Българинът е казвал, че Гергьовден е по-голям празник от Великден.Културният

Българинът е казвал, че Гергьовден е по-голям празник от Великден.

Културният антрополог гл. ас. Росен Гацин от Института по пробна морфология, патология и антропология към Българска академия на науките уточни, че още в нощта преди Гергьовден във всяка къща стартира подготовката за празника.

" Избира се агне, което би трябвало да бъде ритуално жертвано. То не е просто да се направи софра. Задължително агнето би трябвало да бъде мъжко. Женското агне остава, с цел да продължи поколението ", посочи той пред Bulgaria ON AIR.

Задължително на трапезата за днешния празник би трябвало да има агне, сирене, самун и вино.

В старите книги написа, че единствено на Гергьовден са правени огромни общи трапези. Когато времето не е било положително, хората са се събирали в притвора на църквата. Всичко отрицателно се опрощава на Гергьовден.

Всяка капка дъжд на Гергьовден е жълтица, са считали предшествениците ни.

" На Гергьовден се гадае за сватба, налива се мълчана вода за въвличане на обредния самун. Най-възрастната жена в къщата учи снахата да продължи традицията със замесването на хляба ", означи гостът.

Културният антрополог добави, че на Гергьовден е неразрешено да се работи. Хубаво било на Гергьовден да се убие змия - да няма змии през годината и да се направи прилика със Св. Георги, който убива змея.