това магическо мислене, това предпочитание да се случва знамение – а и актуалният българин желае чудото да се случва, и желае да има вяра, че ще се случва. И има потребност от това – да бъде съпричастен към него и да бъде част от чудото. Така че, доста елементарно са вплетени тези антични показа за възобновление на природата... Всъщност, това са едни празници – Лазаровден, Цветница, Великден, които са едно тройно възобновление, едно тройно Възкресение. Вярва се, че природата се възражда, възродиха се момиченцата на Лазаровден, и ето в този момент и духовността ни се възражда на този ярък празник. “
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria етнологът и фолклорист Лилия Старева за връзката сред античните поверия и християнската религия.
Възкресение Христово е последният ден на Страстната седмица, в която имаше всичко. Имаше наслада, „ Осанна “, цветя, по-късно тежки размишления в Гетсиманската градина, изменничество, разпятие, което демонстрира нашия грях. И в това време демонстрира и чудото. Днешният ден е чудото – Възкресението. Чудо може да стане посредством огромната амнистия и посредством огромната жертва, която прави Спасителят Христос.
Това е Неговото избавление и Неговата религия. Може би по тази причина празникът е толкоз ярък - все споделяме „ ярък празник “, „ ярък Великден “. Защото той дава светлината и вярата – че можем да бъдем по-добри. Да бъдем не просто тези от тълпата, които споделят „ разпни го “, а единствените, които могат да се опълчат против неправдата, против безсмисленото принуждение.
Това си го повтаряме всяка година, близо две хиляди години – с цел да си напомним, че има човешка общественост, която е за насилието, единствено тъй като са малодушни, не даже тъй като толкоз ненавиждат и викат „ разпни го “, а тъй като не смеят да кажат „ аз не съм склонен с това “, „ това е незаслужено “. И може би в този ден има религия, че можем да бъдем по-различни, да бъдем себе си и да бъдем по-добри. Това е хубостта и светлостта на този ден. И да имаме вяра в знамение.
Да имаме вяра, че чудото е допустимо. Защото в миналото е имало опит това знамение да бъде помрачено, да бъде отхвърлено. Когато старейшините и народът еврейски е желал да омаловажи, да отхвърли чудото, е подкупил стражата – да кажат, че са спали, и в действителност учениците на Христос са го изнесли, че той не е възкръснал.
В еврейската Пасха Великден е и изхода, прекосяването от иго към независимост. За нас, в Новия завет, Великден е прекосяване от земния живот в небесните селения. Преминават обаче тези, които могат да създадат огромната жертва. Които могат да повярват в положителното и а създадат огромната жертва в името на положителното.
Цялото изявление вижте във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria етнологът и фолклорист Лилия Старева за връзката сред античните поверия и християнската религия.
Възкресение Христово е последният ден на Страстната седмица, в която имаше всичко. Имаше наслада, „ Осанна “, цветя, по-късно тежки размишления в Гетсиманската градина, изменничество, разпятие, което демонстрира нашия грях. И в това време демонстрира и чудото. Днешният ден е чудото – Възкресението. Чудо може да стане посредством огромната амнистия и посредством огромната жертва, която прави Спасителят Христос.
Това е Неговото избавление и Неговата религия. Може би по тази причина празникът е толкоз ярък - все споделяме „ ярък празник “, „ ярък Великден “. Защото той дава светлината и вярата – че можем да бъдем по-добри. Да бъдем не просто тези от тълпата, които споделят „ разпни го “, а единствените, които могат да се опълчат против неправдата, против безсмисленото принуждение.
Това си го повтаряме всяка година, близо две хиляди години – с цел да си напомним, че има човешка общественост, която е за насилието, единствено тъй като са малодушни, не даже тъй като толкоз ненавиждат и викат „ разпни го “, а тъй като не смеят да кажат „ аз не съм склонен с това “, „ това е незаслужено “. И може би в този ден има религия, че можем да бъдем по-различни, да бъдем себе си и да бъдем по-добри. Това е хубостта и светлостта на този ден. И да имаме вяра в знамение.
Да имаме вяра, че чудото е допустимо. Защото в миналото е имало опит това знамение да бъде помрачено, да бъде отхвърлено. Когато старейшините и народът еврейски е желал да омаловажи, да отхвърли чудото, е подкупил стражата – да кажат, че са спали, и в действителност учениците на Христос са го изнесли, че той не е възкръснал.
В еврейската Пасха Великден е и изхода, прекосяването от иго към независимост. За нас, в Новия завет, Великден е прекосяване от земния живот в небесните селения. Преминават обаче тези, които могат да създадат огромната жертва. Които могат да повярват в положителното и а създадат огромната жертва в името на положителното.
Цялото изявление вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ




