Айде, стига сме се самобичували
Българинът е елементарен и ленив. И злорад. И не желае да работи. Само мрънка и хленчи. И се жалва, оплаква, изисква от другите, а от себе си – в никакъв случай. Не е търпелив към другите, напряко ги ненавижда. Псува, бие се по улиците, бие жена си, и децата си бие и ги възпитава зле. Не чете задоволително, не се осведоми, хвърля си боклука, където му падне. Не уважава задоволително предишното си и героите си, не пази историята си.
Българинът е мрачен балкански индивид по потник, ядящ евтини кебапчета, слушащ чалга. Българинът единствено политиканства, а си избира кофти политици, които да го ръководят. Не почита никого. Не цени фамилията. Никакъв морал няма българинът.
И българските деца са зле. Абитуриентите ни са комерсиални, обличат се кичозно, пият, пушат, слушат чалга и Криско, който също е чалга, висят от скъпи коли, броят до 12 – май единствено това са научили в учебно заведение, отхвърлят да качат в срамно скъпите си возила бедните си съученици и ги пращат да вървят на бал с метро (ужас, какъв срам!) в дъжда.
Българинът не схваща от просвета, люпи семки, облича се с анцунг, приказва на акцент и ненавижда бежанците, ромите и богатите. Българинът е кофти. Много кофти. И си заслужава ориста, орисията, всичко гадно си заслужава, щото той самият е гнусен. Мутри, чалга, презастроени курорти, мизерна инфраструктура, обидно ниски заплати, вегетиране, а не живот.
Това е България и българинът си я заслужава. С пот на чело.
Това се пробват, а и съумяват, да ни втълпят всекидневно други българи!
Всеки ден медии, обществени мрежи, политици, общественици, а ние самите, с някакво извратено наслаждение се самолинчуваме и самобичуваме. Разграничаваме се от себе си. Слагаме всички под общия знаменател, под онази аморфмна, неопределена маса “народ ”, оня групов облик на злото “българинът ”.
И заживяваме с лепкавото, неприятно чувство, че сме най-прости, мързеливи и нетолерантни на света. “Всеки народ си заслужава ориста ”.
Ей това ни/си втълпяваме всеки божи ден . Гледаш утринни, обедни и вечерни вести, блокове и излъчвания, четеш уеб сайтове, вестници и обществени мрежи и заживяваш с ужасното възприятие, че сме изначално прецакани, обречени сме, щото не какъв да е, а личните ни сънародници, са дъното. Всичко и всички се оправдават с нас, българите.
Движение за права и свободи ръководи постоянно – ами българите са отговорни – по този начин са подредили партиите в Парламента, щото не гласоподават, щото не гласоподават за който би трябвало, щото гласоподават за популисти, абе “българска работа ”. Телевизиите са цялостни с безумни излъчвания – ми, кой му е отговорен на българина, че гледа бози. Рейтингите демонстрират, че “зрителят ” (още един групов, сборен облик на лоботомирания кретен) това желае да гледа. Имало жълта преса и медии бухалки – по този начин е, щото има кой да ги чете и да им има вяра. “Прост народ – слаба страна ”, това е ситуацията!
Да обиждаш и да се разграничаваш от хората, с които споделяте една земя, се трансформира в трайна наклонност. Черното, райето и флоралните претекстове идват и си отиват през няколко сезона, само че плюенето по сънародника е безконечна мода, народен спорт.
Щеш, не щеш почваш да вярваш, че сме превъзходната степен на зле-то. Включваш се, волно или несъзнателно, в общия хор на себеотричането.
Вчера се замислих. Гледам мъжа, с който споделям един дом, фантазии и живот към този момент съвсем 10 години – и… о, знамение – нито пърди по през целия ден на дивана, нито ме бие, нито ненавижда всички. Не върви по потник, къпе се постоянно и не ме назовава “мойта ”. Пък и той българин.
После виждам родителите ми – хората, които ме научиха да разграничавам положителното от неприятното, да обичам, да диря, да запитвам, да се осведомявам, да изисквам, абе на всичко те ме научиха и не стопират да го вършат – и те не се вписват в описанието за ‘българин’, което всеки ден развяваме.
Гледам хората към мен – приятелите ми, хората, с които дружно пораснахме, учихме, викахме до 12, когато завършвахме, сътрудниците ми – ми и те не са полуидиоти, които ни разказват медиите.
Вървя из София, минавам около Народния и виждам цветни, съвременни, мислещи, приятни за гледане хора. Срещам ги всеки ден по улицата. Жената, която върна изгубеното портмоне на мъжа ми, заедно с всичките му персонални документи, освен това отиде на крайници до офиса му, служителката в куриерската компания, която ме догони до колата, с цел да ми върне рестото, което забравих… Многото красиви и светещи момчета и девойки, които тази година приключиха и не се вписват в клишето за комерсиалните, кичозно облечени, пияни зрелостници. И те са българи. И не заслужават клеймото, етикета и срамните петна от вида “мръсни, мързеливи, нахални, завистливи, постоянно мразещи и мрънкащи ”.
Хората, които излязоха на площада през 2013 година и с помощта на които Пеевски не стана ръководител на ДАНС. Онази жена, майка и доктор, доктор Бояна Петкова, която се пребори с цялата администрация и тежестта на системата и борбата ѝ за институционална смяна съумя. (Бебетата, родени под 800 грама, които не оцелеят, няма да бъдат третирани като биологичен боклук. Това стана допустимо след решение на Върховния административен съд от 17 март, с което се анулира наредба от медицинския стандарт по акушерство и гинекология от 2014 година.) Благодарение на доктор Петкова, фондацията ѝ и хората, които се бориха с нея… Все българи.
Всички тези, които събират пари за дела. Целогодишно. Онази великански вдъхновяваща жена – Биляна Савова, чийто дух е мъчно да се опише и дефинира, диагнозата “множествена склероза ”, с която живее от години и фондацията ѝ “Мога самичък ”, която оказва помощ и дава смисъл на толкоз доста хора…
Красивите мозъци, които всички четем, гледаме, слушаме и цитираме. Георги Господинов, Камен Донев, Мариус Куркински, Цветана Манева, Иван Иванов, Теодора Духовникова, Соня Йончева… доста са, неизброимо доста!
И те са българи. И аз се гордея с тях. И ми писна да се/ги наскърбяваме.
Щото сме устремили взор към утайката и тинята и не виждаме хубавото. И чудесните образци, които са непрекъснато към нас. Пияни, невъзпитани, необразовани и неприятни хора има на всички места. Няма потребност да им обръщаме толкоз доста внимание. И да ги трансформираме в “представителна извадка ”. Никой не печели от това. Нито всички българи, нито всеки един българин поотделно.
Инфо: Шаш.БГ
