Българинът е пред странен избор - пада ли си по

Българинът е пред чудноват избор - пада ли си по чара на Борисов, кефи ли се на скечовете на Слави или харесва импулсивността на Кирил Петков. Медиите разискват не политики, а художественото влияние на този или оня.

Ако някой не е схванал: у нас гласоподават за хора, а не за политики. Години наред главен делител беше това чий дядо бил болшевик и чий пратили в лагер, кой ходел на партийни събрания и кой - скрито на черква. После въображението заплени някогашният охранител: балкански естествен индивид, футболист, любим на всички дами на междинна възраст. С всичките съмнения, които влачи след себе си, този персонаж и през днешния ден копае морални окопи сред партиите точно с персоната, а не си концепциите (?) си.

Какво се трансформира в определящо?

С годините наклонността сякаш се ускорява. Защо харесват или не харесват господин Трифонов? Едва ли одобряват съществено екзотичните му оферти за смяна на политическата система: основното е дали ги кефят скечовете му или пък се гнусят от „ чалгаря “, дали считат появяването му откъм диванчето за почтено държание или назад, за пренебрежение към гласоподавателя. Основна тематика на Има Такъв Народ стана искреността на сътрудниците им, която е отлично качество за средношколски романи, само че не е безусловно обвързвано с управнически резултати. Да не стигаме до популистите от, които обилно раздават още по-крайни морални присъди като „ национални предатели “ и „ американски сътрудници “.
Редакцията предлага
В същата посока потегли усещането на другояче много скучните - в смисъл на рационални, прагматични - дейци на „ Промяната “. Посрещнаха ги като „ харвардци “, което кой знае по какъв начин се беше трансформирало в засегнатост. Ту със благосклонност, ту с пренебрежение ги назоваха млади и неопитни. И вниманието на публиката трайно се измести от дейностите им, подхванати, прочее, в една доста сложна конюнктура (съставянето на ляво-дясна коалиция, войната в Украйна, …).

Можеше ли да работят иначе? Може би, само че за медиите друг разбор, а персонажите бяха забавното. И изключително този на, който (може би зодиакално?) е емоционален, занимателен, от време на време нападателен. Измислиха му любовна история, която трябваше да потвърди, че там всичко е шуробаджанащина; подиграват се с грешките в изрече му; изтипосаха го в безчет мемета.

Какъв избор дават на гласоподавателя?

Вземете абсурда в bTV, където той се появи на дебата вместо оповестения авансово господин Сабрутев и провокира напускането на ГЕРБ. Вероятно трябваше да се извини, да даде по-правдоподобни пояснения. От друга страна доста хора харесаха точно борбеността му, която направи очевидно. Не спазвал разпоредбите – добре, само че поради тези правила през цялата акция бяхме заливани с всевъзможни нелепости, в това число отвратителна съветска агитация.

А и тези „ верни медии “ към този момент десетилетия не съумяват да провеждат един същински лидерски спор. И за какво тогава да не се разбунтуваш против тия правила? Казвам всичко това, не с цел да взема страна, а с цел да опиша избора, който се показва на жителя: дали харесва единия облик или другия. Рефлексивният гласоподавател се трансформира в експерт по пиар: разисква не политики, а художественото влияние на настоящите лица.

И всичко това е разбираемо, тъй като вижте с какво ни занимаваха през акцията. Цената на една съответна стока, тоест газа. Като имаме поради, че България е относително непретенциозен потребител и явно може да си реши казуса без особени драми. Темата, несъмнено, крие нещо доста по-сериозно – десетилетната взаимозависимост от Русия. Санкциите против тази страна, залитнала през днешния ден към нацизма, ни се показва като „ идеология “ и доста партии, отпред с Българска социалистическа партия, упорстват да „ деидеологизираме “ стопанската система.

Не чухме (почти) нищо по значимите въпроси за България

Сред приказките за културата и славянството липсваше един сериозен спор за това по какъв начин претендентите си показват международния ред без Организация на обединените нации, обезсмислена от експанзията на страна членка на Съвета за сигурност? Как решаваме търговски разногласия там, където не се почитат договорите? Виждаме по какъв начин се организират нелепи псевдореферендуми в Донбас, преди малко някой взриви на три места газопровода „ Северен поток “ - най-вероятно това е Русия, която не желае да отиде на арбитраж поради прекъсването на газа. Е, и какво става със света ни? Има ли водачи с мнение по въпроса?

Не разбрах по какъв начин нашите Орбан-исти си показват „ предоговарянето “ на връзките си с Европейски Съюз, с изключение на дето щели да тропат по масата. Победата на крайнодесни партии в Швеция и Италия накланя Съюза от ден на ден към прословутата „ Европа на отечествата “. Но имаме ли ние, най-бедните, интерес от егоизма на огромните? Впрочем самата бъдеща премиерка Мелони надали ще слага под въпрос европейската взаимност в миг, в който страната ѝ чака рекордните 200 милиарда от Фонда за възобновяване.

Но казусът стои: какво и по какъв начин желаят да трансформират в Европейски Съюз? Щеше да е добре да чуем повече по тематиката от обгърнат в загадъчност претендент като господин Янев. Тема за България в световния свят незабелязано се придвижи в мъглявата сфера на националната горделивост: ще се заинатим, пък каквото ще да става. А на гласоподавателя се предлага да реши кой ще е по-ербап и кой единствено се прави на подобен.

Същата работа с еврото. Защо трябвало да чакаме по-добри времена за приемането му, аз не съумях да схвана. Един най-простичък въпрос чаках да зададат на ербап-политиците, а точно: като не желаят еврото, желаят ли да се откачим от валутния ръб? Тази позиция потегля от мирогледното схващане, че би трябвало да се затворим, да се защитим от световния свят. Навън е ужасно, вкъщи – уютно. Ще си ядем сами доматите, то се знае - най-вкусни на земята.

На другия полюс са тези, които имат вяра в това, че имаме място в огромния свят. Че най-важното през днешния ден е да притеглим влиятелни вложители, а еврото несъмнено ще усили доверието в страната ни. Наред с правосъдната промяна, оправянето на пътищата, качественото обучение и всичко останало. Маргинална остана свръхважната тематика за това, че светът се пренарежда поради новата Студена война и има късмет да притеглим у нас разнообразни производства с висока добавена стойност. Затворена или отворена България – станахме ли очевидци на ослепителен конфликт по тази алтернатива?

Кой ли би изискал да ни пази?

Любителите на затварянето, несъмнено, желаят да се дистанцираме от НАТО, зер може нещо да пострадаме от войната. Представете си единствено по какъв начин би изглеждало това извън. Една останала съвсем без войска страна се примъква към могъщия боен съюз, само че при първата компликация бърза да се изсули. Дали американският или френски боец ще са стимулирани да се бият в отбрана на сходни измекяри?

Проф. Ивайло Дичев

Опитаха да ни „ работят “ още веднъж с тематиката - футболните хулигани в Скопие дадоха добър мотив за офанзиви против кабинета „ Петков “, намерил решение за изплъзване от неуместното несъгласие. Какво друго чакаме от спортни агитки, с изключение на простотии? Нали помните преди 3 години расистките прояви у нас на мача с Англия? Дали всички българи са расисти и нацисти - аз нямам доверие. А що се отнася до езика на омразата против българите там, оказа се, че множеството сигнали били за тормоз в обществените мрежи.

Цялото това напрежение стартира да наподобява на борби сред почитатели и все по-малко хора го одобряват на съществено. Наместо него ми се искаше да чуя сериозен диалог дали към този момент са в ход трансгранични европроекти, какво стана с ЖП-линията до Скопие, има ли продан на медии, академични курсове, военни учения, туристически направления. И в случай че не – какъв е казусът, какво оферират политиците, с изключение на да реват „ Македонияяяя “.

Само уклончиви отговори

Не провокираха идейни групирания на позиции безконечни тематики като демографската злополука и мигрантската вълна: и тук звучат единствено постоянните клишета. Не се откри да вземем за пример нито една групировка, която да предложи страната да се отвори за определени мигранти, което е и единственият метод за справяне с демографията, прочут на развития свят. И надлежно друга групировка, която да ѝ опонира – не, ще вършим деца ние тук, на място. Човек мъчно се ориентира в позициите на партиите по Зелената договорка, преосмислянето на земеделските дотации, градежа на нови нуклеарни блокове.

Наистина по-ясно беше говоренето за алтернативата икономисване – харчене. Представяха я през пенсиите и – на кого са дали, дали е трябвало да се раздава  на калпак или характерно. И въпреки всичко искаше ми се по-ясно да се спори дали да следваме политиката на остеритет във време на рецесия или в противен случай, в този момент е моментът да поразвържем (внимателно!) кесията. Лошо е да задлъжняваш, само че пък във време на инфлация печели оня, който има задължения, нали по този начин? Ако щете – тук можеше партиите да се групират на десни и леви. Защото би трябвало да има някакви координати, които да провеждат лавината от думи, другояче гласоподавателят остава беззащитен пред разнопосочните послания.

Ще има ли държавно управление?

Всъщност главният въпрос, който публицистите във всички медии обезверено задаваха, беше с кого биха управлявали едните и другите поради неистовата ненавист, възцарила се на политическия терен. И отсам – или да се готвим за нови избори. Получиха единствено частични, уклончиви отговори. Три от партиите на предното държавно управление, които съумяха да създадат нужните взаимни отстъпки, настояват, че са подготвени още веднъж да се коалират. Центристка, дясна, лява коалиция – има за всички усети. Но сред Демократична България и Българска социалистическа партия не престават да прескачат искри и ще би трябвало още веднъж да влезе в ход преговорният гений на „ Промяната “, с цел да ги събере. На другата страна стоят тези, които са сами против всички - като Има Такъв Народ и „ Възраждане - или не са мечтани от никого - като ГЕРБ и Движение за права и свободи. Глас за нови избори ли ще е гласът за всяка една от тях, се питаме. Ще посрещне ли София с митинги едно ново държавно управление на ГЕРБ с „ коалиция на искащите “?
Проруският избор може да се окаже сериозен фактор на изборите в България
От проучване на „ Алфа “ разбираме, че до 72% са достигнали тези, които считат, че промяната на партиите не води до смяна в държавната политика. Подобни са и моите наблюдения: множеството хора не виждат какво могат да трансформират в живота им новите ръководещи – да не приказваме, че самите хора изобщо няма да са нови.

Може би схванаха, че при капитализма страната не раздава пари и всеки би трябвало самичък да се грижи за себе си. Може би не ги уплашиха задоволително апокалиптичните визии на ГЕРБ и служебното държавно управление. А може пък оттук насетне все да е по този начин: навлизаме в епохата на един тип гражданска аристокрация, когато едно интензивно малцинство ще взема решение съдбините на всички. А за елементарния човек изборите да си останат един тип Биг Брадър, където просто гониш с СМС от „ стаята “ тези, които не са ти симпатични.

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.